1HERR, du bist mein Gott, / ich will dich erheben, deinen Namen preisen,
denn du hast Wunder getan, Pläne von fern her verwirklicht, / zuverlässig und sicher.2Du hast die Stadt zu einem Steinhaufen gemacht, / die befestigte Stätte zu einem Trümmerfeld,
den Palast der Fremden, dass er keine Stadt mehr ist, / auf ewig wird er nicht mehr aufgebaut.3Darum ehrt dich das starke Volk, / die Stätte gewalttätiger Nationen fürchtet dich.4Denn du bist der Schutz für den Schwachen gewesen, / der Schutz für den Armen in seiner Not,
eine Zuflucht vor Unwetter, / ein Schatten vor glühender Hitze. / Denn der Sturm der Gewalttätigen ist wie Unwetter gegen eine Mauer,5wie Hitze im Trockenland. / Den Lärm der Fremden trittst du nieder.
Durch den Schatten einer Wolke die Hitze - / er macht schwach den Gesang der Gewalttätigen.
Festmahl auf dem Berg Zion
6Der HERR der Heerscharen wird auf diesem Berg / für alle Völker ein Festmahl geben
mit den feinsten Speisen, / ein Gelage mit erlesenen Weinen,
mit den feinsten, fetten Speisen, / mit erlesenen, reinen Weinen.7Er verschlingt auf diesem Berg die Hülle, die alle Völker verhüllt, / und die Decke, die alle Nationen bedeckt.8Er hat den Tod für immer verschlungen / und GOTT, der Herr, wird die Tränen von jedem Gesicht abwischen
und die Schande seines Volkes entfernt er von der ganzen Erde, / denn der HERR hat gesprochen. (Hos 13,14; 1Kor 15,26; Offb 7,17)
Ankündigung der Erniedrigung Moabs
9An jenem Tag wird man sagen: / Siehe, das ist unser Gott,
auf ihn haben wir gehofft, / dass er uns rettet.
Das ist der HERR, auf ihn haben wir gehofft. / Wir wollen jubeln und uns freuen über seine rettende Tat.10Denn die Hand des HERRN ruht auf diesem Berg. / Moab aber wird an seiner Stätte zerstampft, / wie Stroh in der Jauche zerstampft wird.11Wenn Moab darin auch mit den Händen rudert / wie der Schwimmer beim Schwimmen,
so erniedrigt er seinen Hochmut / samt den Machenschaften seiner Hände.12Deine befestigten, hoch aufragenden Mauern beugt er nieder; / er erniedrigt, stößt zu Boden, bis in den Staub.
1ГОСПОДИ, Ти си мой Бог; ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; защото си извършил чудесни дела, намеренията Си от древността, с вярност и истинност. (2Mo 15,2; 4Mo 23,19; Ps 98,1; Ps 118,28)2Защото Ти превърна град в грамада, укрепен град – в развалина. Палатът на чужденците да не е град; той никога няма да бъде съграден. (Jes 21,9; Jes 23,13; Jer 51,37)3Затова силните хора ще Те славят, градът на страшните народи ще се бои от Тебе. (Offb 11,13)4Защото си бил крепост на сиромаха, крепост на бедния в утеснението му, прибежище от буря, сянка от пек, когато устремът на насилниците нападне като буря върху стена. (Jes 4,6)5Ще намалиш шума на чужденците, както пека в сухо място; както пекът чрез сянката на облак, възклицанието на страшните ще отслабне.6И на този хълм ГОСПОД на Силите ще направи за всички племена угощение от тлъсти неща, угощение от вина, дълго стоели на дрождите си, от тлъсти неща, пълни с мозък, от вина, дълго стоели на дрождите си, пречистени. (Spr 9,2; Jes 2,2; Jes 2,3; Dan 7,14; Mt 8,11; Mt 22,4)7И на този хълм Той ще развали външното покривало, което е мятано върху всички племена, и покривалото, което е простряно върху всички народи. (2Kor 3,15; Eph 4,18)8Ще погълне смъртта завинаги; и Господ ЙЕХОВА ще обърше сълзите от всички лица и ще отнеме укора на народа Си от цялата земя; защото ГОСПОД е изговорил това. (Hos 13,14; 1Kor 15,54; Offb 7,17; Offb 20,14; Offb 21,4)9И в онзи ден ще кажат: Ето, Този е нашият Бог; чакахме Го – и Той ще ни спаси; Този е ГОСПОД, чакахме Го; ще се зарадваме и развеселим в спасението Му. (1Mo 49,18; Ps 20,5; Tit 2,13)10Защото в този хълм ГОСПОДНЯТА ръка ще почине; и Моав ще бъде потъпкан на мястото си, както се тъпче плявата на бунището.11ГОСПОД ще протегне ръцете Си сред него, както плуващият протяга ръце да плува, и ще повали гордостта му въпреки лукавството на ръцете му.12Ще сниши и крепостта ти, силната, с високите стени, ще я събори и хвърли на земята, дори в пръстта. (Jes 26,5)