von Katholisches Bibelwerk1Als David vom Gipfel des Berges aus ein Stück weiterzog, da kam ihm Ziba, der Diener Merib-Baals, mit einem Paar gesattelter Esel entgegen. Sie waren mit zweihundert Broten, hundert Traubenkuchen, hundert frischen Früchten und einem Schlauch Wein beladen. (2Sam 9,1; 2Sam 19,27)2Der König fragte Ziba: Was hast du damit vor? Ziba antwortete: Die Esel sind für die königliche Familie als Reittiere bestimmt, das Brot und die Früchte zur Verpflegung der jungen Männer, der Wein ist zum Trinken für die, die in der Steppe müde werden.3Der König fragte: Wo ist der Sohn deines Herrn? Ziba antwortete dem König: Er ist in Jerusalem geblieben; denn er hat gesagt: Heute wird mir das Haus Israel das Königtum meines Vaters wiedergeben. (2Sam 19,25)4Da sagte der König zu Ziba: Jetzt soll alles, was Merib-Baal gehört, dir gehören. Ziba antwortete: Ich habe mich niedergeworfen; möge ich Gnade finden vor deinen Augen, mein Herr und König.5Als König David nach Bahurim kam, siehe, da kam aus der Stadt ein Mann heraus namens Schimi, ein Sohn Geras aus der Sippe des Hauses Saul. Er kam heraus, fluchte (2Sam 19,17; 1Kön 2,8)6und warf mit Steinen nach ihm und allen Dienern des Königs David, obwohl das ganze Volk und alle Krieger rechts und links um ihn standen.7Schimi schrie und fluchte: Verschwinde, verschwinde, du Mörder, du Niederträchtiger! (2Sam 21,8)8Der HERR hat all deine Blutschuld am Haus Sauls, an dessen Stelle du König geworden bist, auf dich zurückfallen lassen. Der HERR hat das Königtum in die Hand deines Sohnes Abschalom gegeben. Nun bist du ins Unglück geraten; denn du bist ein Mörder.9Da sagte Abischai, der Sohn der Zeruja, zum König: Warum flucht dieser tote Hund meinem Herrn, dem König? Ich will hinübergehen und ihm den Kopf abschlagen. (2Mo 22,27; 1Sam 24,15)10Doch der König antwortete: Was habe ich mit euch zu schaffen, ihr Söhne der Zeruja? Wenn er flucht und wenn der HERR ihm gesagt hat: Verfluch David!, wer darf dann fragen: Warum tust du das? (2Sam 2,18; 2Sam 19,23)11Und weiter sagte David zu Abischai und all seinen Dienern: Seht, mein leiblicher Sohn trachtet mir nach dem Leben, wie viel mehr erst der Benjaminiter. Lasst ihn fluchen! Sicherlich hat es ihm der HERR geboten.12Vielleicht sieht der HERR mein Elend an und erweist mir Gutes für den Fluch, der mich heute trifft. (1Mo 50,20; 1Sam 1,11)13David und seine Männer setzten ihren Weg fort; Schimi ging am Berghang neben ihnen her und fluchte ununterbrochen, warf mit Steinen nach ihm und bewarf ihn mit Erde. (2Sam 19,21)14Erschöpft kam der König mit allen Leuten, die er bei sich hatte, an den Jordan; dort konnte er wieder Atem schöpfen.[1]
Huschai und Ahitofel
15Abschalom war mit dem ganzen Heer der Israeliten nach Jerusalem gekommen; auch Ahitofel war bei ihm. (2Sam 15,37)16Als der Arkiter Huschai, der Freund Davids, zu Abschalom kam, sagte er zu Abschalom: Es lebe der König, es lebe der König! (1Sam 10,24; 1Kön 1,39)17Abschalom fragte Huschai: So sieht die Liebe zu deinem Freund aus? Warum bist du nicht mit deinem Freund gegangen? (1Chr 27,33)18Huschai sagte zu Abschalom: Nein, ich gehöre vielmehr zu dem, den der HERR und dieses Volk und alle Israeliten erwählt haben; bei ihm will ich bleiben. (2Sam 6,21)19Und außerdem: Wem diene ich denn? Doch nur seinem Sohn. Wie ich vor den Augen deines Vaters Dienst getan habe, so will ich auch dir zur Verfügung stehen. (2Sam 15,34)20Abschalom sagte zu Ahitofel: Gebt einen Rat, was wir tun sollen!21Ahitofel sagte zu Abschalom: Geh zu den Nebenfrauen deines Vaters, die er hiergelassen hat, um das Haus zu bewachen! So wird ganz Israel erfahren, dass du dich bei deinem Vater verhasst gemacht hast, und alle, die zu dir halten, werden ermutigt. (1Sam 13,4; 2Sam 15,16)22Man errichtete für Abschalom ein Zelt auf dem Dach und Abschalom ging vor den Augen ganz Israels zu den Nebenfrauen seines Vaters. (2Sam 2,7; 2Sam 12,11; 2Sam 20,3)23Ein Rat, den Ahitofel gab, galt in jenen Tagen so viel, als hätte man ein Gotteswort erbeten. So viel galt jeder Rat Ahitofels, bei David wie bei Abschalom. (2Sam 15,12; 2Sam 17,23)
1Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино. (2Sam 9,2; 2Sam 15,30; 2Sam 15,32)2Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове – за да ги ядат момците, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята. (2Sam 15,23; 2Sam 17,29)3Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство. (2Sam 19,27)4Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю. (Spr 18,13)5А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше. (2Sam 19,16; 1Kön 2,8; 1Kön 2,44)6И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му.7Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико! (5Mo 13,13)8ГОСПОД докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари. ГОСПОД предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец. (Ri 9,24; Ri 9,56; Ri 9,57; 2Sam 1,16; 2Sam 3,28; 2Sam 3,29; 2Sam 4,11; 2Sam 4,12; 1Kön 2,32; 1Kön 2,33)9Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата. (2Mo 22,28; 1Sam 24,15; 2Sam 9,8)10А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така? (2Sam 19,22; 2Kön 18,25; Kla 3,28; Röm 9,20; 1Petr 2,23)11Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото ГОСПОД му е заповядал. (1Mo 15,4; 2Sam 12,11)12Може би ГОСПОД ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес. (Röm 8,28)13И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше, като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах.14А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там.15В това време Авесалом и целият народ, т. е. Израилевите мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него. (2Sam 15,37)16И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят! (2Sam 15,37)17А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си? (2Sam 19,25; Spr 17,17)18Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото ГОСПОД и този народ, и всички Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.19При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе. (2Sam 15,34)20Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим.21И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб. (1Mo 34,30; 1Sam 13,4; 2Sam 2,7; 2Sam 15,16; 2Sam 20,3; Sach 8,13)22И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израил. (2Sam 12,11; 2Sam 12,12)23А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом. (2Sam 15,12)