1.Mose 49 | Einheitsübersetzung 2016

Einheitsübersetzung 2016

Der Segen Jakobs für seine Söhne

1 Darauf rief Jakob seine Söhne und sprach: Versammelt euch, dann sage ich euch an, was euch begegnet in künftigen Tagen.^[1] 2 Kommt zusammen und hört, / ihr Söhne Jakobs, hört auf Israel, euren Vater! 3 Ruben, mein Erstgeborener bist du, meine Stärke, / der Erste meiner Manneskraft, / übermütig an Stolz, übermütig an Kraft, (5Mo 33,6) 4 überschäumend wie Wasser. Der Erste sollst du nicht bleiben. / Denn du hast das Bett deines Vaters bestiegen; du hast damals mein Lager entweiht.^[2] (1Mo 35,22) 5 Simeon und Levi, die Brüder, / Werkzeuge der Gewalt sind ihre Messer. 6 Zu ihrem Kreis mag ich nicht gehören, / mit ihrer Rotte vereinige sich nicht meine Ehre. / Denn in ihrem Zorn brachten sie Männer um, / mutwillig lähmten sie Stiere. 7 Verflucht ihr Zorn, da er so heftig, / verflucht ihr Grimm, da er so roh. / Ich teile sie unter Jakob auf, / ich zerstreue sie unter Israel.^[3] 8 Juda, dir jubeln die Brüder zu, / deine Hand hast du am Genick deiner Feinde. / Deines Vaters Söhne werfen sich vor dir nieder. 9 Ein junger Löwe ist Juda. / Vom Raub, mein Sohn, stiegst du auf. / Er kauert, liegt da wie ein Löwe, / wie eine Löwin. Wer bringt sie zum Aufstehen? 10 Nie weicht von Juda das Zepter, / der Herrscherstab von seinen Füßen, / bis Schilo kommt, / dem der Gehorsam der Völker gebührt.^[4] (Hes 21,32) 11 Er bindet an den Weinstock seinen Eselhengst, / an die Edelrebe das Füllen seiner Eselin. / Er wäscht in Wein sein Kleid, / in Traubenblut sein Gewand. 12 Dunkler als Wein sind die Augen, / seine Zähne weißer als Milch. 13 Sebulon wohnt am Gestade der Meere, / am Gestade der Schiffe, / mit seinem Rücken nach Sidon hin. 14 Issachar ist ein knochiger Esel, / lagernd zwischen den Hürden. 15 Er sieht, wie die Ruhe so schön ist / und wie lieblich das Land; / da neigt er die Schulter als Träger / und wird zum fronenden Knecht. 16 Dan schafft Recht seinem Volk wie / nur einer von Israels Stämmen.^[5] 17 Zur Schlange am Weg wird Dan, / zur zischelnden Natter am Pfad. / Sie beißt das Pferd in die Fesseln, / sein Reiter stürzt rücklings herab. 18 Auf deine Hilfe hoffe ich, HERR. 19 Gad, ins Gedränge drängen sie ihn, / doch er bedrängt ihre Ferse.^[6] 20 Ascher, fett ist sein Brot. / Königskost liefert er. 21 Naftali, eine flüchtige Hirschkuh, / versteht sich auf gefällige Rede. 22 Ein junger Fruchtbaum ist Josef, / ein junger Fruchtbaum am Quell, / dessen Zweige an der Mauer emporsteigen. 23 Man erbittert und beschießt ihn, / Schützen stellen ihm nach. 24 Sein Bogen sitzt sicher; / gelenkig sind Arme und Hände. / Von den Händen des Starken Jakobs, / von dort kommt ein Hirt, Israels Stein,^[7] 25 vom Gott deines Vaters, er wird dir helfen. / El-Schaddai, er wird dich segnen / mit Segen des Himmels von droben, / mit Segen tief lagernder Urflut, / mit Segen von Brust und Schoß. 26 Deines Vaters Segen übertrifft / den Segen der uralten Berge, / das Verlangen der ewigen Hügel. / Er komme auf Josefs Haupt, / auf das Haupt des Geweihten der Brüder. 27 Benjamin ist ein reißender Wolf: / Am Morgen frisst er den Raub, / am Abend teilt er die Beute.

Jakobs Tod und Begräbnis

28 Sie alle sind die zwölf Stämme Israels und das war es, was ihr Vater zu ihnen sagte. So segnete er sie. Einen jeden bedachte er mit dem Segen, der ihm zukam. 29 Er trug ihnen ferner auf und sagte zu ihnen: Ich werde mit meinen Vorfahren vereint. Begrabt mich bei meinen Vätern in der Höhle auf dem Feld des Hetiters Efron, 30 in der Höhle auf dem Feld von Machpela gegenüber von Mamre im Land Kanaan! Das Feld hatte Abraham vom Hetiter Efron als eigene Grabstätte erworben. 31 Dort hat man Abraham und seine Frau Sara begraben; dort hat man Isaak und seine Frau Rebekka begraben; dort habe ich Lea begraben, 32 auf dem Feld, das samt der Höhle darauf von den Hetitern erworben worden ist. (1Mo 23,16) 33 Jakob beendete den Auftrag an seine Söhne und zog seine Füße auf das Bett zurück. Dann verschied er und wurde mit seinen Vorfahren vereint.

Библия, ревизирано издание

von Bulgarian Bible Society

1 Тогава Яков повика синовете си и каза: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни. (4Mo 24,14; 5Mo 4,30; 5Mo 33,1; Jes 2,2; Jes 39,6; Jer 23,20; Dan 2,28; Dan 2,29; Am 3,7; Apg 2,17; Hebr 1,1)

4Mo 24,145Mo 4,305Mo 33,1Jes 2,2Jes 39,6Jer 23,20Dan 2,28Dan 2,29Am 3,7Apg 2,17Hebr 1,1

2 Съберете се и слушайте, синове Яковови, и послушайте Израил, баща си. (Ps 34,11) 3 Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя и първият плод на силата ми, превъзходен по достойнство и превъзходен по сила. (1Mo 29,32; 5Mo 21,17; Ps 78,51)

1Mo 29,325Mo 21,17Ps 78,51

4 Изврял си като вода; няма да имаш превъзходството, защото си се качил на леглото на баща си и тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил! (1Mo 35,22; 5Mo 27,20; 1Chr 5,1)

1Mo 35,225Mo 27,201Chr 5,1

5 Симеон и Левий са братя; оръдия на насилие са мечовете им. (1Mo 29,33; 1Mo 29,34; 1Mo 34,25; Spr 18,9)

1Mo 29,331Mo 29,341Mo 34,25Spr 18,9

6 В съвета им да не участваш, душо моя^[1]; към събранието им да не се присъединиш, славо моя, защото в гнева си убиха хора и в упорството си прерязаха жилите на волове. (1Mo 34,26; Ps 16,9; Ps 26,9; Ps 30,12; Ps 57,8; Spr 1,15; Spr 1,16; Eph 5,11)

1Mo 34,26Ps 16,9Ps 26,9Ps 30,12Ps 57,8Spr 1,15Spr 1,16Eph 5,11

7 Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото беше жестока! Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израил. (Jos 19,1; Jos 21,5; 1Chr 4,24; 1Chr 4,39)

Jos 19,1Jos 21,51Chr 4,241Chr 4,39

8 Юда, тебе ще похвалят братята ти; ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; синовете на баща ти ще ти се кланят. (1Mo 27,29; 1Mo 29,35; 5Mo 33,7; 1Chr 5,2; Ps 18,40)

1Mo 27,291Mo 29,355Mo 33,71Chr 5,2Ps 18,40

9 Млад лъв е Юда; от плячка, сине мой, си се въздигнал; легнал е и се е разпрострял като лъв и като лъвица; кой ще го предизвика? (4Mo 23,24; 4Mo 24,9; Hos 5,14; Offb 5,5)

4Mo 23,244Mo 24,9Hos 5,14Offb 5,5

10 Няма да се отнеме скиптър от Юда, нито управителен жезъл отсред краката му, докато дойде Сило^[2]. И на него ще се покоряват племената. (4Mo 21,18; 4Mo 24,17; 5Mo 28,57; Ps 60,7; Ps 108,8; Jes 2,2; Jes 11,1; Jes 11,10; Jes 42,1; Jes 42,4; Jes 49,6; Jes 49,7; Jes 49,22; Jes 49,23; Jes 55,4; Jes 55,5; Jes 60,1; Jes 60,3; Jes 62,11; Jer 30,21; Hes 21,27; Dan 9,25; Hag 2,7; Sach 10,11; Mt 21,9; Lk 1,32; Lk 1,33; Lk 2,30)

4Mo 21,184Mo 24,175Mo 28,57Ps 60,7Ps 108,8Jes 2,2Jes 11,1Jes 11,10Jes 42,1Jes 42,4Jes 49,6Jes 49,7Jes 49,22Jes 49,23Jes 55,4Jes 55,5Jes 60,1Jes 60,3Jes 62,11Jer 30,21Hes 21,27Dan 9,25Hag 2,7Sach 10,11Mt 21,9Lk 1,32Lk 1,33Lk 2,30

11 Като вързва за лозата оселчето си и за отбраната лоза жребчето на ослицата си, ще опере с вино дрехата си и с кръвта на гроздето облеклото си. (2Kön 18,32) 12 Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко. (Spr 23,29) 13 Завулон ще обитава край брега на езерото^[3] и ще бъде пристанище на кораби; и ще граничи със Сидон. (5Mo 33,18; 5Mo 33,19; Jos 19,10; Jos 19,11)

5Mo 33,185Mo 33,19Jos 19,10Jos 19,11

14 Исахар е як осел, който се е проснал между кошарите. 15 И като видя, че мястото беше добро за почивка и че страната беше приятна, подложи плещите си за товар и стана слуга подчинен. (1Sam 10,9) 16 Дан ще съди народа си като едно от Израилевите племена. (5Mo 33,22; Ri 18,1; Ri 18,2)

5Mo 33,22Ri 18,1Ri 18,2

17 Дан ще бъде змия на пътя, ехидна на пътеката, която хапе петите на коня, така че ездачът му пада назад. (Ri 18,27) 18 Твоето спасение чаках, ГОСПОДИ. (Ps 25,5; Ps 119,166; Ps 119,174; Jes 25,9)

Ps 25,5Ps 119,166Ps 119,174Jes 25,9

19 Гад ще разбият разбойници; но и той ще разбие петите им. (5Mo 33,20; 1Chr 5,18)

5Mo 33,201Chr 5,18

20 Хлябът от Асир ще бъде изряден; и той ще доставя царски сладкиши. (5Mo 33,24; Jos 19,24)

5Mo 33,24Jos 19,24

21 Нефталим е елен пуснат, който говори угодни думи. (5Mo 33,23) 22 Йосиф е плодоносна вейка, плодоносна вейка край извор; клончетата и се простират по стената. 23 Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и го преследваха; (1Mo 37,4; 1Mo 37,24; 1Mo 37,28; 1Mo 39,20; 1Mo 42,21; Ps 118,13)

1Mo 37,41Mo 37,241Mo 37,281Mo 39,201Mo 42,21Ps 118,13

24 но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха чрез ръцете на Силния Бог на Яков, откъдето е пастирът, Израилевият камък, (1Mo 45,11; 1Mo 47,12; 1Mo 50,21; Hi 29,20; Ps 37,15; Ps 80,1; Ps 132,2; Ps 132,5; Jes 28,16)

1Mo 45,111Mo 47,121Mo 50,21Hi 29,20Ps 37,15Ps 80,1Ps 132,2Ps 132,5Jes 28,16

25 чрез Бога на баща ти, Който ще ти помага, и чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения отгоре, с благословения на бездната, която лежи отдолу, с благословения на гърдите и на утробата. (1Mo 17,1; 1Mo 28,13; 1Mo 28,21; 1Mo 35,3; 1Mo 35,11; 1Mo 43,23; 5Mo 33,13)

1Mo 17,11Mo 28,131Mo 28,211Mo 35,31Mo 35,111Mo 43,235Mo 33,13

26 Благословенията на баща ти превишаваха благословенията на праотците ми до високите върхове на вечните планини. Те ще бъдат на Йосифовата глава и на темето на превъзходния между братята си. (5Mo 33,15; 5Mo 33,16; Hab 3,6)

5Mo 33,155Mo 33,16Hab 3,6

27 Вениамин е вълк грабител; сутрин ще разкъсва улов, а вечер ще дели плячката. (4Mo 23,24; Ri 20,21; Ri 20,25; Est 8,11; Hes 22,25; Hes 22,27; Hes 39,10; Sach 14,1; Sach 14,7)

4Mo 23,24Ri 20,21Ri 20,25Est 8,11Hes 22,25Hes 22,27Hes 39,10Sach 14,1Sach 14,7

28 Всички тези са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им, като ги благослови; всекиго благослови според благословението, което му се падаше.

Смърт и погребение на Яков

29 Още им заръча: Аз се прибирам при народа си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон. (1Mo 15,15; 1Mo 25,8; 1Mo 47,30; 1Mo 50,13; 2Sam 19,37)

1Mo 15,151Mo 25,81Mo 47,301Mo 50,132Sam 19,37

30 В пещерата, която е в нивата на Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствено гробище. (1Mo 23,16) 31 Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. (1Mo 23,19; 1Mo 25,9; 1Mo 35,29)

1Mo 23,191Mo 25,91Mo 35,29

32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите. 33 А когато Яков свърши поръчките към синовете си, сви краката си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си. (1Mo 49,29)