1Für den Chormeister. Nach Jedutun. Ein Psalm Asafs.2Ich rufe zu Gott, ich schreie,
ich rufe zu Gott, dass er mich hört.3Am Tag meiner Not suchte ich den Herrn;/
unablässig erhob ich nachts meine Hände,
meine Seele ließ sich nicht trösten.[1] (Ps 50,15; Ps 88,2)4Denke ich an Gott, muss ich seufzen;
sinne ich nach, dann will mein Geist verzagen. [Sela]5Offen gehalten hast du die Lider meiner Augen;
ich war aufgewühlt und konnte nicht reden. (Ps 119,148)6Ich sann nach über die Tage der Vorzeit,
über längst vergangene Jahre. (Ps 143,5)7Ich denke an mein Saitenspiel, /
während der Nacht sinne ich nach in meinem Herzen,
es grübelt mein Geist.8Wird der Herr denn auf ewig verstoßen
und niemals mehr erweisen seine Gunst? (Ps 13,2; Ps 74,1; Ps 85,6; Ps 89,47; Kla 3,31)9Hat seine Huld für immer ein Ende?
Hat aufgehört sein Wort für alle Geschlechter?10Hat Gott vergessen, dass er gnädig ist?
Oder hat er im Zorn sein Erbarmen verschlossen? [Sela] (Jes 49,14)11Da sagte ich: Das ist mein Schmerz,
dass die Rechte des Höchsten so anders handelt. (Mal 3,6)12Ich denke an die Taten des HERRN,
ja, ich will denken an deine früheren Wunder.13Ich erwäge all deine Taten
und will nachsinnen über dein Tun. (Ps 143,5)14Gott, dein Weg ist heilig.
Welche Gottheit ist groß wie Gott? (Ps 18,31; Ps 35,10)15Du bist die Gottheit, die Wunder tut,
du hast deine Macht unter den Völkern kundgetan. (Ps 98,1)16Du hast mit starkem Arm dein Volk erlöst,
die Kinder Jakobs und Josefs. [Sela] (Neh 1,10)17Die Wasser sahen dich, Gott, /
die Wasser sahen dich und bebten,
ja, die Urfluten gerieten in Wallung. (Ps 18,16; Ps 114,3; Nah 1,4)18Die Wolken gossen Wasser aus, /
das Gewölk ließ den Donner dröhnen,
auch deine Pfeile flogen dahin. (Ps 18,15; Hab 3,9)19Dröhnend rollte dein Donner, /
Blitze erhellten den Erdkreis,
die Erde bebte und wankte. (Ps 68,9; Ps 97,4)20Durch das Meer ging dein Weg, /
dein Pfad durch gewaltige Wasser;
doch deine Spuren erkannte man nicht. (2Mo 14,21; Neh 9,11; Jes 43,16; Jes 51,10)21Du führtest dein Volk wie eine Herde
durch die Hand von Mose und Aaron. (Ps 78,52; Jes 63,11; Mi 6,4)
1Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.2Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време. (Ps 48,5; Mt 13,35)3Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,4няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.5Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си, (5Mo 4,9)6за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –7да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди8и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух. (5Mo 32,5; Hes 2,3)9Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката: (Ri 8,2; Ri 12,1; Jes 7,2; Hos 7,11)10те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон; (2Kön 17,15)11забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.12Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:13раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена; (2Mo 14,21)14денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина; (2Mo 13,21; Ps 104,35)15разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна; (2Mo 17,6; 4Mo 20,11; 1Kor 10,4; Weis 11,4)16из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.17Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:18изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си, (4Mo 11,4; Ps 105,14; 1Kor 10,9)19говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“20Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“21Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля, (4Mo 11,1)22задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.23Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,24та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен. (2Mo 16,14; 4Mo 11,7; Joh 6,31; 1Kor 10,3; Weis 16,2)25Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.26Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния, (2Mo 16,13; 4Mo 11,31; Ps 104,35)27и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:28нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,29и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.30Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им, (4Mo 11,33)31и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.32При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му. (5Mo 1,32)33И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.34Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,35и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,36и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;37но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.38Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:39Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща. (Jak 4,14)40Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна! (4Mo 14,22)41и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,42не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,43когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;44и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият; (2Mo 7,20; Ps 104,29)45напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват; (2Mo 8,24; Ps 104,31)46земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци; (2Mo 10,13)47лозята им уби с град и смоковниците им – със слана; (2Mo 9,23; 2Mo 9,25; Ps 104,33)48добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;49напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;50уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор; (2Mo 9,6)51порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри; (2Mo 12,29)52и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята: (2Mo 12,37)53води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;54и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;55прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им. (Jos 12,7)56Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;57отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;58огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му. (5Mo 32,16)59Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;60отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците; (1Sam 4,11)61и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;62предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.63Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;64свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха. (1Sam 4,11)65Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,66и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам; (1Sam 5,6; 1Sam 6,4)67и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,68а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.69И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,70и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари, (1Sam 16,11; 2Sam 7,8)71и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля. (2Sam 5,2; 1Chr 11,2)72И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.