Jesaja 64 | Einheitsübersetzung 2016

Библия, синодално издание

1 О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти (Ps 96,5; Lk 10,24; Offb 22,20)

Ps 96,5Lk 10,24Offb 22,20

2 като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите. (Ps 82,8) 3 Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, – планините се топяха от Твоето лице. (Ri 5,5) 4 Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват. (1Kor 2,9) 5 Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени? (Ps 30,13) 6 Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда – като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят. (Ps 89,6) 7 И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си. 8 Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце. (Jes 63,16) 9 Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ. (Ps 78,8) 10 Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен. (Ps 78,1) 11 Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени. 12 След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно? (Jes 62,1)