1.Mose 7 | Einheitsübersetzung 2016

Einheitsübersetzung 2016

1 Der HERR sprach zu Noach: Geh in die Arche, du und dein ganzes Haus, denn ich habe gesehen, dass du in dieser Generation ein Gerechter vor mir bist! (Hes 14,14) 2 Von allen reinen Tieren nimm dir je sieben Paare mit, Männchen und Weibchen, und von allen unreinen Tieren je ein Paar, Männchen und Weibchen, (1Mo 8,20) 3 auch von den Vögeln des Himmels jeweils sieben, männlich und weiblich, um Nachwuchs auf der ganzen Erde am Leben zu erhalten! 4 Denn noch sieben Tage dauert es, dann lasse ich es vierzig Tage und vierzig Nächte lang auf die Erde regnen und tilge vom Erdboden alle Wesen, die ich gemacht habe. 5 Noach tat alles genauso, wie ihm der HERR geboten hatte. (Hebr 11,7) 6 Noach war sechshundert Jahre alt, als die Flut, das Wasser, über die Erde kam. 7 Noach ging also mit seinen Söhnen, seiner Frau und den Frauen seiner Söhne in die Arche, bevor das Wasser der Flut kam. 8 Von den reinen und unreinen Tieren, von den Vögeln und allem, was sich auf dem Erdboden regt, 9 kamen immer zwei zu Noach in die Arche, männlich und weiblich, wie Gott es Noach geboten hatte. 10 Als die sieben Tage vorbei waren, kam das Wasser der Flut über die Erde. 11 Im sechshundertsten Lebensjahr Noachs, am siebzehnten Tag des zweiten Monats, an diesem Tag brachen alle Quellen der gewaltigen Urflut auf und die Schleusen des Himmels öffneten sich. (Jes 24,18) 12 Der Regen ergoss sich vierzig Tage und vierzig Nächte lang auf die Erde. 13 Genau an jenem Tag waren Noach, die Söhne Noachs, Sem, Ham und Jafet, Noachs Frau und mit ihnen die drei Frauen seiner Söhne in die Arche gegangen, 14 sie und alle Arten der Tiere, alle Arten des Viehs und alle Arten der Kriechtiere, die sich auf der Erde regen, und alle Arten der Vögel, alles Gefiederte und alles Flügel Schlagende. 15 Sie waren zu Noach in die Arche gekommen, immer zwei von allen Wesen aus Fleisch, in denen Lebensgeist ist. 16 Und die kamen, waren männlich und weiblich; von allen Wesen aus Fleisch kamen sie, wie Gott ihm geboten hatte. Dann schloss der HERR hinter ihm zu. 17 Die Flut auf der Erde dauerte vierzig Tage. Das Wasser stieg und hob die Arche immer höher über die Erde. 18 Das Wasser schwoll an und stieg immer mehr auf der Erde, die Arche aber trieb auf dem Wasser dahin. 19 Das Wasser war auf der Erde gewaltig angeschwollen und bedeckte alle hohen Berge, die es unter dem ganzen Himmel gibt. 20 Das Wasser war fünfzehn Ellen über die Berge hinaus angeschwollen und hatte sie zugedeckt. 21 Da fanden alle Wesen aus Fleisch, die sich auf der Erde geregt hatten, den Tod, Vögel, Vieh und sonstige Tiere, alles, wovon die Erde gewimmelt hatte, und auch alle Menschen. 22 Alles, was auf der Erde durch die Nase Lebensgeist atmet, und alles, was auf dem Trockenen lebt, starb. 23 Gott vertilgte also alle Wesen auf dem Erdboden, vom Menschen bis zum Vieh, bis zu den Kriechtieren und die Vögel des Himmels; sie alle wurden von der Erde vertilgt. Übrig blieb nur Noach und was mit ihm in der Arche war. (Mt 24,39; Lk 17,27; 2Petr 2,5) 24 Das Wasser aber schwoll hundertfünfzig Tage lang auf der Erde an.

Верен

von Veren

1 Тогава ГОСПОД каза на Ной: Влез ти и целия ти дом в ковчега, защото теб видях праведен пред Мен в това поколение. 2 Вземи си по седем от всички чисти животни – мъжко и женското му; а от нечистите животни по две – мъжко и женското му; 3 също и от небесните птици по седем – мъжко и женско; за да опазиш от тях потомство по лицето на цялата земя. 4 Защото още седем дни, и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи и ще изтребя от лицето на земята всичко, което съществува, което съм сътворил. 5 И Ной направи според всичко, което му заповяда ГОСПОД^[1]. 6 А Ной беше на шестстотин години, когато стана на земята потопът от водата. 7 И поради водите на потопа Ной, синовете му, жена му и жените на синовете му с него влязоха в ковчега. 8 От чистите животни и от нечистите животни, и от птиците, и от всичко, което се движи по земята, 9 влязоха две по две в ковчега при Ной, мъжко и женско, както Бог заповяда на Ной^[2]. 10 И след седем дни водите на потопа заляха земята. 11 В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните прозорци се отвориха. 12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. 13 В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете на Ной, Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите жени на синовете му – 14 те и всичките животни според вида им, и всичкият добитък според вида му, и всички пълзящи животни, които пълзят по земята, според вида им, и всичките птици според вида им, всяка птица и всяко пернато. 15 Две по две от всяка плът, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной. 16 И които влязоха, мъжко и женско от всяка плът, влязоха, както Бог му беше заповядал^[3]; и ГОСПОД затвори след него. 17 Четиридесет дни трая потопът на земята. И водите придойдоха и подеха ковчега, и той се повдигна над земята. 18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята и ковчегът се носеше по повърхността на водите. 19 Водите се усилваха твърде много на земята, така че се покриха всичките високи планини, намиращи се под цялото небе. 20 Петнадесет лакътя над тях се издигнаха водите и планините се покриха. 21 И всяка плът, която се движеше по земята, умря – птици, добитък, зверове, всички пълзящи животни, които пълзят по земята, и всеки човек. 22 От всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря. 23 Всичко съществуващо, което беше по лицето на земята, се изтреби – от човек до добитък, до пълзящи животни и небесни птици – изтребиха се от земята. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега. 24 А водите се задържаха^[4] по земята сто и петдесет дни.