1Bless the Lord, O my soul! O Lord my God, you are very great! You are clothed with splendor and majesty, (2Sa 7:22; Job 37:22; Job 40:10; Ps 93:1; Ps 103:1; Ps 103:22)2covering yourself with light as with a garment, stretching out the heavens like a tent. (Job 9:8; Isa 40:22)3He lays the beams of his chambers on the waters; he makes the clouds his chariot; he rides on the wings of the wind; (2Sa 22:11; Ps 18:10; Ps 104:13; Isa 19:1; Am 9:6)4he makes his messengers winds, his ministers a flaming fire. (2Ki 1:10; 2Ki 2:11; Ps 103:21; Ps 148:8; Heb 1:7)5He set the earth on its foundations, so that it should never be moved. (Job 38:4; Ps 24:2; Ps 89:11; Ps 136:6)6You covered it with the deep as with a garment; the waters stood above the mountains. (Ge 7:19)7At your rebuke they fled; at the sound of your thunder they took to flight. (Ge 1:9; Ge 8:1; Ge 8:5; Ps 18:15; Ps 48:5; Ps 77:18; Ps 106:9; Mt 8:26)8The mountains rose, the valleys sank down to the place that you appointed for them. (Job 38:8; Job 38:10)9You set a boundary that they may not pass, so that they might not again cover the earth. (Ge 9:11; Job 26:10)10You make springs gush forth in the valleys; they flow between the hills;11they give drink to every beast of the field; the wild donkeys quench their thirst. (Ps 104:13)12Beside them the birds of the heavens dwell; they sing among the branches.13From your lofty abode you water the mountains; the earth is satisfied with the fruit of your work. (De 11:11; Job 5:10; Ps 65:9; Ps 104:3; Ps 147:8; Jer 10:13; Jer 14:22)14You cause the grass to grow for the livestock and plants for man to cultivate, that he may bring forth food from the earth (Ge 1:11; Ge 1:29; Ge 3:18; Ge 9:3; Job 28:5; Ps 136:25; Ps 147:8; Ps 147:9)15and wine to gladden the heart of man, oil to make his face shine and bread to strengthen man’s heart. (Ge 18:5; Jud 9:9; Jud 9:13; Ps 23:5; Pr 31:6; Ec 10:19)16The trees of the Lord are watered abundantly, the cedars of Lebanon that he planted. (Nu 24:6; Jud 9:15)17In them the birds build their nests; the stork has her home in the fir trees.18The high mountains are for the wild goats; the rocks are a refuge for the rock badgers. (Le 11:5; Job 39:1; Pr 30:26)19He made the moon to mark the seasons;[1] the sun knows its time for setting. (Ge 1:14; Le 23:4)20You make darkness, and it is night, when all the beasts of the forest creep about. (Isa 45:7)21The young lions roar for their prey, seeking their food from God. (Job 38:39)22When the sun rises, they steal away and lie down in their dens. (Job 37:8)23Man goes out to his work and to his labor until the evening. (Ge 3:19)24O Lord, how manifold are your works! In wisdom have you made them all; the earth is full of your creatures. (Pr 3:19)25Here is the sea, great and wide, which teems with creatures innumerable, living things both small and great. (Ps 69:34)26There go the ships, and Leviathan, which you formed to play in it.[2] (Job 40:20; Job 41:1)27These all look to you, to give them their food in due season. (Job 36:31; Ps 104:14; Ps 145:15)28When you give it to them, they gather it up; when you open your hand, they are filled with good things. (Ps 145:16)29When you hide your face, they are dismayed; when you take away their breath, they die and return to their dust. (De 31:17; Job 10:9; Job 23:15; Job 34:14; Ps 30:7)30When you send forth your Spirit,[3] they are created, and you renew the face of the ground. (Job 33:4; Re 21:5)31May the glory of the Lord endure forever; may the Lord rejoice in his works, (Ge 1:31; Ps 72:17; Pr 8:31)32who looks on the earth and it trembles, who touches the mountains and they smoke! (Ex 19:18; Ps 144:5; Am 9:5; Hab 3:10)33I will sing to the Lord as long as I live; I will sing praise to my God while I have being. (Ps 63:4)34May my meditation be pleasing to him, for I rejoice in the Lord. (Job 15:4)35Let sinners be consumed from the earth, and let the wicked be no more! Bless the Lord, O my soul! Praise the Lord! (Ps 37:38; Ps 104:1; Ps 105:45; Ps 106:48; Ps 113:9; Ps 150:6)
1(По слав. 103.) Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен – (Ps 93:1; Ps 103:1; Ps 104:35)2Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса; (Isa 40:22; Isa 45:12; Da 7:9)3Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра; (Ps 18:10; Isa 19:1; Am 9:6)4Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък; (2Ki 2:11; 2Ki 6:17; Heb 1:7)5Който си положил земята на основата и, за да не се поклати за вечни времена. (Job 26:7; Job 38:4; Job 38:6; Ec 1:4)6Покрил си я с морето[1] като с дреха; водите застанаха над планините. (Ge 7:19)7От Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг. (Ge 8:1)8Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях. (Ge 8:5; Job 38:10; Job 38:11)9Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята. (Ge 9:11; Ge 9:15; Job 26:10; Ps 33:7; Jer 5:22)10Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.11Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;12при тях небесните птици живеят и пеят между клоните.13Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; (Ps 65:9; Ps 65:10; Ps 147:8; Jer 10:13; Jer 14:22)14правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, (Ge 1:29; Ge 1:30; Ge 3:18; Ge 9:3; Job 28:5; Ps 136:25; Ps 147:8; Ps 147:9)15и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека. (Jud 9:13; Ps 23:5; Pr 31:6; Pr 31:7)16Великолепните[2] дървета се наситиха, ливанските кедри, които ГОСПОД е насадил, (Nu 24:6)17където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;18високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.19Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва. (Ge 1:14; Job 38:12)20Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. (Isa 45:7)21Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна. (Job 38:39; Joe 1:20)22Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.23Човек излиза на работата си и се труди до вечерта. (Ge 3:19)24Колко са разнообразни Твоите дела, ГОСПОДИ! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения. (Pr 3:19)25Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи.26Там плават корабите; там е и чудовището[3], което си създал да играе в него. (Job 41:1)27Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. (Ps 136:25; Ps 145:15; Ps 147:9)28Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,29скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. (Job 34:14; Job 34:15; Ps 146:4; Ec 12:7)30Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята. (Isa 32:15; Eze 37:9)31Нека трае довека славата ГОСПОДНЯ; нека се радва в делата Си ГОСПОД, (Ge 1:31)32Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят. (Ps 144:5; Hab 3:10)33Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам. (Ps 63:4; Ps 146:2)34Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в ГОСПОДА.35Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. Алилуя. (Ps 37:38; Ps 104:1; Pr 2:22)