1On that day they read from the Book of Moses in the hearing of the people. And in it was found written that no Ammonite or Moabite should ever enter the assembly of God, (De 23:3; De 31:11; 2Ki 23:2; Ne 8:3; Ne 8:8; Ne 8:18; Ne 9:3)2for they did not meet the people of Israel with bread and water, but hired Balaam against them to curse them—yet our God turned the curse into a blessing.3As soon as the people heard the law, they separated from Israel all those of foreign descent. (Ex 12:38; Nu 11:4; Ne 9:2)4Now before this, Eliashib the priest, who was appointed over the chambers of the house of our God, and who was related to Tobiah, (Ne 2:10; Ne 3:1; Ne 12:44; Ne 13:28)5prepared for Tobiah a large chamber where they had previously put the grain offering, the frankincense, the vessels, and the tithes of grain, wine, and oil, which were given by commandment to the Levites, singers, and gatekeepers, and the contributions for the priests. (Nu 18:21; Nu 18:24)6While this was taking place, I was not in Jerusalem, for in the thirty-second year of Artaxerxes king of Babylon I went to the king. And after some time I asked leave of the king (Ezr 6:22; Ne 5:14)7and came to Jerusalem, and I then discovered the evil that Eliashib had done for Tobiah, preparing for him a chamber in the courts of the house of God. (Ne 13:5)8And I was very angry, and I threw all the household furniture of Tobiah out of the chamber.9Then I gave orders, and they cleansed the chambers, and I brought back there the vessels of the house of God, with the grain offering and the frankincense. (2Ch 29:15; 2Ch 29:18)10I also found out that the portions of the Levites had not been given to them, so that the Levites and the singers, who did the work, had fled each to his field. (2Ch 31:4; Ne 12:28; Mal 3:8)11So I confronted the officials and said, “Why is the house of God forsaken?” And I gathered them together and set them in their stations. (Ne 10:39; Ne 13:17; Ne 13:25)12Then all Judah brought the tithe of the grain, wine, and oil into the storehouses. (Ne 10:38; Ne 12:44)13And I appointed as treasurers over the storehouses Shelemiah the priest, Zadok the scribe, and Pedaiah of the Levites, and as their assistant Hanan the son of Zaccur, son of Mattaniah, for they were considered reliable, and their duty was to distribute to their brothers. (2Ch 31:12; Ne 7:2; 1Co 4:2)14Remember me, O my God, concerning this, and do not wipe out my good deeds that I have done for the house of my God and for his service. (Ne 5:19; Ne 13:22; Ne 13:31)15In those days I saw in Judah people treading winepresses on the Sabbath, and bringing in heaps of grain and loading them on donkeys, and also wine, grapes, figs, and all kinds of loads, which they brought into Jerusalem on the Sabbath day. And I warned them on the day when they sold food. (Ex 20:10; Ne 10:31; Ne 13:21)16Tyrians also, who lived in the city, brought in fish and all kinds of goods and sold them on the Sabbath to the people of Judah, in Jerusalem itself!17Then I confronted the nobles of Judah and said to them, “What is this evil thing that you are doing, profaning the Sabbath day? (Ne 13:11; Mt 12:5)18Did not your fathers act in this way, and did not our God bring all this disaster[1] on us and on this city? Now you are bringing more wrath on Israel by profaning the Sabbath.” (Jer 17:19)19As soon as it began to grow dark at the gates of Jerusalem before the Sabbath, I commanded that the doors should be shut and gave orders that they should not be opened until after the Sabbath. And I stationed some of my servants at the gates, that no load might be brought in on the Sabbath day. (Le 23:32)20Then the merchants and sellers of all kinds of wares lodged outside Jerusalem once or twice.21But I warned them and said to them, “Why do you lodge outside the wall? If you do so again, I will lay hands on you.” From that time on they did not come on the Sabbath. (Ne 13:15)22Then I commanded the Levites that they should purify themselves and come and guard the gates, to keep the Sabbath day holy. Remember this also in my favor, O my God, and spare me according to the greatness of your steadfast love. (Ne 12:30; Ne 13:14; Ne 13:31)23In those days also I saw the Jews who had married women of Ashdod, Ammon, and Moab. (Ezr 9:1; Ezr 9:2; Ezr 10:10; Ne 4:7; Ne 13:1)24And half of their children spoke the language of Ashdod, and they could not speak the language of Judah, but only the language of each people.25And I confronted them and cursed them and beat some of them and pulled out their hair. And I made them take an oath in the name of God, saying, “You shall not give your daughters to their sons, or take their daughters for your sons or for yourselves. (Ezr 10:5; Ne 10:29; Ne 13:17)26Did not Solomon king of Israel sin on account of such women? Among the many nations there was no king like him, and he was beloved by his God, and God made him king over all Israel. Nevertheless, foreign women made even him to sin. (2Sa 12:24; 1Ki 3:13; 1Ki 11:1; 2Ch 1:12)27Shall we then listen to you and do all this great evil and act treacherously against our God by marrying foreign women?” (Ezr 10:2)28And one of the sons of Jehoiada, the son of Eliashib the high priest, was the son-in-law of Sanballat the Horonite. Therefore I chased him from me. (Ne 2:10; Ne 2:19; Ne 3:1; Ne 12:10; Ne 12:22; Ne 13:4; Ne 13:7)29Remember them, O my God, because they have desecrated the priesthood and the covenant of the priesthood and the Levites. (Ne 6:14; Mal 2:4)30Thus I cleansed them from everything foreign, and I established the duties of the priests and Levites, each in his work; (Ne 10:30)31and I provided for the wood offering at appointed times, and for the firstfruits. Remember me, O my God, for good. (Ezr 10:14; Ne 10:34; Ne 13:14; Ne 13:22)
1В същия ден, като четяха Моисеевата книга и народът слушаше, в нея се намери писано, че амонците и моавците не трябва никога да влизат в Божието общество, (De 23:3; De 23:4; De 31:11; De 31:12; 2Ki 3:2; Ne 8:3; Ne 8:8; Ne 9:3; Isa 34:16)2защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение. (Nu 22:5; Nu 23:11; Nu 24:10; De 23:5; Jos 24:9; Jos 24:10)3И като чуха закона, отлъчиха от Израил всички чужденци, смесени с него. (Ne 9:2; Ne 10:28)4А въпреки това свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,5приготви за него голяма стая, където преди слагаха хлебните приноси, ливана, вещите и десятъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците. (Nu 18:21; Nu 18:24; Ne 12:44)6Но когато ставало всичко това, аз не бях в Йерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време, като измолих позволение от царя, (Ne 5:14)7пак дойдох в Йерусалим и научих за злото, което Елиасив беше направил относно Товия, като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом. (Ne 13:1; Ne 13:5)8И ми стана много мъчно; затова изхвърлих вън от стаята цялата покъщнина на Товия.9Тогава заповядах и очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана. (2Ch 29:5; 2Ch 29:15; 2Ch 29:16; 2Ch 29:18)10После забелязах, че дяловете на левитите не им били давани, така че левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побегнали всеки в селото си. (Nu 35:2; Mal 3:8)11Тогава изобличих по-главните мъже, като казах: Защо е изоставен Божият дом? И събрах побегналите служители и ги поставих на мястото им. (Ne 10:39; Ne 13:17; Ne 13:25; Pr 28:4)12Тогава цяла Юдея донесе в складовете десятъка от житото, от виното и от дървеното масло. (Ne 10:38; Ne 10:39; Ne 12:44)13И поставих за пазачи на складовете свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федайя, и при тях Анан, син на Закхур, син на Матания, защото се смятаха за верни; и работата им беше да раздават на братята си. (2Ch 31:12; Ne 7:2; Ne 12:44; 1Co 4:2)14Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за службата при Него. (Ne 5:19; Ne 13:22; Ne 13:31)15През онези дни видях неколцина в Юдея, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Йерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна. (Ex 20:10; Ne 10:31; Jer 17:21; Jer 17:22)16Също и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки и продаваха в събота на юдеите и в Йерусалим.17Тогава изобличих Юдейските благородни, като им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден? (Ne 13:11)18Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на този град? А пък вие умножавате гнева върху Израил, като осквернявате съботата. (Jer 17:21)19Затова, когато започна да мръква в йерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден. (Le 23:32; Jer 17:21; Jer 17:22)20Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Йерусалим.21И така, аз заявих против тях, като им казах: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще сложа ръка на вас. Оттогава не дойдоха вече в събота.22И заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мене според голямата Си милост. (Ne 12:30; Ne 13:14; Ne 13:31)23После в онези дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки, (Ezr 9:2)24чиито деца говореха половин азотски, не знаеха юдейски, а говореха на езика на всеки от тези народи.25Изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си. (Ezr 10:5; Ne 10:29; Ne 10:30; Ne 13:11; Pr 28:4)26Не съгреши ли така Израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши. (2Sa 12:24; 1Ki 3:13; 1Ki 11:1; 1Ki 11:4; 2Ch 1:12)27А ние да позволим ли на вас да вършите цялото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени? (Ezr 10:2)28И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене. (Ne 12:10; Ne 12:22)29Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите. (Ne 6:14; Mal 2:4; Mal 2:11; Mal 2:12)30Така ги очистих от всички чужденци и определих отреди за свещениците и левитите, за всеки работата му; (Ne 10:30; Ne 12:1)31наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро. (Ne 10:34; Ne 13:14; Ne 13:22)