1They came to the other side of the sea, to the country of the Gerasenes.[1] (Mt 8:28; Lu 8:26)2And when Jesus[2] had stepped out of the boat, immediately there met him out of the tombs a man with an unclean spirit.3He lived among the tombs. And no one could bind him anymore, not even with a chain, (Re 18:2)4for he had often been bound with shackles and chains, but he wrenched the chains apart, and he broke the shackles in pieces. No one had the strength to subdue him.5Night and day among the tombs and on the mountains he was always crying out and cutting himself with stones.6And when he saw Jesus from afar, he ran and fell down before him. (Mt 8:2)7And crying out with a loud voice, he said, “What have you to do with me, Jesus, Son of the Most High God? I adjure you by God, do not torment me.” (Ge 14:18; Nu 24:16; Ps 57:2; Da 3:26; Mt 4:3; Mt 4:6; Mt 14:33; Mt 26:63; Mr 1:26; Lu 1:32; Lu 6:35; Ac 8:7; Ac 16:17; Ac 19:13; Jas 2:19)8For he was saying to him, “Come out of the man, you unclean spirit!”9And Jesus asked him, “What is your name?” He replied, “My name is Legion, for we are many.” (Mt 26:53)10And he begged him earnestly not to send them out of the country.11Now a great herd of pigs was feeding there on the hillside,12and they begged him, saying, “Send us to the pigs; let us enter them.”13So he gave them permission. And the unclean spirits came out and entered the pigs; and the herd, numbering about two thousand, rushed down the steep bank into the sea and drowned in the sea.14The herdsmen fled and told it in the city and in the country. And people came to see what it was that had happened.15And they came to Jesus and saw the demon-possessed[3] man, the one who had had the legion, sitting there, clothed and in his right mind, and they were afraid. (Mr 5:9; Lu 8:27)16And those who had seen it described to them what had happened to the demon-possessed man and to the pigs.17And they began to beg Jesus[4] to depart from their region. (Lu 5:8; Ac 16:39)18As he was getting into the boat, the man who had been possessed with demons begged him that he might be with him.19And he did not permit him but said to him, “Go home to your friends and tell them how much the Lord has done for you, and how he has had mercy on you.” (Ps 66:16; Mr 1:44)20And he went away and began to proclaim in the Decapolis how much Jesus had done for him, and everyone marveled. (Mt 4:25; Mr 7:31)
Jesus Heals a Woman and Jairus’s Daughter
21And when Jesus had crossed again in the boat to the other side, a great crowd gathered about him, and he was beside the sea.22Then came one of the rulers of the synagogue, Jairus by name, and seeing him, he fell at his feet (Mt 9:18; Lu 8:41; Lu 13:14; Ac 13:15; Ac 18:8; Ac 18:17)23and implored him earnestly, saying, “My little daughter is at the point of death. Come and lay your hands on her, so that she may be made well and live.” (Mt 9:18; Mr 6:5; Mr 7:32; Mr 8:23; Mr 8:25; Mr 16:18; Lu 4:40; Lu 13:13; Ac 9:12; Ac 9:17; Ac 28:8)24And he went with him. And a great crowd followed him and thronged about him. (Mr 3:9; Mr 5:31)25And there was a woman who had had a discharge of blood for twelve years, (Le 15:25)26and who had suffered much under many physicians, and had spent all that she had, and was no better but rather grew worse.27She had heard the reports about Jesus and came up behind him in the crowd and touched his garment.28For she said, “If I touch even his garments, I will be made well.”29And immediately the flow of blood dried up, and she felt in her body that she was healed of her disease. (Mt 15:28; Mt 17:18; Mr 3:10)30And Jesus, perceiving in himself that power had gone out from him, immediately turned about in the crowd and said, “Who touched my garments?” (Lu 5:17; Lu 6:19; Lu 8:46; Ac 10:38)31And his disciples said to him, “You see the crowd pressing around you, and yet you say, ‘Who touched me?’”32And he looked around to see who had done it.33But the woman, knowing what had happened to her, came in fear and trembling and fell down before him and told him the whole truth.34And he said to her, “Daughter, your faith has made you well; go in peace, and be healed of your disease.” (Mr 5:29; Lu 7:50)35While he was still speaking, there came from the ruler’s house some who said, “Your daughter is dead. Why trouble the Teacher any further?” (Mr 5:22; Lu 7:6; Joh 11:28)36But overhearing[5] what they said, Jesus said to the ruler of the synagogue, “Do not fear, only believe.” (Mr 5:35)37And he allowed no one to follow him except Peter and James and John the brother of James. (Mr 3:17; Mr 9:2; Mr 14:33)38They came to the house of the ruler of the synagogue, and Jesus[6] saw a commotion, people weeping and wailing loudly.39And when he had entered, he said to them, “Why are you making a commotion and weeping? The child is not dead but sleeping.” (Joh 11:4; Joh 11:11; Ac 20:10)40And they laughed at him. But he put them all outside and took the child’s father and mother and those who were with him and went in where the child was. (Ac 9:40)41Taking her by the hand he said to her, “Talitha cumi,” which means, “Little girl, I say to you, arise.” (Mt 11:5; Mr 1:31; Lu 7:14; Lu 7:22; Joh 11:43)42And immediately the girl got up and began walking (for she was twelve years of age), and they were immediately overcome with amazement.43And he strictly charged them that no one should know this, and told them to give her something to eat. (Mt 8:4; Mr 9:9)
1И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна. (Mt 8:28; Lu 8:26)2И като слезе от лодката, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.3Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;4защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.5И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.6А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;7и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.8(Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти!)9А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.10И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.11А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.12И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.13Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.14А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.15И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.16А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.17И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. (Mt 8:34; Ac 16:39)18И когато влизаше в лодката, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. (Lu 8:38)19Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.20И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха.
Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
21Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото. (Mt 9:1; Mt 9:18; Lu 8:40)22И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му (Mt 9:18; Lu 8:41)23и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.24И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.25И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години (Le 15:25; Mt 9:20)26и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше и станало по-зле,27като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.28Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.29И веднага кръвотечението и престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.30И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми? (Lu 6:19; Lu 8:45; Lu 8:46)31Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?32Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.33А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.34А Той и каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. (Mt 9:22; Mr 10:52; Ac 14:9)35Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? (Lu 8:49)36А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.37И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.38И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.39След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи. (Joh 11:11)40А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето. (Ac 9:40)41И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани[1]!42И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.43Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да и дадат да яде. (Mt 8:4; Mt 9:30; Mt 12:16; Mt 17:9; Mr 3:12; Lu 5:14)