1After he had finished all his sayings in the hearing of the people, he entered Capernaum. (Mt 8:5)2Now a centurion had a servant[1] who was sick and at the point of death, who was highly valued by him.3When the centurion[2] heard about Jesus, he sent to him elders of the Jews, asking him to come and heal his servant. (Mt 8:5)4And when they came to Jesus, they pleaded with him earnestly, saying, “He is worthy to have you do this for him, (Ac 10:22)5for he loves our nation, and he is the one who built us our synagogue.” (Lu 4:31; Lu 4:33)6And Jesus went with them. When he was not far from the house, the centurion sent friends, saying to him, “Lord, do not trouble yourself, for I am not worthy to have you come under my roof. (Mt 9:36; Mr 5:35; Lu 8:49)7Therefore I did not presume to come to you. But say the word, and let my servant be healed. (Ps 107:20; Mt 8:16)8For I too am a man set under authority, with soldiers under me: and I say to one, ‘Go,’ and he goes; and to another, ‘Come,’ and he comes; and to my servant, ‘Do this,’ and he does it.”9When Jesus heard these things, he marveled at him, and turning to the crowd that followed him, said, “I tell you, not even in Israel have I found such faith.” (Mt 9:2; Mr 6:6)10And when those who had been sent returned to the house, they found the servant well.
Jesus Raises a Widow’s Son
11Soon afterward[3] he went to a town called Nain, and his disciples and a great crowd went with him.12As he drew near to the gate of the town, behold, a man who had died was being carried out, the only son of his mother, and she was a widow, and a considerable crowd from the town was with her. (Jud 11:34; Lu 8:42; Lu 9:38; Heb 11:17)13And when the Lord saw her, he had compassion on her and said to her, “Do not weep.” (Mt 20:34; Lu 8:52)14Then he came up and touched the bier, and the bearers stood still. And he said, “Young man, I say to you, arise.” (2Sa 3:31; Mt 11:5; Mr 5:41; Lu 7:22; Lu 8:54; Joh 11:43; Ac 9:40)15And the dead man sat up and began to speak, and Jesus[4] gave him to his mother. (1Ki 17:23; 2Ki 4:36; Heb 11:35)16Fear seized them all, and they glorified God, saying, “A great prophet has arisen among us!” and “God has visited his people!” (De 18:15; Mt 5:16; Mt 9:8; Mt 15:31; Mt 21:11; Lu 1:68; Lu 2:20; Lu 7:39; Lu 13:13; Ac 11:18; Ac 21:20)17And this report about him spread through the whole of Judea and all the surrounding country.
Messengers from John the Baptist
18The disciples of John reported all these things to him. And John, (Mt 9:14; Mt 11:2)19calling two of his disciples to him, sent them to the Lord, saying, “Are you the one who is to come, or shall we look for another?” (Lu 3:15; Joh 4:25; Joh 6:14; Joh 11:27)20And when the men had come to him, they said, “John the Baptist has sent us to you, saying, ‘Are you the one who is to come, or shall we look for another?’” (Lu 7:19)21In that hour he healed many people of diseases and plagues and evil spirits, and on many who were blind he bestowed sight. (Mt 9:30; Mt 12:22; Mt 15:31; Mt 20:34; Mt 21:14; Mr 1:34; Mr 8:25; Lu 18:42; Joh 9:7)22And he answered them, “Go and tell John what you have seen and heard: the blind receive their sight, the lame walk, lepers[5] are cleansed, and the deaf hear, the dead are raised up, the poor have good news preached to them. (Isa 29:18; Isa 35:5; Mt 5:3; Mt 15:30; Mr 7:35; Lu 4:18; Lu 7:14; Lu 17:14; Jas 2:5)23And blessed is the one who is not offended by me.” (Isa 8:14; Joh 6:61)24When John’s messengers had gone, Jesus[6] began to speak to the crowds concerning John: “What did you go out into the wilderness to see? A reed shaken by the wind? (Lu 1:80; Lu 3:2; Eph 4:14; Jas 1:6)25What then did you go out to see? A man dressed in soft clothing? Behold, those who are dressed in splendid clothing and live in luxury are in kings’ courts.26What then did you go out to see? A prophet? Yes, I tell you, and more than a prophet. (Mt 14:5; Lu 1:76; Lu 20:6)27This is he of whom it is written, “‘Behold, I send my messenger before your face, who will prepare your way before you.’ (Mal 3:1; Mr 1:2; Lu 1:17; Lu 1:76)28I tell you, among those born of women none is greater than John. Yet the one who is least in the kingdom of God is greater than he.”29(When all the people heard this, and the tax collectors too, they declared God just,[7] having been baptized with the baptism of John, (Mt 21:32; Lu 3:12; Lu 20:6; Ac 18:25; Ac 19:3)30but the Pharisees and the lawyers rejected the purpose of God for themselves, not having been baptized by him.) (Mt 21:25; Mt 21:32; Mt 22:35; Mt 23:13; Mr 7:9; Lu 10:25; Lu 11:45; Lu 11:52; Lu 14:3; Ac 2:23; Ac 13:36)31“To what then shall I compare the people of this generation, and what are they like?32They are like children sitting in the marketplace and calling to one another, “‘We played the flute for you, and you did not dance; we sang a dirge, and you did not weep.’33For John the Baptist has come eating no bread and drinking no wine, and you say, ‘He has a demon.’ (Mt 3:4; Mr 1:6; Lu 1:15)34The Son of Man has come eating and drinking, and you say, ‘Look at him! A glutton and a drunkard, a friend of tax collectors and sinners!’ (Mt 9:10; Mt 9:11; Lu 7:36; Lu 14:1; Lu 15:2; Lu 19:7; Joh 2:1; Joh 12:2)35Yet wisdom is justified by all her children.” (Pr 8:1; Lu 11:49)
A Sinful Woman Forgiven
36One of the Pharisees asked him to eat with him, and he went into the Pharisee’s house and reclined at table. (Lu 11:37; Lu 14:1)37And behold, a woman of the city, who was a sinner, when she learned that he was reclining at table in the Pharisee’s house, brought an alabaster flask of ointment, (Mt 26:6; Mr 14:3; Joh 12:1)38and standing behind him at his feet, weeping, she began to wet his feet with her tears and wiped them with the hair of her head and kissed his feet and anointed them with the ointment. (Lu 7:44; Joh 11:2)39Now when the Pharisee who had invited him saw this, he said to himself, “If this man were a prophet, he would have known who and what sort of woman this is who is touching him, for she is a sinner.” (Lu 7:16; Lu 15:2; Lu 22:64; Joh 4:19)40And Jesus answering said to him, “Simon, I have something to say to you.” And he answered, “Say it, Teacher.”41“A certain moneylender had two debtors. One owed five hundred denarii, and the other fifty. (Mt 18:28)42When they could not pay, he cancelled the debt of both. Now which of them will love him more?” (Mt 18:25; Ro 8:32)43Simon answered, “The one, I suppose, for whom he cancelled the larger debt.” And he said to him, “You have judged rightly.”44Then turning toward the woman he said to Simon, “Do you see this woman? I entered your house; you gave me no water for my feet, but she has wet my feet with her tears and wiped them with her hair. (Ge 18:4; Lu 7:38; 1Ti 5:10)45You gave me no kiss, but from the time I came in she has not ceased to kiss my feet. (2Sa 15:5; 2Sa 19:39; 2Sa 20:9; Lu 7:38)46You did not anoint my head with oil, but she has anointed my feet with ointment. (Ps 23:5; Ps 141:5; Ec 9:8; Mt 6:17)47Therefore I tell you, her sins, which are many, are forgiven—for she loved much. But he who is forgiven little, loves little.” (Lu 7:39)48And he said to her, “Your sins are forgiven.” (Mt 9:2; Mr 2:5; Lu 5:20; Joh 20:23; Jas 5:15; 1Jo 2:12)49Then those who were at table with him began to say among[8] themselves, “Who is this, who even forgives sins?” (Lu 5:21)50And he said to the woman, “Your faith has saved you; go in peace.” (1Sa 1:17; Mr 5:34; Mr 10:52; Lu 7:9; Lu 7:47; Lu 8:48; Eph 2:8; 1Ti 1:14)
1След като свърши всички Свои речи към народа, който Го слушаше[1], Исус влезе в Капернаум. (Mt 8:5; Joh 4:43)2А на някой си стотник слугата, който му беше мил, беше болен на умиране.3И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и изцели слугата му.4А те дойдоха при Исус и Го молеха настоятелно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,5защото обича нашия народ и той ни е построил синагогата.6Докато Исус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;7затова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее.8Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.9Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и каза на вървящото след Него множество: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова вяра.10И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
Възкресяването на сина на вдовицата от Наин
11А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.12И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.13И Господ, като я видя, смили се над нея и каза: Недей да плачеш.14Тогава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани. (Lu 8:54; Joh 11:43; Ac 9:40; Ro 4:17)15И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му.16Тогава страх обзе всички и славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своя народ. (Lu 1:65; Lu 24:19; Joh 4:19; Joh 6:14; Joh 9:17)17И мълвата за Него се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност.
Исус Христос и Йоан Кръстител
18А учениците на Йоан му известиха за всичко това. (Mt 11:2)19И Йоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да попитат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме? (Ge 49:10; Da 9:24; Joh 6:14)20И като дойдоха при Него, човеците казаха: Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?21И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи даде зрение.22Тогава Той им отговори: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. (Ps 146:8; Isa 29:18; Isa 35:5; Isa 42:7; Isa 61:1; Mt 11:4; Lu 4:18)23И блажен е онзи, който не се съблазни в Мене. (Isa 8:14; Mt 11:6; 1Pe 2:8)24А когато си отидоха изпратените от Йоан, Исус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана? (Mt 11:7)25Но какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.26Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.27Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ми пред Тебе.“ (Mal 3:1; Mt 11:10; Mr 1:2)28Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него. (Mt 11:11)29(И целият народ и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Йоановото кръщение. (Mt 3:6; Mt 21:31; Lu 3:12)30А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.) (Ac 20:27)31А на кого да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат? (Mt 11:16)32Те приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте.33Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има. (Mt 3:4; Mr 1:6; Lu 1:15)34Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.35Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чеда. (Mt 11:19)
Исус Христос и грешницата
36И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата. (Mt 26:6; Mr 14:3; Joh 11:2)37И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро. (Mt 26:7; Joh 11:2; Joh 12:3)38И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.39А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница. (Lu 15:2)40А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.41Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.42И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?43Симон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.44И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.45Ти целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.46Ти с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми. (Ps 23:5)47Затова ти казвам: Прощават се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.48И каза: Прощават ти се греховете. (Mt 9:2; Mr 2:5)49И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава? (Mt 9:3; Mr 2:7)50Исус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир. (Mt 9:22; Mr 5:34; Mr 10:52; Lu 8:48; Lu 18:42)