1He also said to the disciples, “There was a rich man who had a manager, and charges were brought to him that this man was wasting his possessions. (Lu 12:42)2And he called him and said to him, ‘What is this that I hear about you? Turn in the account of your management, for you can no longer be manager.’ (1Co 9:17)3And the manager said to himself, ‘What shall I do, since my master is taking the management away from me? I am not strong enough to dig, and I am ashamed to beg.4I have decided what to do, so that when I am removed from management, people may receive me into their houses.’5So, summoning his master’s debtors one by one, he said to the first, ‘How much do you owe my master?’6He said, ‘A hundred measures[1] of oil.’ He said to him, ‘Take your bill, and sit down quickly and write fifty.’7Then he said to another, ‘And how much do you owe?’ He said, ‘A hundred measures[2] of wheat.’ He said to him, ‘Take your bill, and write eighty.’8The master commended the dishonest manager for his shrewdness. For the sons of this world[3] are more shrewd in dealing with their own generation than the sons of light. (Mt 25:2; Lu 10:6; Lu 20:34; Joh 12:36; Eph 5:8; 1Th 5:5)9And I tell you, make friends for yourselves by means of unrighteous wealth,[4] so that when it fails they may receive you into the eternal dwellings. (Mt 6:20; Mt 6:24; Mt 19:21; Lu 12:33; Lu 16:11; Lu 16:13; 1Ti 6:10; 1Ti 6:17)10“One who is faithful in a very little is also faithful in much, and one who is dishonest in a very little is also dishonest in much. (Mt 25:21; Mt 25:23; Lu 19:17)11If then you have not been faithful in the unrighteous wealth, who will entrust to you the true riches?12And if you have not been faithful in that which is another’s, who will give you that which is your own? (1Ch 29:14; 1Ch 29:16)13No servant can serve two masters, for either he will hate the one and love the other, or he will be devoted to the one and despise the other. You cannot serve God and money.” (Lu 16:9)
The Law and the Kingdom of God
14The Pharisees, who were lovers of money, heard all these things, and they ridiculed him. (Lu 11:39; Lu 20:47; Lu 23:35; 1Ti 6:10; 2Ti 3:2)15And he said to them, “You are those who justify yourselves before men, but God knows your hearts. For what is exalted among men is an abomination in the sight of God. (1Sa 16:7; 1Ch 28:9; Pr 16:5; Pr 21:2; Lu 10:29)16“The Law and the Prophets were until John; since then the good news of the kingdom of God is preached, and everyone forces his way into it.[5] (Mt 11:12; Lu 4:43; Lu 15:1)17But it is easier for heaven and earth to pass away than for one dot of the Law to become void. (Mt 5:18)
Divorce and Remarriage
18“Everyone who divorces his wife and marries another commits adultery, and he who marries a woman divorced from her husband commits adultery. (Mt 5:32)
The Rich Man and Lazarus
19“There was a rich man who was clothed in purple and fine linen and who feasted sumptuously every day. (Es 8:15; Jas 5:5; Re 18:16)20And at his gate was laid a poor man named Lazarus, covered with sores, (Ac 3:2)21who desired to be fed with what fell from the rich man’s table. Moreover, even the dogs came and licked his sores. (Mt 15:27)22The poor man died and was carried by the angels to Abraham’s side.[6] The rich man also died and was buried, (Mt 18:10; Lu 12:8; Lu 15:10; Joh 13:23; Ac 12:15; Heb 1:13)23and in Hades, being in torment, he lifted up his eyes and saw Abraham far off and Lazarus at his side. (Mt 8:11; Mt 11:23; Lu 16:22)24And he called out, ‘Father Abraham, have mercy on me, and send Lazarus to dip the end of his finger in water and cool my tongue, for I am in anguish in this flame.’ (Isa 66:24; Zec 14:12; Mt 25:41; Lu 16:30; Joh 8:33; Joh 8:39; Joh 8:53)25But Abraham said, ‘Child, remember that you in your lifetime received your good things, and Lazarus in like manner bad things; but now he is comforted here, and you are in anguish. (Job 21:13; Ps 17:14; Lu 6:24)26And besides all this, between us and you a great chasm has been fixed, in order that those who would pass from here to you may not be able, and none may cross from there to us.’27And he said, ‘Then I beg you, father, to send him to my father’s house—28for I have five brothers—so that he may warn them, lest they also come into this place of torment.’29But Abraham said, ‘They have Moses and the Prophets; let them hear them.’ (Lu 16:31; Lu 24:27; Joh 5:45; Ac 26:22; Ac 28:23)30And he said, ‘No, father Abraham, but if someone goes to them from the dead, they will repent.’ (Lu 16:24)31He said to him, ‘If they do not hear Moses and the Prophets, neither will they be convinced if someone should rise from the dead.’” (Mt 28:11; Lu 16:29; Joh 12:10)
1Каза още на учениците Си: Един богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.2И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.3Тогава настойникът си каза: Господарят ми отнема от мене настойничеството. Какво да правя? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.4Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.5И така, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?6А той отвърна: Сто мери елей. И му каза: Вземи разписката си, седни бързо и пиши петдесет.7После каза на друг: А ти колко дължиш? И той отговори: Сто мери жито. Каза му: Вземи разписката си и пиши осемдесет.8И господарят му похвали неправедния настойник[1] за това, че е постъпил остроумно; защото синовете на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината. (Joh 12:36; Eph 5:8; 1Th 5:5)9И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство и когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. (Da 4:27; Mt 6:19; Mt 19:21; Lu 11:41; 1Ti 6:17)10Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. (Mt 25:21; Lu 19:17)11И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?12И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?13Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона! (Mt 6:24)
Законът и Божието царство
14Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. (Mt 11:12; Mt 23:14; 1Ti 6:10)15Исус им каза: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога. (1Sa 16:7; Ps 7:9; Jer 11:20; Lu 10:29)16Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки се насилва да влезе в него. (Mt 11:12; Mt 11:13; Lu 7:29)17Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една чертица от закона да отпадне. (Ps 102:26; Ps 102:27; Isa 40:8; Isa 51:6; Mt 5:18; 1Pe 1:25)18Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства. (De 24:1; Mt 5:32; Mt 19:9; Mr 10:11; 1Co 7:10; 1Co 7:11)
Притча за богаташа и бедния Лазар
19Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.20Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,21като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.22Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.23И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.24И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък. (Isa 66:24; Zec 14:12; Mr 9:44)25Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. (Job 21:7; Job 21:13; Lu 6:24)26И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.27А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,28защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.29Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях. (Isa 8:20; Isa 34:16; Joh 5:39; Joh 5:45; Ac 15:21; Ac 17:11)30А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.31И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят. (Joh 12:10; Joh 12:11)