Sign in for free

Judges 20

English Standard Version

from Crossway
1 Then all the people of Israel came out, from Dan to Beersheba, including the land of Gilead, and the congregation assembled as one man to the Lord at Mizpah. (Jos 22:12; Jud 21:5; 1Sa 3:20; 1Sa 7:5; 1Sa 10:17; 1Sa 11:7; 2Sa 3:10; 2Sa 24:2) 2 And the chiefs of all the people, of all the tribes of Israel, presented themselves in the assembly of the people of God, 400,000 men on foot that drew the sword. (Jud 8:10; Jud 20:15; Jud 20:17; Jud 20:25; Jud 20:35; Jud 20:46; 1Sa 14:38) 3 (Now the people of Benjamin heard that the people of Israel had gone up to Mizpah.) And the people of Israel said, “Tell us, how did this evil happen?” 4 And the Levite, the husband of the woman who was murdered, answered and said, “I came to Gibeah that belongs to Benjamin, I and my concubine, to spend the night. (Jud 19:15) 5 And the leaders of Gibeah rose against me and surrounded the house against me by night. They meant to kill me, and they violated my concubine, and she is dead. (Jud 19:22; Jud 19:25) 6 So I took hold of my concubine and cut her in pieces and sent her throughout all the country of the inheritance of Israel, for they have committed abomination and outrage in Israel. (Jud 19:23; Jud 19:29) 7 Behold, you people of Israel, all of you, give your advice and counsel here.” (Jud 19:30) 8 And all the people arose as one man, saying, “None of us will go to his tent, and none of us will return to his house. 9 But now this is what we will do to Gibeah: we will go up against it by lot, 10 and we will take ten men of a hundred throughout all the tribes of Israel, and a hundred of a thousand, and a thousand of ten thousand, to bring provisions for the people, that when they come they may repay Gibeah of Benjamin for all the outrage that they have committed in Israel.” 11 So all the men of Israel gathered against the city, united as one man. 12 And the tribes of Israel sent men through all the tribe of Benjamin, saying, “What evil is this that has taken place among you? (De 13:14; Jos 22:13; Jos 22:16) 13 Now therefore give up the men, the worthless fellows in Gibeah, that we may put them to death and purge evil from Israel.” But the Benjaminites would not listen to the voice of their brothers, the people of Israel. (De 13:5; De 13:13; De 17:2; Jud 19:22) 14 Then the people of Benjamin came together out of the cities to Gibeah to go out to battle against the people of Israel. 15 And the people of Benjamin mustered out of their cities on that day 26,000 men who drew the sword, besides the inhabitants of Gibeah, who mustered 700 chosen men. (Nu 1:37; Nu 26:41; Jud 20:2) 16 Among all these were 700 chosen men who were left-handed; every one could sling a stone at a hair and not miss. (Jud 3:15; 1Ch 12:2) 17 And the men of Israel, apart from Benjamin, mustered 400,000 men who drew the sword; all these were men of war. (Jud 20:15) 18 The people of Israel arose and went up to Bethel and inquired of God, “Who shall go up first for us to fight against the people of Benjamin?” And the Lord said, “Judah shall go up first.” (Jud 1:1; Jud 20:26; Jud 20:31) 19 Then the people of Israel rose in the morning and encamped against Gibeah. 20 And the men of Israel went out to fight against Benjamin, and the men of Israel drew up the battle line against them at Gibeah. 21 The people of Benjamin came out of Gibeah and destroyed on that day 22,000 men of the Israelites. (Jud 20:25) 22 But the people, the men of Israel, took courage, and again formed the battle line in the same place where they had formed it on the first day. 23 And the people of Israel went up and wept before the Lord until the evening. And they inquired of the Lord, “Shall we again draw near to fight against our brothers, the people of Benjamin?” And the Lord said, “Go up against them.” (Jud 20:26) 24 So the people of Israel came near against the people of Benjamin the second day. 25 And Benjamin went against them out of Gibeah the second day, and destroyed 18,000 men of the people of Israel. All these were men who drew the sword. (Jud 20:2; Jud 20:21) 26 Then all the people of Israel, the whole army, went up and came to Bethel and wept. They sat there before the Lord and fasted that day until evening, and offered burnt offerings and peace offerings before the Lord. (Jud 20:18; Jud 20:31) 27 And the people of Israel inquired of the Lord (for the ark of the covenant of God was there in those days, (Jos 18:1; 1Sa 4:3) 28 and Phinehas the son of Eleazar, son of Aaron, ministered before it in those days), saying, “Shall we go out once more to battle against our brothers, the people of Benjamin, or shall we cease?” And the Lord said, “Go up, for tomorrow I will give them into your hand.” (Nu 25:7; Nu 31:6; De 10:8; De 18:5; De 18:7; Jos 24:33) 29 So Israel set men in ambush around Gibeah. (Jos 8:4) 30 And the people of Israel went up against the people of Benjamin on the third day and set themselves in array against Gibeah, as at other times. 31 And the people of Benjamin went out against the people and were drawn away from the city. And as at other times they began to strike and kill some of the people in the highways, one of which goes up to Bethel and the other to Gibeah, and in the open country, about thirty men of Israel. (Jud 20:18; Jud 20:26; Jud 21:19) 32 And the people of Benjamin said, “They are routed before us, as at the first.” But the people of Israel said, “Let us flee and draw them away from the city to the highways.” (Jos 8:5) 33 And all the men of Israel rose up out of their place and set themselves in array at Baal-tamar, and the men of Israel who were in ambush rushed out of their place from Maareh-geba.[1] 34 And there came against Gibeah 10,000 chosen men out of all Israel, and the battle was hard, but the Benjaminites did not know that disaster was close upon them. (Jud 20:41) 35 And the Lord defeated Benjamin before Israel, and the people of Israel destroyed 25,100 men of Benjamin that day. All these were men who drew the sword. (Jud 20:2) 36 So the people of Benjamin saw that they were defeated. The men of Israel gave ground to Benjamin, because they trusted the men in ambush whom they had set against Gibeah. 37 Then the men in ambush hurried and rushed against Gibeah; the men in ambush moved out and struck all the city with the edge of the sword. (Jos 8:19) 38 Now the appointed signal between the men of Israel and the men in the main ambush was that when they made a great cloud of smoke rise up out of the city 39 the men of Israel should turn in battle. Now Benjamin had begun to strike and kill about thirty men of Israel. They said, “Surely they are defeated before us, as in the first battle.” (Jud 20:31) 40 But when the signal began to rise out of the city in a column of smoke, the Benjaminites looked behind them, and behold, the whole of the city went up in smoke to heaven. (Jos 8:20) 41 Then the men of Israel turned, and the men of Benjamin were dismayed, for they saw that disaster was close upon them. (Jud 20:34) 42 Therefore they turned their backs before the men of Israel in the direction of the wilderness, but the battle overtook them. And those who came out of the cities were destroying them in their midst. (Jos 8:15; Jos 8:24) 43 Surrounding the Benjaminites, they pursued them and trod them down from Nohah[2] as far as opposite Gibeah on the east. 44 Eighteen thousand men of Benjamin fell, all of them men of valor. 45 And they turned and fled toward the wilderness to the rock of Rimmon. Five thousand men of them were cut down in the highways. And they were pursued hard to Gidom, and 2,000 men of them were struck down. (Jos 15:32; Jud 20:42; Jud 21:13) 46 So all who fell that day of Benjamin were 25,000 men who drew the sword, all of them men of valor. 47 But 600 men turned and fled toward the wilderness to the rock of Rimmon and remained at the rock of Rimmon four months. (Jud 20:42; Jud 20:45) 48 And the men of Israel turned back against the people of Benjamin and struck them with the edge of the sword, the city, men and beasts and all that they found. And all the towns that they found they set on fire. 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Judges 20

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Тогава всички израилтяни излязоха. Цялото общество от Дан до Вирсавее заедно с Галаадската земя се събра като един човек пред ГОСПОДА в Масфа. (De 13:12; Jos 22:12; Jud 10:17; Jud 11:11; Jud 18:20; Jud 21:5; 1Sa 3:20; 1Sa 7:5; 1Sa 10:17; 1Sa 11:7; 2Sa 3:10; 2Sa 24:2) 2 И хора от всички краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пехотинци, които носеха меч, се присъединиха към събранието на Божия народ. (Jud 8:10) 3 И Вениаминовите синове чуха, че израилтяните отишли в Масфа. Израилтяните казаха: Разкажете ни как стана това зло. 4 Левитът, мъжът на убитата жена, им отговори: Отбих се в Гавая Вениаминова заедно с наложницата ми, за да пренощуваме. (Jud 19:15) 5 А гавайските мъже ме нападнаха и през нощта обиколиха къщата, в която бях. Мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха и тя умря. (Jud 19:22; Jud 19:25; Jud 19:26) 6 Затова взех тялото на наложницата си, разсякох го и го изпратих по всички предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израил. (Jos 7:15; Jud 19:29) 7 Гледайте, вие, израилтяните, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си. (Jud 19:30) 8 Тогава целият народ в пълно единомислие каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито някой от нас ще се върне в къщата си, 9 а ето какво ще направим на Гавая – ще отидем против нея по жребий; 10 и ще вземем по десет мъже на сто от всички Израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на народа. Като стигнат в Гавая Вениаминова, да сторят с тях според всичкото безумие, което те извършиха в Израил. 11 И така, против града се събраха всички Израилеви мъже, обединени като един човек. 12 Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което е било извършено при вас? (De 13:14; Jos 22:13; Jos 22:16) 13 Сега предайте хората, онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израил. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си, израилтяните. (De 17:12; De 19:13; Jud 19:22) 14 Вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израилтяните. 15 И в онзи ден Вениаминовите синове, които бяха излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които носеха меч, без жителите на Гавая, които отделно бяха седемстотин отбрани мъже. 16 Между целия този народ имаше седемстотин отбрани мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни с точност до косъм и всеки път да улучват. (Jud 3:15; 1Ch 12:2) 17 А без Вениамин Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които носеха меч. Всички те бяха военни мъже. 18 Тогава израилтяните тръгнаха, излязоха при Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас пръв да излезе на бой против Вениаминовите синове? А ГОСПОД каза: Юда да излезе пръв. (Nu 27:21; Jud 1:1; Jud 20:23; Jud 20:26) 19 И така, на сутринта израилтяните станаха и разположиха стан против Гавая. 20 Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамин и се опълчиха против тях в Гавая. 21 А Вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил. (Ge 49:27) 22 Но народът, Израилевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден. 23 Защото израилтяните бяха застанали и бяха плакали пред ГОСПОДА до вечерта, и се бяха допитали до ГОСПОДА: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И ГОСПОД беше казал: Влезте в бой против тях. (Jud 20:26; Jud 20:27) 24 И така, на втория ден израилтяните се приближиха до Вениаминовите синове. (Jud 20:21) 25 А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички те носеха меч. 26 Тогава всички израилтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред ГОСПОДА, постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред ГОСПОДА. (Jud 20:18) 27 После израилтяните се допитаха до ГОСПОДА (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там (Jos 18:1; 1Sa 4:3; 1Sa 4:4) 28 и Финеес, син на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни) и запитаха: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин или да престанем? И ГОСПОД отговори: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви. (De 10:8; De 18:5; Jos 24:33) 29 Тогава Израил постави засада около Гавая. (Jos 8:4) 30 И на третия ден израилтяните излязоха против Вениаминовите синове и се опълчиха против Гавая, както предишните дни. 31 А Вениаминовите синове излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както в предишните дни, да поразяват хората по пътищата (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израил. 32 Затова Вениаминовите синове си помислиха: Те падат пред нас, както преди това. А израилтяните си казаха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата. 33 Тогава всички Израилеви мъже станаха от мястото си и се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израил изскочи от прикритието си, от Гавайската ливада. 34 И връхлетяха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от целия Израил и битката ставаше ожесточена; но Вениаминовите синове не подозираха, че бедата ги застигаше. (Jos 8:14; Isa 47:11) 35 Защото ГОСПОД порази Вениамин пред Израил; в онзи ден израилтяните погубиха от Вениаминовите синове двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всичките носеха меч. 36 И Вениаминовите синове видяха, че бяха поразени. Защото Израилевите мъже отстъпиха пред Вениаминовите синове, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая. (Jos 8:15) 37 Тогава засадата връхлетя върху Гавая, след като бяха изчакали, и поразиха целия град с острието на меча. (Jos 8:19) 38 А Израилевите мъже бяха определили знак с воините, които бяха в засадата – да се издигне от града голям стълб дим. 39 И когато израилтяните отстъпваха в битката, Вениамин започна да поразява и изби от тях около тридесет мъже, защото си казваха: Наистина те падат пред нас, както при първата битка. 40 Но когато облакът почна да се издига от града под формата на димен стълб, Вениаминовите синове погледнаха назад и видяха, че от целия град се издигаше дим към небето. (Jos 8:20) 41 Тогава Израилевите мъже се върнаха; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото разбраха, че бедата ги постигна. 42 Затова се обърнаха да бягат пред Израилевите мъже към пътя за пустинята, но битката ги притисна. Израилтяните погубваха пред градовете онези, които излизаха от тях. 43 Те обградиха Вениаминовите синове, гониха ги и ги тъпкаха без съпротива до Гавая на изток. 44 От Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже – всичките храбри мъже. 45 И така, те се обърнаха и побегнаха към пустинята в канарата Римон. А израилтяните застигнаха изоставащи от тях по пътищата – пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха още две хиляди мъже. (Jos 15:32) 46 Така всички, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които носеха меч – всичките храбри мъже. 47 А шестстотин мъже побегнаха към пустинята, в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца. (Jud 21:13) 48 А Израилевите мъже се нахвърлиха върху Вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча – както жителите на градовете, така и добитъка, и всичко, което се намираше там; и опожариха всички градове, които намираха. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.