Sign in for free

Judges 11

English Standard Version

from Crossway
1 Now Jephthah the Gileadite was a mighty warrior, but he was the son of a prostitute. Gilead was the father of Jephthah. (Jud 6:12; 2Ki 5:1; Heb 11:32) 2 And Gilead’s wife also bore him sons. And when his wife’s sons grew up, they drove Jephthah out and said to him, “You shall not have an inheritance in our father’s house, for you are the son of another woman.” 3 Then Jephthah fled from his brothers and lived in the land of Tob, and worthless fellows collected around Jephthah and went out with him. (Jud 9:4; 1Sa 22:2; 2Sa 10:6; 2Sa 10:8) 4 After a time the Ammonites made war against Israel. 5 And when the Ammonites made war against Israel, the elders of Gilead went to bring Jephthah from the land of Tob. (Jud 11:3) 6 And they said to Jephthah, “Come and be our leader, that we may fight against the Ammonites.” 7 But Jephthah said to the elders of Gilead, “Did you not hate me and drive me out of my father’s house? Why have you come to me now when you are in distress?” 8 And the elders of Gilead said to Jephthah, “That is why we have turned to you now, that you may go with us and fight against the Ammonites and be our head over all the inhabitants of Gilead.” (Jud 10:18) 9 Jephthah said to the elders of Gilead, “If you bring me home again to fight against the Ammonites, and the Lord gives them over to me, I will be your head.” 10 And the elders of Gilead said to Jephthah, “The Lord will be witness between us, if we do not do as you say.” (Jer 42:5) 11 So Jephthah went with the elders of Gilead, and the people made him head and leader over them. And Jephthah spoke all his words before the Lord at Mizpah. (Jud 10:17; Jud 10:18; Jud 11:6; Jud 11:8; Jud 20:1; 1Sa 10:17; 1Sa 10:19; 1Sa 10:25; 1Sa 11:15; 1Sa 12:7) 12 Then Jephthah sent messengers to the king of the Ammonites and said, “What do you have against me, that you have come to me to fight against my land?” 13 And the king of the Ammonites answered the messengers of Jephthah, “Because Israel on coming up from Egypt took away my land, from the Arnon to the Jabbok and to the Jordan; now therefore restore it peaceably.” (Ge 32:22; Nu 21:13; Nu 21:24) 14 Jephthah again sent messengers to the king of the Ammonites 15 and said to him, “Thus says Jephthah: Israel did not take away the land of Moab or the land of the Ammonites, (De 2:9; De 2:19) 16 but when they came up from Egypt, Israel went through the wilderness to the Red Sea and came to Kadesh. (Nu 13:26; Nu 14:25; De 1:40) 17 Israel then sent messengers to the king of Edom, saying, ‘Please let us pass through your land,’ but the king of Edom would not listen. And they sent also to the king of Moab, but he would not consent. So Israel remained at Kadesh. (Nu 20:1; Nu 20:14; Nu 20:18; De 1:46) 18 “Then they journeyed through the wilderness and went around the land of Edom and the land of Moab and arrived on the east side of the land of Moab and camped on the other side of the Arnon. But they did not enter the territory of Moab, for the Arnon was the boundary of Moab. (Nu 21:4; Nu 21:11; Nu 21:13; Nu 22:36; De 2:1) 19 Israel then sent messengers to Sihon king of the Amorites, king of Heshbon, and Israel said to him, ‘Please let us pass through your land to our country,’ (Nu 21:21; De 2:26) 20 but Sihon did not trust Israel to pass through his territory, so Sihon gathered all his people together and encamped at Jahaz and fought with Israel. 21 And the Lord, the God of Israel, gave Sihon and all his people into the hand of Israel, and they defeated them. So Israel took possession of all the land of the Amorites, who inhabited that country. 22 And they took possession of all the territory of the Amorites from the Arnon to the Jabbok and from the wilderness to the Jordan. 23 So then the Lord, the God of Israel, dispossessed the Amorites from before his people Israel; and are you to take possession of them? 24 Will you not possess what Chemosh your god gives you to possess? And all that the Lord our God has dispossessed before us, we will possess. (Nu 21:29; De 9:5; De 18:12; Jos 3:10; 1Ki 11:7) 25 Now are you any better than Balak the son of Zippor, king of Moab? Did he ever contend against Israel, or did he ever go to war with them? (Nu 22:2; Jos 24:9; Mic 6:5) 26 While Israel lived in Heshbon and its villages, and in Aroer and its villages, and in all the cities that are on the banks of the Arnon, 300 years, why did you not deliver them within that time? (Nu 21:25; De 2:36) 27 I therefore have not sinned against you, and you do me wrong by making war on me. The Lord, the Judge, decide this day between the people of Israel and the people of Ammon.” (Ge 16:5; Ge 18:25; Ge 31:53; 1Sa 24:12; 1Sa 24:15) 28 But the king of the Ammonites did not listen to the words of Jephthah that he sent to him. 29 Then the Spirit of the Lord was upon Jephthah, and he passed through Gilead and Manasseh and passed on to Mizpah of Gilead, and from Mizpah of Gilead he passed on to the Ammonites. (Jud 3:10) 30 And Jephthah made a vow to the Lord and said, “If you will give the Ammonites into my hand, (Ge 28:20; 1Sa 1:11) 31 then whatever[1] comes out from the doors of my house to meet me when I return in peace from the Ammonites shall be the Lord’s, and I will offer it[2] up for a burnt offering.” (Le 27:2; 1Sa 1:28; Ps 66:13) 32 So Jephthah crossed over to the Ammonites to fight against them, and the Lord gave them into his hand. 33 And he struck them from Aroer to the neighborhood of Minnith, twenty cities, and as far as Abel-keramim, with a great blow. So the Ammonites were subdued before the people of Israel. (Eze 27:17) 34 Then Jephthah came to his home at Mizpah. And behold, his daughter came out to meet him with tambourines and with dances. She was his only child; besides her he had neither son nor daughter. (Ex 15:20; Jud 10:17; Jud 11:11; 1Sa 18:6; Ps 68:25; Jer 31:4) 35 And as soon as he saw her, he tore his clothes and said, “Alas, my daughter! You have brought me very low, and you have become the cause of great trouble to me. For I have opened my mouth to the Lord, and I cannot take back my vow.” (Nu 30:2; Ec 5:4) 36 And she said to him, “My father, you have opened your mouth to the Lord; do to me according to what has gone out of your mouth, now that the Lord has avenged you on your enemies, on the Ammonites.” 37 So she said to her father, “Let this thing be done for me: leave me alone two months, that I may go up and down on the mountains and weep for my virginity, I and my companions.” 38 So he said, “Go.” Then he sent her away for two months, and she departed, she and her companions, and wept for her virginity on the mountains. 39 And at the end of two months, she returned to her father, who did with her according to his vow that he had made. She had never known a man, and it became a custom in Israel (Jud 11:31) 40 that the daughters of Israel went year by year to lament the daughter of Jephthah the Gileadite four days in the year. 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Judges 11

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад. (Jud 6:12; 2Ki 5:1; Heb 11:32) 2 Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка. 3 Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха. (Jud 9:4; 1Sa 22:2) 4 А след известно време амонците воюваха против Израил. 5 И когато амонците се биеха с Израил, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов. 6 Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците. 7 А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение? (Ge 26:27) 8 Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители. (Jud 10:18; Lu 17:4) 9 А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и ГОСПОД ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас? 10 Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: ГОСПОД нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти. (Jer 42:5) 11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред ГОСПОДА в Масфа. (Jud 10:17; Jud 11:8; Jud 20:1; 1Sa 10:17; 1Sa 11:15) 12 След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми? 13 А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израил, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път. (Ge 32:22; Nu 21:24) 14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат: 15 Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците; (De 2:9; De 2:19) 16 но когато Израил идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис, (Nu 13:26; Nu 14:25; Nu 20:1; De 1:40; De 1:46; Jos 5:6) 17 Израил прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израил прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израил остана в Кадис. (Nu 20:1; Nu 20:14; Nu 20:18; Nu 20:21) 18 Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница. (Nu 21:4; Nu 21:11; Nu 21:13; Nu 22:36; De 2:1) 19 След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място. (Nu 21:21; Nu 21:22; De 2:26; De 2:27) 20 Но Сион не се довери на Израил дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израил. (Nu 21:23; De 2:31) 21 ГОСПОД, Израилевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израил и те ги избиха. По този начин Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия. (Nu 21:24; Nu 21:25; De 2:33; De 2:34) 22 Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан. (De 2:36) 23 И сега, след като ГОСПОД, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израил, ти ли ще притежаваш земите им? 24 Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които ЙЕХОВА, нашият Бог, е изгонил пред нас. (Nu 21:29; De 9:4; De 9:5; De 18:12; Jos 3:10; 1Ki 11:7; Jer 48:7) 25 И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил и воювал ли е някога против него? (Nu 22:2; Jos 24:9) 26 Триста години са минали, откак Израил се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно? (Nu 21:25; De 2:36) 27 Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. ГОСПОД, Съдията, нека съди днес между израилтяните и амонците. (Ge 16:5; Ge 18:25; Ge 31:53; 1Sa 24:12; 1Sa 24:15) 28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него. 29 Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците. (Jud 3:10) 30 Ефтай направи оброк на ГОСПОДА: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми, (Ge 28:20; 1Sa 1:11) 31 онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на ГОСПОДА и ще го принеса всеизгаряне. (Le 27:2; Le 27:11; Le 27:12; 1Sa 1:11; 1Sa 1:28; 1Sa 2:18; Ps 66:13) 32 И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и ГОСПОД ги предаде в ръката му. 33 Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израилтяните. (Eze 27:17) 34 Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря. (Ex 15:20; Jud 10:17; Jud 11:11; 1Sa 18:6; Ps 68:25; Jer 31:4) 35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на ГОСПОДА и не мога да се отрека. (Ge 37:29; Ge 37:34; Nu 30:2; Ps 15:4; Ec 5:2; Ec 5:4; Ec 5:5) 36 А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на[1] ГОСПОДА, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като ГОСПОД е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците. (Nu 30:2; 2Sa 18:19; 2Sa 18:31) 37 Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си. 38 Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си. 39 В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израил (Jud 11:31; 1Sa 1:22; 1Sa 1:24; 1Sa 2:18) 40 Израилевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.