1Now the word of the Lord came to Jonah the son of Amittai, saying, (2Ki 14:25)2“Arise, go to Nineveh, that great city, and call out against it, for their evil[1] has come up before me.” (Ge 10:11; 2Ki 19:36; Jon 3:3; Jon 4:11; Na 1:1; Zep 2:13; Mt 12:41; Lu 11:30; Lu 11:32; Re 18:5)3But Jonah rose to flee to Tarshish from the presence of the Lord. He went down to Joppa and found a ship going to Tarshish. So he paid the fare and went down into it, to go with them to Tarshish, away from the presence of the Lord. (Ge 4:16; Jos 19:46; 1Ki 10:22; Ps 139:9; Jon 4:2)4But the Lord hurled a great wind upon the sea, and there was a mighty tempest on the sea, so that the ship threatened to break up. (1Ki 22:48; Ps 48:7; Ps 107:25)5Then the mariners were afraid, and each cried out to his god. And they hurled the cargo that was in the ship into the sea to lighten it for them. But Jonah had gone down into the inner part of the ship and had lain down and was fast asleep. (Ps 107:28; Ac 27:18; Ac 27:38)6So the captain came and said to him, “What do you mean, you sleeper? Arise, call out to your god! Perhaps the god will give a thought to us, that we may not perish.” (Jon 1:5; Jon 3:9)
Jonah Is Thrown into the Sea
7And they said to one another, “Come, let us cast lots, that we may know on whose account this evil has come upon us.” So they cast lots, and the lot fell on Jonah. (Jud 20:9)8Then they said to him, “Tell us on whose account this evil has come upon us. What is your occupation? And where do you come from? What is your country? And of what people are you?”9And he said to them, “I am a Hebrew, and I fear the Lord, the God of heaven, who made the sea and the dry land.” (Ps 146:6; Re 11:13)10Then the men were exceedingly afraid and said to him, “What is this that you have done!” For the men knew that he was fleeing from the presence of the Lord, because he had told them. (Jon 1:3)11Then they said to him, “What shall we do to you, that the sea may quiet down for us?” For the sea grew more and more tempestuous.12He said to them, “Pick me up and hurl me into the sea; then the sea will quiet down for you, for I know it is because of me that this great tempest has come upon you.” (Jos 7:20)13Nevertheless, the men rowed hard[2] to get back to dry land, but they could not, for the sea grew more and more tempestuous against them.14Therefore they called out to the Lord, “O Lord, let us not perish for this man’s life, and lay not on us innocent blood, for you, O Lord, have done as it pleased you.” (De 21:8; Ps 115:3)15So they picked up Jonah and hurled him into the sea, and the sea ceased from its raging. (Ps 65:7; Lu 8:24)16Then the men feared the Lord exceedingly, and they offered a sacrifice to the Lord and made vows. (Ge 8:20; Ge 31:54; Jon 2:9)
A Great Fish Swallows Jonah
17[3] And the Lord appointed[4] a great fish to swallow up Jonah. And Jonah was in the belly of the fish three days and three nights. (Mt 12:40; Mt 16:4; Lu 11:30)
1ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза: (2Ki 14:25; Mt 12:39)2Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене. (Ge 10:11; Ge 10:12; Ge 18:20; Ge 18:21; Ezr 9:6; Jon 3:2; Jon 3:3; Jon 4:11; Jas 5:4; Re 18:5)3Но Йона стана да побегне в Тарсис от ГОСПОДНЕТО присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от ГОСПОДНЕТО присъствие. (Ge 4:16; Jos 19:46; 2Ch 2:16; Job 1:12; Job 2:7; Jon 4:2; Ac 9:36)4Но ГОСПОД повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие. (Ps 107:25)5Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко. (1Sa 24:3; Ac 27:18; Ac 27:19; Ac 27:38)6Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем. (Ps 107:28; Joe 2:14)7После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. (Jos 7:14; Jos 7:16; 1Sa 10:20; 1Sa 10:21; 1Sa 14:41; 1Sa 14:42; Pr 16:33; Ac 1:26)8Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си? (Jos 7:19; 1Sa 14:43)9А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, Който създаде морето и сушата. (Ps 146:6; Ac 17:24)10Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от ГОСПОДНЕТО присъствие, понеже им беше казал.)11Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)12И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря. (Joh 11:50)13Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. (Pr 21:30)14Затова извикаха към ГОСПОДА: Молим Ти се, ГОСПОДИ, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, ГОСПОДИ, си сторил каквото си искал. (De 21:8; Ps 115:3)15И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана. (Ps 89:9; Lu 8:24)16А хората се уплашиха твърде много от ГОСПОДА, принесоха Му жертва и направиха оброци. (Mr 4:41; Ac 5:11)17А ГОСПОД беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.