1Zedekiah was twenty-one years old when he became king, and he reigned eleven years in Jerusalem. His mother’s name was Hamutal the daughter of Jeremiah of Libnah. (2Ki 24:18)2And he did what was evil in the sight of the Lord, according to all that Jehoiakim had done. (2Ki 23:37; Jer 22:13)3For because of the anger of the Lord it came to the point in Jerusalem and Judah that he cast them out from his presence. And Zedekiah rebelled against the king of Babylon.4And in the ninth year of his reign, in the tenth month, on the tenth day of the month, Nebuchadnezzar king of Babylon came with all his army against Jerusalem, and laid siege to it. And they built siegeworks all around it. (Jer 39:1)5So the city was besieged till the eleventh year of King Zedekiah.6On the ninth day of the fourth month the famine was so severe in the city that there was no food for the people of the land.7Then a breach was made in the city, and all the men of war fled and went out from the city by night by the way of a gate between the two walls, by the king’s garden, and the Chaldeans were around the city. And they went in the direction of the Arabah.8But the army of the Chaldeans pursued the king and overtook Zedekiah in the plains of Jericho, and all his army was scattered from him.9Then they captured the king and brought him up to the king of Babylon at Riblah in the land of Hamath, and he passed sentence on him.10The king of Babylon slaughtered the sons of Zedekiah before his eyes, and also slaughtered all the officials of Judah at Riblah. (Jer 52:26)11He put out the eyes of Zedekiah, and bound him in chains, and the king of Babylon took him to Babylon, and put him in prison till the day of his death. (Eze 12:13)
The Temple Burned
12In the fifth month, on the tenth day of the month—that was the nineteenth year of King Nebuchadnezzar, king of Babylon—Nebuzaradan the captain of the bodyguard, who served the king of Babylon, entered Jerusalem. (2Ki 25:8; Jer 1:3; Jer 40:10; Jer 52:29)13And he burned the house of the Lord, and the king’s house and all the houses of Jerusalem; every great house he burned down.14And all the army of the Chaldeans, who were with the captain of the guard, broke down all the walls around Jerusalem.15And Nebuzaradan the captain of the guard carried away captive some of the poorest of the people and the rest of the people who were left in the city and the deserters who had deserted to the king of Babylon, together with the rest of the artisans. (Jer 37:13)16But Nebuzaradan the captain of the guard left some of the poorest of the land to be vinedressers and plowmen.17And the pillars of bronze that were in the house of the Lord, and the stands and the bronze sea that were in the house of the Lord, the Chaldeans broke in pieces, and carried all the bronze to Babylon. (2Ch 4:2; 2Ch 4:10; 2Ch 4:12; Jer 27:19; Jer 27:22)18And they took away the pots and the shovels and the snuffers and the basins and the dishes for incense and all the vessels of bronze used in the temple service; (2Ki 25:14)19also the small bowls and the fire pans and the basins and the pots and the lampstands and the dishes for incense and the bowls for drink offerings. What was of gold the captain of the guard took away as gold, and what was of silver, as silver. (Ex 25:29; Ex 37:16; 1Ki 7:49; 1Ki 7:50; 2Ki 25:15)20As for the two pillars, the one sea, the twelve bronze bulls that were under the sea,[1] and the stands, which Solomon the king had made for the house of the Lord, the bronze of all these things was beyond weight. (1Ki 7:25; 1Ki 7:44)21As for the pillars, the height of the one pillar was eighteen cubits,[2] its circumference was twelve cubits, and its thickness was four fingers, and it was hollow. (1Ki 7:15)22On it was a capital of bronze. The height of the one capital was five cubits. A network and pomegranates, all of bronze, were around the capital. And the second pillar had the same, with pomegranates. (1Ki 7:16; 2Ki 25:17)23There were ninety-six pomegranates on the sides; all the pomegranates were a hundred upon the network all around.
The People Exiled to Babylon
24And the captain of the guard took Seraiah the chief priest, and Zephaniah the second priest and the three keepers of the threshold; (1Ch 6:14; Jer 29:25)25and from the city he took an officer who had been in command of the men of war, and seven men of the king’s council, who were found in the city; and the secretary of the commander of the army, who mustered the people of the land; and sixty men of the people of the land, who were found in the midst of the city. (Es 1:14)26And Nebuzaradan the captain of the guard took them and brought them to the king of Babylon at Riblah. (Jer 52:9)27And the king of Babylon struck them down and put them to death at Riblah in the land of Hamath. So Judah was taken into exile out of its land. (Jer 52:26)28This is the number of the people whom Nebuchadnezzar carried away captive: in the seventh year, 3,023 Judeans; (2Ki 24:12; 2Ki 24:14)29in the eighteenth year of Nebuchadnezzar he carried away captive from Jerusalem 832 persons; (Jer 52:12)30in the twenty-third year of Nebuchadnezzar, Nebuzaradan the captain of the guard carried away captive of the Judeans 745 persons; all the persons were 4,600.
Jehoiachin Released from Prison
31And in the thirty-seventh year of the exile of Jehoiachin king of Judah, in the twelfth month, on the twenty-fifth day of the month, Evil-merodach king of Babylon, in the year that he began to reign, graciously freed[3] Jehoiachin king of Judah and brought him out of prison. (2Ki 25:27; Jer 22:24; Jer 37:1)32And he spoke kindly to him and gave him a seat above the seats of the kings who were with him in Babylon. (Jer 27:3)33So Jehoiachin put off his prison garments. And every day of his life he dined regularly at the king’s table,34and for his allowance, a regular allowance was given him by the king, according to his daily needs, until the day of his death, as long as he lived.
1Седекия беше на двадесет и една година, когато се възцари, и царува единадесет години в Йерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Йеремия от Ливна. (2Ki 24:18)2Той върши зло пред ГОСПОДА, съвсем както беше направил Йоаким.3Защото от гнева на ГОСПОДА, който пламна против Йерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, стана, че Седекия въстана против вавилонския цар.4И така, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Йерусалим и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него; (2Ki 25:1; Jer 39:1; Zec 8:19)5и градът бе обсаден до единадесетата година на цар Седекия.6А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, когато гладът се усили в града, така че нямаше хляб за народа на мястото,7в градската стена бе отворен пролом, поради което всичките военни мъже побегнаха, като излязоха от града през нощта през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина (а халдейците бяха близо до града), и отидоха по пътя за полето.8А халдейската войска преследва царя и стигна Седекия в йерихонските полета. И цялата му войска се разбяга от него.9Хванаха царя и го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда над него, т. е. (Jer 32:4)10вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всички Юдейски началници; (Eze 12:13)11избоде очите на Седекия и като го стегна в окови, вавилонският цар го заведе във Вавилон и го хвърли в тъмница, където Седекия остана до деня на смъртта си.12А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор в Йерусалим дойде началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, (Jer 39:9; Jer 52:29; Zec 7:5; Zec 8:19)13и изгори ГОСПОДНИЯ дом и царския дворец; дори всички къщи в Йерусалим, т. е. всяка голяма къща, изгори с огън.14А цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всички стени около Йерусалим.15Тогава началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен някои от по-бедните на народа и останалите от народа, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибегнаха при вавилонския цар, както и останалото множество. (Jer 39:8; Jer 39:9)16Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.17А медните стълбове, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, и подножията и медното море, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, халдейците изпочупиха и пренесоха цялата им мед във Вавилон; (1Ki 7:15; 1Ki 7:23; 1Ki 7:27; 1Ki 7:50; Jer 27:19)18отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, тамянниците и всички медни прибори, с които се извършваше службата. (Ex 27:3; 2Ki 25:14)19Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите – каквото беше златно като злато и каквото сребърно като сребро.20Колкото до двата стълба, едното море и дванадесетте медни телета, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за ГОСПОДНИЯ дом, медта на всички тези вещи превишаваше всяко тегло[1]; (1Ki 7:47)21а за тези стълбове – височината на единия стълб беше осемнадесет лакти и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му беше четири пръста; той беше кух; (1Ki 7:15; 2Ki 25:17; 2Ch 3:15)22и върху него имаше меден капител; а височината на единия капител беше пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тези бяха мерките и на втория стълб с наровете.23Имаше двадесет и шест нарове на четирите страни; всички нарове, които бяха върху мрежата наоколо, бяха сто. (1Ki 7:20)24Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарайя, и втория свещеник Софония, и тримата вратари; (2Ki 25:18; Jer 21:1; Jer 29:25)25и от града взе един евнух, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъже от имащите достъп до царя[2], които бяха намерени в града, и секретаря на военачалника, който събираше войски от народа на земята, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намираха в града;26и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.27И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше закаран в плен от земята си.28А ето народа, който Навуходоносор плени: в седмата година – три хиляди двадесет и трима юдеи; (2Ki 24:2; 2Ki 24:12; 2Ki 24:14; Jer 39:9; Jer 52:12)29в осемнадесетата година на Навуходоносор той плени от Йерусалим осемстотин тридесет и двама души;30а в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всички те бяха четири хиляди и шестстотин души.31А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдейския цар Йоахин[3], в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдейския цар Йоахин и го извади от тъмницата; (Ge 40:13; Ge 40:20; 2Ki 25:27)32и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,33и смени тъмничните му дрехи; и Йоахин се хранеше винаги пред него през всички дни на живота си. (2Sa 9:13)34А колкото до храната му, даваха му постоянна храна от вавилонския цар, ежедневен дял през всички дни на живота му, дори до деня на смъртта му.