from Crossway1Oh that you would rend the heavens and come down, that the mountains might quake at your presence— (Jud 5:5; 2Sa 22:10; Ps 18:9; Ps 144:5; Mic 1:4)2[1] as when fire kindles brushwood and the fire causes water to boil— to make your name known to your adversaries, and that the nations might tremble at your presence! (Jos 2:9)3When you did awesome things that we did not look for, you came down, the mountains quaked at your presence. (Ex 14:13; Ex 15:11)4From of old no one has heard or perceived by the ear, no eye has seen a God besides you, who acts for those who wait for him. (Ps 31:19; 1Co 2:9)5You meet him who joyfully works righteousness, those who remember you in your ways. Behold, you were angry, and we sinned; in our sins we have been a long time, and shall we be saved?[2]6We have all become like one who is unclean, and all our righteous deeds are like a polluted garment. We all fade like a leaf, and our iniquities, like the wind, take us away. (Ps 90:5; Isa 59:12)7There is no one who calls upon your name, who rouses himself to take hold of you; for you have hidden your face from us, and have made us melt in[3] the hand of our iniquities. (Isa 43:22; Ho 7:7)8But now, O Lord, you are our Father; we are the clay, and you are our potter; we are all the work of your hand. (Isa 29:23; Isa 45:9; Isa 45:11; Isa 63:16; Ro 9:20)9Be not so terribly angry, O Lord, and remember not iniquity forever. Behold, please look, we are all your people. (Ps 74:1; Ps 79:8; Isa 57:16)10Your holy cities have become a wilderness; Zion has become a wilderness, Jerusalem a desolation. (Ne 1:3; Ne 2:3)11Our holy and beautiful[4] house, where our fathers praised you, has been burned by fire, and all our pleasant places have become ruins. (2Ki 25:9; 2Ch 36:19; Ps 74:7; Hag 1:9; Hag 2:3)12Will you restrain yourself at these things, O Lord? Will you keep silent, and afflict us so terribly? (Isa 42:14; Zec 1:12)
Isaiah 64
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти, (Jud 5:5; Ps 144:5; Mic 1:4)2както когато огън изгаря храстите и огън прави водата да ври, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,3когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти! (Ex 34:10; Jud 5:4; Jud 5:5; Ps 68:8; Hab 3:3; Hab 3:6)4Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог, освен Тебе, да е извършил такива дела за онези, които го чакат. (Ps 31:19; 1Co 2:9)5Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим. (Isa 26:8; Mal 3:6; Ac 10:35)6Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. (Ps 90:5; Ps 90:6; Php 3:9)7И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни. (Ho 7:7)8Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка. (Isa 29:16; Isa 45:9; Isa 63:16; Jer 18:6; Ro 9:20; Ro 9:21; Eph 2:10)9Недей се гневи силно, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието; ето, погледни, молим Ти се, че ние всички сме Твой народ. (Ps 74:1; Ps 74:2; Ps 79:8; Ps 79:13)10Твоите святи градове запустяха; Сион запустя, Йерусалим е опустошен. (Ps 79:1)11Нашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън; и всичките ни скъпи неща запустяха. (2Ki 25:9; 2Ch 36:19; Ps 74:7; Eze 24:21; Eze 24:25)12Пред вид на това ще се въздържиш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност? (Ps 83:1; Isa 42:14)