1In the fourteenth year of King Hezekiah, Sennacherib king of Assyria came up against all the fortified cities of Judah and took them. (2Ki 18:13; 2Ki 18:17; 2Ch 32:1)2And the king of Assyria sent the Rabshakeh[1] from Lachish to King Hezekiah at Jerusalem, with a great army. And he stood by the conduit of the upper pool on the highway to the Washer’s Field. (Jos 15:20; Jos 15:39; 2Ch 32:9; Isa 7:3)3And there came out to him Eliakim the son of Hilkiah, who was over the household, and Shebna the secretary, and Joah the son of Asaph, the recorder. (Isa 22:15; Isa 22:20)4And the Rabshakeh said to them, “Say to Hezekiah, ‘Thus says the great king, the king of Assyria: On what do you rest this trust of yours? (Isa 10:8)5Do you think that mere words are strategy and power for war? In whom do you now trust, that you have rebelled against me?6Behold, you are trusting in Egypt, that broken reed of a staff, which will pierce the hand of any man who leans on it. Such is Pharaoh king of Egypt to all who trust in him. (Eze 29:6)7But if you say to me, “We trust in the Lord our God,” is it not he whose high places and altars Hezekiah has removed, saying to Judah and to Jerusalem, “You shall worship before this altar”? (De 12:2; 2Ki 18:4)8Come now, make a wager with my master the king of Assyria: I will give you two thousand horses, if you are able on your part to set riders on them.9How then can you repulse a single captain among the least of my master’s servants, when you trust in Egypt for chariots and for horsemen? (Isa 10:8; Isa 20:5; Isa 30:3; Isa 30:7; Isa 31:1)10Moreover, is it without the Lord that I have come up against this land to destroy it? The Lord said to me, “Go up against this land and destroy it.”’” (Isa 10:5)11Then Eliakim, Shebna, and Joah said to the Rabshakeh, “Please speak to your servants in Aramaic, for we understand it. Do not speak to us in the language of Judah within the hearing of the people who are on the wall.” (Ezr 4:7; Da 2:4)12But the Rabshakeh said, “Has my master sent me to speak these words to your master and to you, and not to the men sitting on the wall, who are doomed with you to eat their own dung and drink their own urine?”13Then the Rabshakeh stood and called out in a loud voice in the language of Judah: “Hear the words of the great king, the king of Assyria!14Thus says the king: ‘Do not let Hezekiah deceive you, for he will not be able to deliver you. (2Ch 32:6; Isa 37:10)15Do not let Hezekiah make you trust in the Lord by saying, “The Lord will surely deliver us. This city will not be given into the hand of the king of Assyria.”16Do not listen to Hezekiah. For thus says the king of Assyria: Make your peace with me[2] and come out to me. Then each one of you will eat of his own vine, and each one of his own fig tree, and each one of you will drink the water of his own cistern,17until I come and take you away to a land like your own land, a land of grain and wine, a land of bread and vineyards. (2Ki 18:11)18Beware lest Hezekiah mislead you by saying, “The Lord will deliver us.” Has any of the gods of the nations delivered his land out of the hand of the king of Assyria?19Where are the gods of Hamath and Arpad? Where are the gods of Sepharvaim? Have they delivered Samaria out of my hand? (2Ki 17:6; Isa 37:13; Jer 49:23)20Who among all the gods of these lands have delivered their lands out of my hand, that the Lord should deliver Jerusalem out of my hand?’” (2Ch 32:19)21But they were silent and answered him not a word, for the king’s command was, “Do not answer him.”22Then Eliakim the son of Hilkiah, who was over the household, and Shebna the secretary, and Joah the son of Asaph, the recorder, came to Hezekiah with their clothes torn, and told him the words of the Rabshakeh. (Isa 33:7; Isa 36:3)
1В четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим излезе против всичките укрепени Юдейски градове и ги превзе. (2Ki 18:13; 2Ki 18:17; 2Ch 32:1)2Асирийският цар изпрати Рапсак от Лахис в Йерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по пътя към тепавичарската нива.3Тогава при него излязоха управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син.4И Рапсак им каза: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която уповаваш? (2Ki 18:19)5Казвам ти, че твоето благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого се надяваш, че си въстанал против мене?6Виж, ти се надяваш като че ли на тояга, на онази строшена тръстика, на Египет, на която ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар фараон за всички, които се надяват на него. (Eze 29:6; Eze 29:7)7Но ако ми кажеш: На ГОСПОДА, нашия Бог, уповаваме, то Той не е ли Онзи, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и на Йерусалим: Пред този жертвеник се покланяйте?8И така, сега дай хора в залог на господаря ми, асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от твоя страна да поставиш на тях ездачи.9Как тогава ще отблъснеш един военачалник от най-ниските слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!10Без волята на ГОСПОДА ли излязох сега на това място, за да го съсипя? ГОСПОД ми каза: Излез против тази земя и я съсипи.11Тогава Елиаким, Шевна и Йоах казаха на Рапсак: Говори на слугите си на сирийски, защото го разбираме. Недей ни говори на юдейски, за да не чуе народът, който е на стената.12Но Рапсак отговори: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас нечистотиите си и да пият пикочта си?13Тогава Рапсак застана и извика силно на юдейски: Слушайте думите на великия цар, асирийския цар:14Така казва царят: Не се оставяйте да ви мами Езекия. Защото той няма да може да ви избави.15И да не ви подтиква Езекия да уповавате на ГОСПОДА, като ви казва: ГОСПОД непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.16Не слушайте Езекия; защото така казва асирийският цар: Сключете договор с мен и излезте при мен; и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си, (Zec 3:10)17докато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата земя – земя, изобилна на жито и вино, земя, изобилна на хляб и лозя.18Внимавайте да не би да ви убеждава Езекия, като казва: ГОСПОД ще ни избави. Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?19Къде са боговете на Емат и Арфад? Къде са боговете на Сефаруим? Избавиха ли те Самария от ръката ми?20Кои измежду всички богове на тези страни са избавили земята си от моята ръка, за да избави ЙЕХОВА Йерусалим от ръката ми?21А те мълчаха и не му отговориха нито дума; защото царят беше заповядал: Не му отговаряйте.22Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син, се върнаха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.