Genesis 42 | English Standard Version

English Standard Version

Joseph’s Brothers Go to Egypt

1 When Jacob learned that there was grain for sale in Egypt, he said to his sons, “Why do you look at one another?” (Ac 7:12) 2 And he said, “Behold, I have heard that there is grain for sale in Egypt. Go down and buy grain for us there, that we may live and not die.” (Ge 43:8) 3 So ten of Joseph’s brothers went down to buy grain in Egypt. 4 But Jacob did not send Benjamin, Joseph’s brother, with his brothers, for he feared that harm might happen to him. (Ge 35:18; Ge 42:38) 5 Thus the sons of Israel came to buy among the others who came, for the famine was in the land of Canaan. 6 Now Joseph was governor over the land. He was the one who sold to all the people of the land. And Joseph’s brothers came and bowed themselves before him with their faces to the ground. (Ge 37:7; Ge 37:9; Ge 41:41) 7 Joseph saw his brothers and recognized them, but he treated them like strangers and spoke roughly to them. “Where do you come from?” he said. They said, “From the land of Canaan, to buy food.” (Ge 42:30) 8 And Joseph recognized his brothers, but they did not recognize him. 9 And Joseph remembered the dreams that he had dreamed of them. And he said to them, “You are spies; you have come to see the nakedness of the land.” (Ge 37:5; Ge 37:9; Ge 42:7; Ge 42:30)

Ge 37:5Ge 37:9Ge 42:7Ge 42:30

10 They said to him, “No, my lord, your servants have come to buy food. 11 We are all sons of one man. We are honest men. Your servants have never been spies.” 12 He said to them, “No, it is the nakedness of the land that you have come to see.” 13 And they said, “We, your servants, are twelve brothers, the sons of one man in the land of Canaan, and behold, the youngest is this day with our father, and one is no more.” (Ge 37:30; Ge 42:32) 14 But Joseph said to them, “It is as I said to you. You are spies. 15 By this you shall be tested: by the life of Pharaoh, you shall not go from this place unless your youngest brother comes here. 16 Send one of you, and let him bring your brother, while you remain confined, that your words may be tested, whether there is truth in you. Or else, by the life of Pharaoh, surely you are spies.” 17 And he put them all together in custody for three days. 18 On the third day Joseph said to them, “Do this and you will live, for I fear God: (Le 25:43; Ne 5:15) 19 if you are honest men, let one of your brothers remain confined where you are in custody, and let the rest go and carry grain for the famine of your households, (Ge 42:33) 20 and bring your youngest brother to me. So your words will be verified, and you shall not die.” And they did so. (Ge 42:34; Ge 43:5; Ge 44:23) 21 Then they said to one another, “In truth we are guilty concerning our brother, in that we saw the distress of his soul, when he begged us and we did not listen. That is why this distress has come upon us.” (Ge 37:23; Job 36:8) 22 And Reuben answered them, “Did I not tell you not to sin against the boy? But you did not listen. So now there comes a reckoning for his blood.” (Ge 9:5; Ge 37:21; 1Ki 2:32; 2Ch 24:22; Ps 9:12; Lu 11:50)

Ge 9:5Ge 37:211Ki 2:322Ch 24:22Ps 9:12Lu 11:50

23 They did not know that Joseph understood them, for there was an interpreter between them. 24 Then he turned away from them and wept. And he returned to them and spoke to them. And he took Simeon from them and bound him before their eyes. (Ge 43:30) 25 And Joseph gave orders to fill their bags with grain, and to replace every man’s money in his sack, and to give them provisions for the journey. This was done for them. (Ge 44:1) 26 Then they loaded their donkeys with their grain and departed. 27 And as one of them opened his sack to give his donkey fodder at the lodging place, he saw his money in the mouth of his sack. (Ge 42:35; Ge 43:21; Ex 4:24; Jer 9:2)

Ge 42:35Ge 43:21Ex 4:24Jer 9:2

28 He said to his brothers, “My money has been put back; here it is in the mouth of my sack!” At this their hearts failed them, and they turned trembling to one another, saying, “What is this that God has done to us?” 29 When they came to Jacob their father in the land of Canaan, they told him all that had happened to them, saying, 30 “The man, the lord of the land, spoke roughly to us and took us to be spies of the land. (Ge 42:7; Ge 42:9) 31 But we said to him, ‘We are honest men; we have never been spies. 32 We are twelve brothers, sons of our father. One is no more, and the youngest is this day with our father in the land of Canaan.’ (Ge 42:13) 33 Then the man, the lord of the land, said to us, ‘By this I shall know that you are honest men: leave one of your brothers with me, and take grain for the famine of your households, and go your way. (Ge 42:15; Ge 42:19) 34 Bring your youngest brother to me. Then I shall know that you are not spies but honest men, and I will deliver your brother to you, and you shall trade in the land.’” (Ge 34:10; Ge 34:21) 35 As they emptied their sacks, behold, every man’s bundle of money was in his sack. And when they and their father saw their bundles of money, they were afraid. (Ge 42:27; Ge 43:21) 36 And Jacob their father said to them, “You have bereaved me of my children: Joseph is no more, and Simeon is no more, and now you would take Benjamin. All this has come against me.” (Ge 43:14) 37 Then Reuben said to his father, “Kill my two sons if I do not bring him back to you. Put him in my hands, and I will bring him back to you.” (Ge 46:9) 38 But he said, “My son shall not go down with you, for his brother is dead, and he is the only one left. If harm should happen to him on the journey that you are to make, you would bring down my gray hairs with sorrow to Sheol.” (Ge 37:33; Ge 37:35; Ge 42:4; Ge 42:13; Ge 42:32; Ge 42:36; Ge 44:28; Ge 44:29; Ge 44:31)

Ge 37:33Ge 37:35Ge 42:4Ge 42:13Ge 42:32Ge 42:36Ge 44:28Ge 44:29Ge 44:31

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Йосифовите братя отиват за жито в Египет

1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг? (Ac 7:12) 2 Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем. (Ge 43:8; Ps 118:17; Isa 38:1)

Ge 43:8Ps 118:17Isa 38:1

3 Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет. 4 А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие. (Ge 42:38) 5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя. (Ac 7:11) 6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята. (Ge 37:7; Ge 41:41) 7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна. 8 (А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.) 9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя. (Ge 37:5; Ge 37:9) 10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна. 11 Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони. 12 Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята. 13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма. (Ge 37:30; Ge 44:20; La 5:7)

Ge 37:30Ge 44:20La 5:7

14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте. 15 Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона^[1], няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук. (1Sa 1:26; 1Sa 17:55) 16 Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони. 17 И ги постави под стража за три дни. 18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога: (Le 25:43; Ne 5:15) 19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове^[2], 20 пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така. (Ge 42:34; Ge 43:5; Ge 44:23)

Ge 42:34Ge 43:5Ge 44:23

21 Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие. (Job 36:8; Job 36:9; Pr 21:13; Ho 5:15; Mt 7:2)

Job 36:8Job 36:9Pr 21:13Ho 5:15Mt 7:2

22 А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква. (Ge 9:25; Ge 37:21; 1Ki 2:32; 2Ch 24:22; Ps 9:12; Lu 11:50; Lu 11:51)

Ge 9:25Ge 37:211Ki 2:322Ch 24:22Ps 9:12Lu 11:50Lu 11:51

23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач. 24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говори; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им.

Йосифовите братя се връщат в Ханаан

25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха. (Mt 5:44; Ro 12:17; Ro 12:20; Ro 12:21)

Mt 5:44Ro 12:17Ro 12:20Ro 12:21

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам. 27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала. (Ge 43:21) 28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог? 29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило. 30 Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната. (Ge 42:7) 31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони; 32 дванадесет братя сме, синове на един баща^[3]; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя. 33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете, (Ge 42:15; Ge 42:19; Ge 42:20)

Ge 42:15Ge 42:19Ge 42:20

34 пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя. (Ge 34:10) 35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. (Ge 43:21) 36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това! (Ge 43:14) 37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. 38 Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Ge 37:33; Ge 37:35; Ge 42:4; Ge 42:13; Ge 44:28; Ge 44:29; Ge 44:31)

Ge 37:33Ge 37:35Ge 42:4Ge 42:13Ge 44:28Ge 44:29Ge 44:31