1Again the anger of the Lord was kindled against Israel, and he incited David against them, saying, “Go, number Israel and Judah.” (1Ch 21:1; 1Ch 27:23)2So the king said to Joab, the commander of the army,[1] who was with him, “Go through all the tribes of Israel, from Dan to Beersheba, and number the people, that I may know the number of the people.” (2Sa 3:10; 2Sa 24:15)3But Joab said to the king, “May the Lord your God add to the people a hundred times as many as they are, while the eyes of my lord the king still see it, but why does my lord the king delight in this thing?” (De 1:11)4But the king’s word prevailed against Joab and the commanders of the army. So Joab and the commanders of the army went out from the presence of the king to number the people of Israel.5They crossed the Jordan and began from Aroer,[2] and from the city that is in the middle of the valley, toward Gad and on to Jazer. (Nu 13:23; Nu 21:32; Nu 32:1; Nu 32:3; De 2:36; Jos 13:9; Jos 13:16)6Then they came to Gilead, and to Kadesh in the land of the Hittites;[3] and they came to Dan, and from Dan[4] they went around to Sidon, (Jos 19:28; Jud 18:28)7and came to the fortress of Tyre and to all the cities of the Hivites and Canaanites; and they went out to the Negeb of Judah at Beersheba. (Jos 11:3; Jud 3:3)8So when they had gone through all the land, they came to Jerusalem at the end of nine months and twenty days.9And Joab gave the sum of the numbering of the people to the king: in Israel there were 800,000 valiant men who drew the sword, and the men of Judah were 500,000. (Jud 8:10)
The Lord’s Judgment of David’s Sin
10But David’s heart struck him after he had numbered the people. And David said to the Lord, “I have sinned greatly in what I have done. But now, O Lord, please take away the iniquity of your servant, for I have done very foolishly.” (1Sa 13:13; 1Sa 24:5; 2Sa 12:13)11And when David arose in the morning, the word of the Lord came to the prophet Gad, David’s seer, saying, (1Sa 9:9; 1Sa 22:5)12“Go and say to David, ‘Thus says the Lord, Three things I offer[5] you. Choose one of them, that I may do it to you.’”13So Gad came to David and told him, and said to him, “Shall three[6] years of famine come to you in your land? Or will you flee three months before your foes while they pursue you? Or shall there be three days’ pestilence in your land? Now consider, and decide what answer I shall return to him who sent me.” (1Ch 21:12)14Then David said to Gad, “I am in great distress. Let us fall into the hand of the Lord, for his mercy is great; but let me not fall into the hand of man.” (Ps 119:156)15So the Lord sent a pestilence on Israel from the morning until the appointed time. And there died of the people from Dan to Beersheba 70,000 men. (2Sa 24:2; 1Ch 27:24)16And when the angel stretched out his hand toward Jerusalem to destroy it, the Lord relented from the calamity and said to the angel who was working destruction among the people, “It is enough; now stay your hand.” And the angel of the Lord was by the threshing floor of Araunah the Jebusite. (Ge 6:6; Ex 12:13; Ex 12:23; 1Sa 15:11; 2Ki 19:35; 2Ch 3:1; 2Ch 32:21; Isa 37:36; Joe 2:13; Jon 3:10; Ac 12:23)17Then David spoke to the Lord when he saw the angel who was striking the people, and said, “Behold, I have sinned, and I have done wickedly. But these sheep, what have they done? Please let your hand be against me and against my father’s house.”
David Builds an Altar
18And Gad came that day to David and said to him, “Go up, raise an altar to the Lord on the threshing floor of Araunah the Jebusite.” (2Ch 3:1)19So David went up at Gad’s word, as the Lord commanded.20And when Araunah looked down, he saw the king and his servants coming on toward him. And Araunah went out and paid homage to the king with his face to the ground.21And Araunah said, “Why has my lord the king come to his servant?” David said, “To buy the threshing floor from you, in order to build an altar to the Lord, that the plague may be averted from the people.” (Nu 16:48; Nu 16:50)22Then Araunah said to David, “Let my lord the king take and offer up what seems good to him. Here are the oxen for the burnt offering and the threshing sledges and the yokes of the oxen for the wood. (1Ki 19:21)23All this, O king, Araunah gives to the king.” And Araunah said to the king, “May the Lord your God accept you.” (De 33:11; Ps 20:3)24But the king said to Araunah, “No, but I will buy it from you for a price. I will not offer burnt offerings to the Lord my God that cost me nothing.” So David bought the threshing floor and the oxen for fifty shekels[7] of silver.25And David built there an altar to the Lord and offered burnt offerings and peace offerings. So the Lord responded to the plea for the land, and the plague was averted from Israel. (2Sa 21:14)
1След това гневът на ГОСПОДА пак пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях, като каза: Иди, преброй Израил и Юда. (2Sa 21:1; 1Ch 21:1; 1Ch 27:23; 1Ch 27:24; Jas 1:13; Jas 1:14)2И така, царят каза на началника на войската Йоав, който беше с него: Мини сега през всички Израилеви племена от Дан до Вирсавее и пребройте народа, за да узная броя на народа. (Jud 20:1; Jer 17:5)3А Йоав отвърна на царя: ГОСПОД, твоят Бог, дано прибави на народа стократно повече, отколкото са, и очите на господаря ми, царя, дано видят това. Но защо господарят ми, царят, намира наслада в това?4Обаче царската дума надделя над Йоав и над началниците на войската. Затова Йоав и началниците на войската тръгнаха от името на царя да преброят Израилевия народ.5Като преминаха Йордан, се разположиха при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е сред долината. (Nu 32:1; Nu 32:3; De 2:36; Jos 13:9; Jos 13:16)6После отидоха в Галаад и в земята Тахтим-одси. Отидоха и в Дан-яан и в околността до Сидон. (Jos 19:28; Jos 19:47; Jud 18:28; Jud 18:29)7След това отидоха в Тирската крепост и във всички градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.8И така, като прекосиха цялата земя, се върнаха в Йерусалим след девет месеца и двадесет дни.9Йоав доложи на царя броя на преброения народ. Броят беше: от Израил – осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да си служат с меч; и от Юдовите мъже – петстотин хиляди. (1Ch 21:5)10След като Давид преброи народа, сърцето му го изобличи. И Давид каза на ГОСПОДА: Съгреших тежко, като извърших това. Сега, моля Ти се, ГОСПОДИ, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост. (1Sa 13:13; 1Sa 24:6; 2Sa 12:13)11И когато Давид стана на сутринта, ГОСПОДНЕТО слово дойде към пророка Гад, Давидовия ясновидец, като му каза: (1Sa 9:9; 1Sa 22:5; 1Ch 29:20)12Иди и кажи на Давид: Така казва ГОСПОД: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.13И така, Гад отиде при Давид и му извести това. После му каза: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да отнеса на Онзи, Който ме е пратил. (1Ch 21:12)14Давид отвърна на Гад: Намирам се в голямо утеснение; обаче нека паднем в ръката на ГОСПОДА, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна. (Ps 103:8; Ps 103:13; Ps 103:14; Ps 119:156; Isa 47:6; Zec 1:15)15И така, ГОСПОД прати мор върху Израил от онази сутрин до определеното време. И измряха от народа, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже. (1Ch 21:14; 1Ch 27:24)16А когато ангелът простря ръката си към Йерусалим, за да го погуби, ГОСПОД се разкая за злото и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли сега ръката си. А ангелът ГОСПОДЕН беше близо до хармана на йевусееца Орна. (Ge 6:6; Ex 12:23; 1Sa 15:11; 2Sa 24:18; 1Ch 21:15; 2Ch 3:1; Joe 2:13; Joe 2:14)17И когато видя ангела, който поразяваше народа, Давид проговори на ГОСПОДА: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие. Тези овце какво са направили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом. (1Ch 21:17)18В същия ден Гад дойде при Давид и му каза: Излез, издигни жертвеник на ГОСПОДА на хармана на йевусееца Орна. (1Ch 21:18)19И така, Давид излезе според думата на Гад, както заповяда ГОСПОД.20А Орна погледна и видя, че царят и слугите му идват към него. И Орна излезе и се поклони на царя с лице до земята.21Тогава Орна каза: Защо е дошъл господарят ми, царят, при слугата си? А Давид отговори: Да купя хармана от тебе, за да издигна жертвеник на ГОСПОДА, за да престане язвата между народа. (Ge 23:8; Nu 16:48; Nu 16:50)22А Орна каза на Давид: ГОСПОДАРЯТ ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне и диканите, и впряга на воловете за дърва. (1Ki 19:21)23Всичко това, о, царю, Орна дава на царя. Орна прибави също: ГОСПОД, твоят Бог, да има благоволение към теб. (Eze 20:40; Eze 20:41)24А царят каза на Орна: Не! Непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не искам да принеса на ГОСПОДА, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм платил нищо. И така, Давид купи хармана; а воловете купи за петдесет сребърни сикъла. (1Ch 21:24; 1Ch 21:25)25Там Давид издигна жертвеник на ГОСПОДА и принесе всеизгаряния и мирни приноси. И ГОСПОД прие молбата за земята и язвата престана сред Израил. (2Sa 21:14; 2Sa 24:21)