1When David had passed a little beyond the summit, Ziba the servant of Mephibosheth met him, with a couple of donkeys saddled, bearing two hundred loaves of bread, a hundred bunches of raisins, a hundred of summer fruits, and a skin of wine. (1Sa 25:18; 2Sa 9:2; 2Sa 15:30; 2Sa 15:32)2And the king said to Ziba, “Why have you brought these?” Ziba answered, “The donkeys are for the king’s household to ride on, the bread and summer fruit for the young men to eat, and the wine for those who faint in the wilderness to drink.” (Jud 5:10; Jud 10:4; 2Sa 16:14; 2Sa 17:29)3And the king said, “And where is your master’s son?” Ziba said to the king, “Behold, he remains in Jerusalem, for he said, ‘Today the house of Israel will give me back the kingdom of my father.’” (2Sa 19:26)4Then the king said to Ziba, “Behold, all that belonged to Mephibosheth is now yours.” And Ziba said, “I pay homage; let me ever find favor in your sight, my lord the king.”
Shimei Curses David
5When King David came to Bahurim, there came out a man of the family of the house of Saul, whose name was Shimei, the son of Gera, and as he came he cursed continually. (2Sa 3:16; 2Sa 19:16; 2Sa 19:21; 1Ki 2:8; 1Ki 2:36)6And he threw stones at David and at all the servants of King David, and all the people and all the mighty men were on his right hand and on his left.7And Shimei said as he cursed, “Get out, get out, you man of blood, you worthless man! (2Sa 16:5)8The Lord has avenged on you all the blood of the house of Saul, in whose place you have reigned, and the Lord has given the kingdom into the hand of your son Absalom. See, your evil is on you, for you are a man of blood.” (Jud 9:24; Jud 9:56; 2Sa 1:16; 1Ki 2:32)9Then Abishai the son of Zeruiah said to the king, “Why should this dead dog curse my lord the king? Let me go over and take off his head.” (Ex 22:28; 1Sa 24:14; 2Sa 3:8; 2Sa 9:8)10But the king said, “What have I to do with you, you sons of Zeruiah? If he is cursing because the Lord has said to him, ‘Curse David,’ who then shall say, ‘Why have you done so?’” (1Sa 26:6; 2Sa 19:22)11And David said to Abishai and to all his servants, “Behold, my own son seeks my life; how much more now may this Benjaminite! Leave him alone, and let him curse, for the Lord has told him to. (2Sa 12:11)12It may be that the Lord will look on the wrong done to me,[1] and that the Lord will repay me with good for his cursing today.”13So David and his men went on the road, while Shimei went along on the hillside opposite him and cursed as he went and threw stones at him and flung dust. (2Sa 19:21)14And the king, and all the people who were with him, arrived weary at the Jordan.[2] And there he refreshed himself. (2Sa 16:2)
Absalom Enters Jerusalem
15Now Absalom and all the people, the men of Israel, came to Jerusalem, and Ahithophel with him. (2Sa 15:37)16And when Hushai the Archite, David’s friend, came to Absalom, Hushai said to Absalom, “Long live the king! Long live the king!” (1Sa 10:24; 2Sa 16:15; 1Ki 1:25; 1Ki 1:39; 2Ki 11:12)17And Absalom said to Hushai, “Is this your loyalty to your friend? Why did you not go with your friend?” (2Sa 19:25)18And Hushai said to Absalom, “No, for whom the Lord and this people and all the men of Israel have chosen, his I will be, and with him I will remain.19And again, whom should I serve? Should it not be his son? As I have served your father, so I will serve you.” (2Sa 15:34)20Then Absalom said to Ahithophel, “Give your counsel. What shall we do?”21Ahithophel said to Absalom, “Go in to your father’s concubines, whom he has left to keep the house, and all Israel will hear that you have made yourself a stench to your father, and the hands of all who are with you will be strengthened.” (2Sa 2:7; 2Sa 15:16; 2Sa 20:3; Zec 8:9; Zec 8:13)22So they pitched a tent for Absalom on the roof. And Absalom went in to his father’s concubines in the sight of all Israel. (1Sa 9:25; 2Sa 12:11)23Now in those days the counsel that Ahithophel gave was as if one consulted the word of God; so was all the counsel of Ahithophel esteemed, both by David and by Absalom. (2Sa 15:12)
1Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино. (2Sa 9:2; 2Sa 15:30; 2Sa 15:32)2Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове – за да ги ядат момците, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята. (2Sa 15:23; 2Sa 17:29)3Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство. (2Sa 19:27)4Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю. (Pr 18:13)5А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше. (2Sa 19:16; 1Ki 2:8; 1Ki 2:44)6И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му.7Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико! (De 13:13)8ГОСПОД докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари. ГОСПОД предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец. (Jud 9:24; Jud 9:56; Jud 9:57; 2Sa 1:16; 2Sa 3:28; 2Sa 3:29; 2Sa 4:11; 2Sa 4:12; 1Ki 2:32; 1Ki 2:33)9Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата. (Ex 22:28; 1Sa 24:15; 2Sa 9:8)10А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така? (2Sa 19:22; 2Ki 18:25; La 3:28; Ro 9:20; 1Pe 2:23)11Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото ГОСПОД му е заповядал. (Ge 15:4; 2Sa 12:11)12Може би ГОСПОД ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес. (Ro 8:28)13И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше, като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах.14А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там.15В това време Авесалом и целият народ, т. е. Израилевите мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него. (2Sa 15:37)16И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят! (2Sa 15:37)17А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си? (2Sa 19:25; Pr 17:17)18Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото ГОСПОД и този народ, и всички Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.19При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе. (2Sa 15:34)20Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим.21И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб. (Ge 34:30; 1Sa 13:4; 2Sa 2:7; 2Sa 15:16; 2Sa 20:3; Zec 8:13)22И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израил. (2Sa 12:11; 2Sa 12:12)23А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом. (2Sa 15:12)