1And the Lord sent Nathan to David. He came to him and said to him, “There were two men in a certain city, the one rich and the other poor. (Jud 9:8; 2Sa 7:2; 2Sa 7:4; 2Sa 7:17; 2Sa 12:7; 2Sa 12:13; 2Sa 12:15; 2Sa 12:25; 2Sa 14:5; 1Ki 1:10; 1Ki 1:22; 1Ki 1:34; 1Ki 4:5; 1Ki 20:35; 1Ch 29:29; 2Ch 9:29)2The rich man had very many flocks and herds,3but the poor man had nothing but one little ewe lamb, which he had bought. And he brought it up, and it grew up with him and with his children. It used to eat of his morsel and drink from his cup and lie in his arms,[1] and it was like a daughter to him.4Now there came a traveler to the rich man, and he was unwilling to take one of his own flock or herd to prepare for the guest who had come to him, but he took the poor man’s lamb and prepared it for the man who had come to him.”5Then David’s anger was greatly kindled against the man, and he said to Nathan, “As the Lord lives, the man who has done this deserves to die, (Ru 3:13)6and he shall restore the lamb fourfold, because he did this thing, and because he had no pity.” (Ex 22:1; Lu 19:8)7Nathan said to David, “You are the man! Thus says the Lord, the God of Israel, ‘I anointed you king over Israel, and I delivered you out of the hand of Saul. (1Sa 16:13)8And I gave you your master’s house and your master’s wives into your arms and gave you the house of Israel and of Judah. And if this were too little, I would add to you as much more.9Why have you despised the word of the Lord, to do what is evil in his sight? You have struck down Uriah the Hittite with the sword and have taken his wife to be your wife and have killed him with the sword of the Ammonites. (Nu 15:31; 1Sa 15:19; 2Sa 11:15; 2Sa 11:17; 2Sa 11:27)10Now therefore the sword shall never depart from your house, because you have despised me and have taken the wife of Uriah the Hittite to be your wife.’11Thus says the Lord, ‘Behold, I will raise up evil against you out of your own house. And I will take your wives before your eyes and give them to your neighbor, and he shall lie with your wives in the sight of this sun.12For you did it secretly, but I will do this thing before all Israel and before the sun.’” (2Sa 16:22)13David said to Nathan, “I have sinned against the Lord.” And Nathan said to David, “The Lord also has put away your sin; you shall not die. (1Sa 15:24; 2Sa 24:10; Ps 32:1; Ps 32:5; Ps 51:4; Mic 7:18; Zec 3:4)14Nevertheless, because by this deed you have utterly scorned the Lord,[2] the child who is born to you shall die.” (Isa 52:5; Eze 36:20; Eze 36:23; Ro 2:24)
David’s Child Dies
15Then Nathan went to his house. And the Lord afflicted the child that Uriah’s wife bore to David, and he became sick.16David therefore sought God on behalf of the child. And David fasted and went in and lay all night on the ground. (2Sa 13:31; 1Ki 21:27)17And the elders of his house stood beside him, to raise him from the ground, but he would not, nor did he eat food with them.18On the seventh day the child died. And the servants of David were afraid to tell him that the child was dead, for they said, “Behold, while the child was yet alive, we spoke to him, and he did not listen to us. How then can we say to him the child is dead? He may do himself some harm.”19But when David saw that his servants were whispering together, David understood that the child was dead. And David said to his servants, “Is the child dead?” They said, “He is dead.”20Then David arose from the earth and washed and anointed himself and changed his clothes. And he went into the house of the Lord and worshiped. He then went to his own house. And when he asked, they set food before him, and he ate. (Ru 3:3; Job 1:20)21Then his servants said to him, “What is this thing that you have done? You fasted and wept for the child while he was alive; but when the child died, you arose and ate food.”22He said, “While the child was still alive, I fasted and wept, for I said, ‘Who knows whether the Lord will be gracious to me, that the child may live?’ (Jon 3:9)23But now he is dead. Why should I fast? Can I bring him back again? I shall go to him, but he will not return to me.” (Job 7:8)
Solomon’s Birth
24Then David comforted his wife, Bathsheba, and went in to her and lay with her, and she bore a son, and he called his name Solomon. And the Lord loved him (1Ch 22:9; Mt 1:6)25and sent a message by Nathan the prophet. So he called his name Jedidiah,[3] because of the Lord.
Rabbah Is Captured
26Now Joab fought against Rabbah of the Ammonites and took the royal city. (De 3:11; 2Sa 11:1; 1Ch 20:1)27And Joab sent messengers to David and said, “I have fought against Rabbah; moreover, I have taken the city of waters.28Now then gather the rest of the people together and encamp against the city and take it, lest I take the city and it be called by my name.”29So David gathered all the people together and went to Rabbah and fought against it and took it.30And he took the crown of their king from his head. The weight of it was a talent[4] of gold, and in it was a precious stone, and it was placed on David’s head. And he brought out the spoil of the city, a very great amount.31And he brought out the people who were in it and set them to labor with saws and iron picks and iron axes and made them toil at[5] the brick kilns. And thus he did to all the cities of the Ammonites. Then David and all the people returned to Jerusalem.
Изобличението на пророк Натан и покаянието на Давид
1Тогава ГОСПОД прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах. (2Sa 14:5; 1Ki 20:35; Ps 51:1; Isa 5:3)2Богатият имаше много овце и говеда,3а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на скута му лежеше. То му беше като дъщеря.4И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.5Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия ГОСПОД, човекът, който е направил това, заслужава смърт.6Той и ще плати за агнето четирикратно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смилил. (Ex 22:1; Lu 19:8)7Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек. Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от Сауловата ръка. (1Sa 16:13)8Дадох ти дома на господаря ти, жените на господаря ти в скута ти, дадох ти Израилевия и Юдовия дом. Ако това беше малко, бих прибавил това и това.9Защо ти презря словото на ГОСПОДА и извърши зло пред очите Му? Ти порази с меч хета Урия и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците. (Nu 15:31; 1Sa 15:19; 2Sa 11:15; 2Sa 11:27)10Сега няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена. (Am 7:9)11Така казва ГОСПОД: Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини. Ще взема жените ти пред очите ти, ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти пред това слънце. (De 28:30; 2Sa 16:22)12Защото ти си извършил това тайно, а Аз ще извърша това нещо пред целия Израил и пред слънцето. (2Sa 16:22)13Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред ГОСПОДА. А Натан отговори на Давид: И ГОСПОД отстрани греха ти; няма да умреш. (1Sa 15:24; 2Sa 24:10; Job 7:20; Job 7:21; Ps 32:1; Ps 32:5; Ps 51:4; Pr 28:13; Mic 7:18; Zec 3:4)14Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на ГОСПОДНИТЕ врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре. (Isa 52:5; Eze 36:20; Eze 36:21; Ro 2:24)15И Натан си отиде у дома. А ГОСПОД порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.16И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид пости, влезе и пренощува, легнал на земята. (2Sa 13:31)17И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях.18На седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!19Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря.20Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в ГОСПОДНИЯ дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде. (Ru 3:3; Job 1:20)21А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!22А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо? (Isa 38:1; Isa 38:5; Jon 3:9)23Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене. (Job 7:8)
Раждането на Соломон
24След това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И ГОСПОД го възлюби (1Ch 22:9; Mt 1:6)25и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия[1], заради ГОСПОДА.
Победа над амонците
26А Йоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град. (1Ch 20:1)27И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите. (De 3:11)28Сега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име.29Затова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя.30Взеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка. (1Ch 20:2)31Изведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.