1Now when David and his men came to Ziklag on the third day, the Amalekites had made a raid against the Negeb and against Ziklag. They had overcome Ziklag and burned it with fire (1Sa 15:3; 1Sa 15:7; 1Sa 27:8; 1Sa 29:4; 1Sa 29:11; 1Sa 30:14)2and taken captive the women and all[1] who were in it, both small and great. They killed no one, but carried them off and went their way.3And when David and his men came to the city, they found it burned with fire, and their wives and sons and daughters taken captive.4Then David and the people who were with him raised their voices and wept until they had no more strength to weep.5David’s two wives also had been taken captive, Ahinoam of Jezreel and Abigail the widow of Nabal of Carmel. (1Sa 25:42)6And David was greatly distressed, for the people spoke of stoning him, because all the people were bitter in soul,[2] each for his sons and daughters. But David strengthened himself in the Lord his God. (Ex 17:4; Nu 14:10)7And David said to Abiathar the priest, the son of Ahimelech, “Bring me the ephod.” So Abiathar brought the ephod to David. (1Sa 23:6; 1Sa 23:9)8And David inquired of the Lord, “Shall I pursue after this band? Shall I overtake them?” He answered him, “Pursue, for you shall surely overtake and shall surely rescue.” (1Sa 22:10; 1Sa 30:18; 1Ch 12:21)9So David set out, and the six hundred men who were with him, and they came to the brook Besor, where those who were left behind stayed. (1Sa 23:13)10But David pursued, he and four hundred men. Two hundred stayed behind, who were too exhausted to cross the brook Besor. (1Sa 30:21)11They found an Egyptian in the open country and brought him to David. And they gave him bread and he ate. They gave him water to drink,12and they gave him a piece of a cake of figs and two clusters of raisins. And when he had eaten, his spirit revived, for he had not eaten bread or drunk water for three days and three nights. (Jud 15:19; 1Sa 14:27)13And David said to him, “To whom do you belong? And where are you from?” He said, “I am a young man of Egypt, servant to an Amalekite, and my master left me behind because I fell sick three days ago.14We had made a raid against the Negeb of the Cherethites and against that which belongs to Judah and against the Negeb of Caleb, and we burned Ziklag with fire.” (1Sa 30:1; 2Sa 8:18; 2Sa 15:18; 2Sa 20:7; 2Sa 20:23; 1Ki 1:38; 1Ki 1:44; 1Ch 18:17; Eze 25:16; Zep 2:5)15And David said to him, “Will you take me down to this band?” And he said, “Swear to me by God that you will not kill me or deliver me into the hands of my master, and I will take you down to this band.” (1Sa 25:3)
David Defeats the Amalekites
16And when he had taken him down, behold, they were spread abroad over all the land, eating and drinking and dancing, because of all the great spoil they had taken from the land of the Philistines and from the land of Judah.17And David struck them down from twilight until the evening of the next day, and not a man of them escaped, except four hundred young men, who mounted camels and fled.18David recovered all that the Amalekites had taken, and David rescued his two wives. (1Sa 30:8)19Nothing was missing, whether small or great, sons or daughters, spoil or anything that had been taken. David brought back all. (1Sa 30:18)20David also captured all the flocks and herds, and the people drove the livestock before him,[3] and said, “This is David’s spoil.”21Then David came to the two hundred men who had been too exhausted to follow David, and who had been left at the brook Besor. And they went out to meet David and to meet the people who were with him. And when David came near to the people he greeted them. (1Sa 30:10)22Then all the wicked and worthless fellows among the men who had gone with David said, “Because they did not go with us, we will not give them any of the spoil that we have recovered, except that each man may lead away his wife and children, and depart.”23But David said, “You shall not do so, my brothers, with what the Lord has given us. He has preserved us and given into our hand the band that came against us.24Who would listen to you in this matter? For as his share is who goes down into the battle, so shall his share be who stays by the baggage. They shall share alike.” (Nu 31:27; Jos 22:8)25And he made it a statute and a rule for Israel from that day forward to this day.26When David came to Ziklag, he sent part of the spoil to his friends, the elders of Judah, saying, “Here is a present for you from the spoil of the enemies of the Lord.”27It was for those in Bethel, in Ramoth of the Negeb, in Jattir, (Ge 28:19; Jos 15:48; Jud 1:22)28in Aroer, in Siphmoth, in Eshtemoa, (De 2:36; Jos 13:16; Jos 15:50)29in Racal, in the cities of the Jerahmeelites, in the cities of the Kenites, (Jud 1:16; 1Sa 27:10)30in Hormah, in Bor-ashan, in Athach, (Jud 1:17)31in Hebron, for all the places where David and his men had roamed. (Jos 14:13; Jud 1:10; 2Sa 2:1)
1И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили. (1Sa 15:7; 1Sa 27:8)2Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого – нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли.3А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.4Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат.5Също и двете Давидови жени бяха пленени – езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. (1Sa 25:42; 1Sa 25:43; 2Sa 2:2)6И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог. (Ex 17:4; Ps 42:5; Ps 56:3; Ps 56:4; Ps 56:11; Hab 3:17; Hab 3:18)7Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид. (1Sa 23:6; 1Sa 23:9)8И Давид се допита до ГОСПОДА: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото със сигурност ще ги стигнеш и непременно ще вземеш всичко. (1Sa 23:2; 1Sa 23:4)9Тогава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и стигнаха до потока Восор, където се спряха изостаналите назад;10понеже назад останаха двеста души, които бяха дотолкова уморени, че не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже продължиха преследването (1Sa 30:21)11и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб да яде и го напоиха с вода,12дадоха му и част от наниз смокини и два грозда сухо грозде. И след като той се нахрани, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода. (Jud 15:19; 1Sa 14:27)13Давид го попита: Кой си ти и от къде си? И той отвърна: Аз съм млад египтянин, слуга на един амаличанин. ГОСПОДАРЯТ ми ме остави, понеже се разболях преди три дни.14Ние нападнахме южната земя на херетците и Юдовите земи, и южната земя на Халев, и опожарихме Сиклаг. (Jos 14:13; Jos 15:13; 1Sa 30:16; 2Sa 8:18; 1Ki 1:38; 1Ki 1:44; Eze 25:16; Zep 2:5)15Тогава Давид му каза: Ще ме отведеш ли при тази дружина? А той отговори: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тях.16И когато ги заведе, те видяха, че амаличаните бяха разпръснати по цялата местност и ядяха, пиеха и се веселяха поради цялата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя. (1Th 5:3)17И Давид ги поразяваше от зазоряване чак до вечерта на другия ден, така че нито един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побегнаха.18Така Давид си върна всичко, което бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.19Нищо не беше изгубено: нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито плячка, нито каквото и да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко. (1Sa 30:8)20Също Давид взе всичките овце и говеда; и като караха това стадо пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.21И когато Давид дойде при двестате мъже, които бяха толкова уморени, че не можаха да следват Давид, и които бяха останали при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давид и хората, които бяха с него; и когато Давид се приближи към народа, го поздрави. (1Sa 30:10)22А всички негодници и лоши мъже между тези, които бяха ходили с Давид, казаха: Понеже тези не дойдоха с нас, няма да им дадем от плячката, която взехме, освен на всеки жена му и децата му – тях нека вземат и да си отидат. (De 13:13; Jud 19:22)23Но Давид каза: Не бива да постъпвате така, братя мои, с онези неща, които ни даде ГОСПОД, Който ни опази и предаде в ръката ни нападателите, които бяха дошли против нас.24И кой би послушал вашите думи? Какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите. По равно ще се дели плячката между тях. (Nu 31:27; Jos 22:8)25И така ставаше от онзи ден и нататък. Давид направи това наредба и закон в Израил, както е и до днес.26А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от ГОСПОДНИТЕ врагове.27Изпрати на онези, които живееха във Ветил, на хората в южния Рамот, на хората в Ятир, (Jos 15:48; Jos 19:8)28на хората в Ароир, на хората в Сифмот, на хората в Естемо, (Jos 13:16; Jos 15:50)29на хората в Рахал, на хората в градовете на ерамеилците, на хората в градовете на кенейците, (Jud 1:16; 1Sa 27:10)30на хората в Хорма, на хората в Хорасан, на хората в Атах, (Jud 1:17)31на хората в Хеврон и на хората във всичките места, където Давид и мъжете му ходеха. (Jos 14:13; 2Sa 2:1)