1[1] When Saul returned from following the Philistines, he was told, “Behold, David is in the wilderness of Engedi.” (1Sa 23:28)2Then Saul took three thousand chosen men out of all Israel and went to seek David and his men in front of the Wildgoats’ Rocks. (1Sa 26:2)3And he came to the sheepfolds by the way, where there was a cave, and Saul went in to relieve himself.[2] Now David and his men were sitting in the innermost parts of the cave. (Jud 3:24)4And the men of David said to him, “Here is the day of which the Lord said to you, ‘Behold, I will give your enemy into your hand, and you shall do to him as it shall seem good to you.’” Then David arose and stealthily cut off a corner of Saul’s robe. (1Sa 24:7; 1Sa 26:8)5And afterward David’s heart struck him, because he had cut off a corner of Saul’s robe. (2Sa 24:10)6He said to his men, “The Lord forbid that I should do this thing to my lord, the Lord’s anointed, to put out my hand against him, seeing he is the Lord’s anointed.” (1Sa 12:3; 1Sa 26:11)7So David persuaded his men with these words and did not permit them to attack Saul. And Saul rose up and left the cave and went on his way. (Ps 7:4)8Afterward David also arose and went out of the cave, and called after Saul, “My lord the king!” And when Saul looked behind him, David bowed with his face to the earth and paid homage.9And David said to Saul, “Why do you listen to the words of men who say, ‘Behold, David seeks your harm’?10Behold, this day your eyes have seen how the Lord gave you today into my hand in the cave. And some told me to kill you, but I spared you.[3] I said, ‘I will not put out my hand against my lord, for he is the Lord’s anointed.’ (1Sa 24:4; 1Sa 24:6)11See, my father, see the corner of your robe in my hand. For by the fact that I cut off the corner of your robe and did not kill you, you may know and see that there is no wrong or treason in my hands. I have not sinned against you, though you hunt my life to take it. (1Sa 26:20; Ps 7:3)12May the Lord judge between me and you, may the Lord avenge me against you, but my hand shall not be against you. (Ge 16:5; Jud 11:27)13As the proverb of the ancients says, ‘Out of the wicked comes wickedness.’ But my hand shall not be against you.14After whom has the king of Israel come out? After whom do you pursue? After a dead dog! After a flea! (1Sa 17:43; 1Sa 26:20)15May the Lord therefore be judge and give sentence between me and you, and see to it and plead my cause and deliver me from your hand.” (1Sa 24:12; 1Sa 25:39; Ps 35:1; Ps 43:1; Ps 119:154)16As soon as David had finished speaking these words to Saul, Saul said, “Is this your voice, my son David?” And Saul lifted up his voice and wept. (1Sa 26:17)17He said to David, “You are more righteous than I, for you have repaid me good, whereas I have repaid you evil. (1Sa 26:21)18And you have declared this day how you have dealt well with me, in that you did not kill me when the Lord put me into your hands.19For if a man finds his enemy, will he let him go away safe? So may the Lord reward you with good for what you have done to me this day.20And now, behold, I know that you shall surely be king, and that the kingdom of Israel shall be established in your hand. (1Sa 23:17)21Swear to me therefore by the Lord that you will not cut off my offspring after me, and that you will not destroy my name out of my father’s house.” (Ge 21:23; 2Sa 21:7)22And David swore this to Saul. Then Saul went home, but David and his men went up to the stronghold. (1Sa 23:29)
1След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади. (1Sa 23:28; 2Ch 20:2)2Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози. (Ps 38:12)3Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си[1], а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата. (Jud 3:24; Ps 57:1; Ps 141:6; Ps 142:1)4И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който ГОСПОД ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия. (1Sa 26:8)5А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола. (2Sa 24:10)6Тогава каза на мъжете си: Да не ми даде ГОСПОД да сторя това на господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник, да вдигна ръка против него; защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник. (1Sa 26:11)7С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си. (Ps 7:4; Mt 5:44; Ro 12:17; Ro 12:19)8После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: ГОСПОДАРЮ Мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.9И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти? (Ps 141:6; Pr 16:28; Pr 17:9)10Ето, днес очите ти виждат как ГОСПОД те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник.11Виж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми. (1Sa 26:20; Ps 7:3; Ps 35:7)12ГОСПОД нека съди между мен и теб и ГОСПОД нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе. (Ge 16:5; Jud 11:27; 1Sa 26:10; Job 5:8)13Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.14След кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха. (1Sa 17:43; 1Sa 26:20; 2Sa 9:8)15И така, ГОСПОД нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти. (1Sa 24:13; 2Ch 24:22; Ps 35:1; Ps 43:1; Ps 119:154; Mic 7:9)16След като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас. (1Sa 26:17)17И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото. (Ge 38:26; 1Sa 26:21; Mt 5:44)18Ти показа днес, че си ми направил добро, защото, когато ГОСПОД ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби. (1Sa 26:23)19Понеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, ГОСПОД да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.20Сега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка. (1Sa 23:17)21И така, закълни ми се сега в ГОСПОДА, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом. (Ge 21:23; 2Sa 21:6; 2Sa 21:8)22И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място. (2Sa 21:6)