1For three years Syria and Israel continued without war.2But in the third year Jehoshaphat the king of Judah came down to the king of Israel. (1Ki 15:24; 2Ch 18:2)3And the king of Israel said to his servants, “Do you know that Ramoth-gilead belongs to us, and we keep quiet and do not take it out of the hand of the king of Syria?” (De 4:43; Jos 21:38; 2Ki 8:28; 2Ki 9:1; 2Ki 9:14; 2Ch 22:5)4And he said to Jehoshaphat, “Will you go with me to battle at Ramoth-gilead?” And Jehoshaphat said to the king of Israel, “I am as you are, my people as your people, my horses as your horses.” (2Ki 3:7)5And Jehoshaphat said to the king of Israel, “Inquire first for the word of the Lord.”6Then the king of Israel gathered the prophets together, about four hundred men, and said to them, “Shall I go to battle against Ramoth-gilead, or shall I refrain?” And they said, “Go up, for the Lord will give it into the hand of the king.” (1Ki 18:19)7But Jehoshaphat said, “Is there not here another prophet of the Lord of whom we may inquire?” (2Ki 3:11)8And the king of Israel said to Jehoshaphat, “There is yet one man by whom we may inquire of the Lord, Micaiah the son of Imlah, but I hate him, for he never prophesies good concerning me, but evil.” And Jehoshaphat said, “Let not the king say so.”9Then the king of Israel summoned an officer and said, “Bring quickly Micaiah the son of Imlah.”10Now the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah were sitting on their thrones, arrayed in their robes, at the threshing floor at the entrance of the gate of Samaria, and all the prophets were prophesying before them. (Ru 4:1)11And Zedekiah the son of Chenaanah made for himself horns of iron and said, “Thus says the Lord, ‘With these you shall push the Syrians until they are destroyed.’” (De 33:17; Zec 1:18)12And all the prophets prophesied so and said, “Go up to Ramoth-gilead and triumph; the Lord will give it into the hand of the king.”
Micaiah Prophesies Against Ahab
13And the messenger who went to summon Micaiah said to him, “Behold, the words of the prophets with one accord are favorable to the king. Let your word be like the word of one of them, and speak favorably.”14But Micaiah said, “As the Lord lives, what the Lord says to me, that I will speak.” (Nu 22:18; Nu 24:13; 1Ki 17:1)15And when he had come to the king, the king said to him, “Micaiah, shall we go to Ramoth-gilead to battle, or shall we refrain?” And he answered him, “Go up and triumph; the Lord will give it into the hand of the king.”16But the king said to him, “How many times shall I make you swear that you speak to me nothing but the truth in the name of the Lord?”17And he said, “I saw all Israel scattered on the mountains, as sheep that have no shepherd. And the Lord said, ‘These have no master; let each return to his home in peace.’” (Nu 27:17; Mt 9:36)18And the king of Israel said to Jehoshaphat, “Did I not tell you that he would not prophesy good concerning me, but evil?” (1Ki 22:8)19And Micaiah said, “Therefore hear the word of the Lord: I saw the Lord sitting on his throne, and all the host of heaven standing beside him on his right hand and on his left; (De 33:2; Job 1:6; Job 2:1; Ps 103:21; Isa 6:1; Da 7:9; Da 7:10; Heb 12:22; Re 4:2)20and the Lord said, ‘Who will entice Ahab, that he may go up and fall at Ramoth-gilead?’ And one said one thing, and another said another.21Then a spirit came forward and stood before the Lord, saying, ‘I will entice him.’22And the Lord said to him, ‘By what means?’ And he said, ‘I will go out, and will be a lying spirit in the mouth of all his prophets.’ And he said, ‘You are to entice him, and you shall succeed; go out and do so.’ (Jud 9:23; Eze 14:9; 2Th 2:11)23Now therefore behold, the Lord has put a lying spirit in the mouth of all these your prophets; the Lord has declared disaster for you.”24Then Zedekiah the son of Chenaanah came near and struck Micaiah on the cheek and said, “How did the Spirit of the Lord go from me to speak to you?” (La 3:30; Mic 5:1; Mt 5:39; Ac 23:2)25And Micaiah said, “Behold, you shall see on that day when you go into an inner chamber to hide yourself.” (1Ki 20:30)26And the king of Israel said, “Seize Micaiah, and take him back to Amon the governor of the city and to Joash the king’s son,27and say, ‘Thus says the king, “Put this fellow in prison and feed him meager rations of bread and water, until I come in peace.”’” (Jud 8:9; 2Ch 16:10)28And Micaiah said, “If you return in peace, the Lord has not spoken by me.” And he said, “Hear, all you peoples!” (Nu 16:29; De 18:22; Mic 1:2)
Ahab Killed in Battle
29So the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah went up to Ramoth-gilead.30And the king of Israel said to Jehoshaphat, “I will disguise myself and go into battle, but you wear your robes.” And the king of Israel disguised himself and went into battle. (2Ch 35:22)31Now the king of Syria had commanded the thirty-two captains of his chariots, “Fight with neither small nor great, but only with the king of Israel.” (1Ki 20:1; 1Ki 20:16; 1Ki 20:24)32And when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, they said, “It is surely the king of Israel.” So they turned to fight against him. And Jehoshaphat cried out.33And when the captains of the chariots saw that it was not the king of Israel, they turned back from pursuing him.34But a certain man drew his bow at random[1] and struck the king of Israel between the scale armor and the breastplate. Therefore he said to the driver of his chariot, “Turn around and carry me out of the battle, for I am wounded.” (2Ch 35:23)35And the battle continued that day, and the king was propped up in his chariot facing the Syrians, until at evening he died. And the blood of the wound flowed into the bottom of the chariot.36And about sunset a cry went through the army, “Every man to his city, and every man to his country!”37So the king died, and was brought to Samaria. And they buried the king in Samaria.38And they washed the chariot by the pool of Samaria, and the dogs licked up his blood, and the prostitutes washed themselves in it, according to the word of the Lord that he had spoken. (1Ki 21:19)39Now the rest of the acts of Ahab and all that he did, and the ivory house that he built and all the cities that he built, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Israel? (Am 3:15)40So Ahab slept with his fathers, and Ahaziah his son reigned in his place.
Jehoshaphat Reigns in Judah
41Jehoshaphat the son of Asa began to reign over Judah in the fourth year of Ahab king of Israel. (1Ki 22:51; 2Ch 20:31)42Jehoshaphat was thirty-five years old when he began to reign, and he reigned twenty-five years in Jerusalem. His mother’s name was Azubah the daughter of Shilhi.43He walked in all the way of Asa his father. He did not turn aside from it, doing what was right in the sight of the Lord. Yet the high places were not taken away, and the people still sacrificed and made offerings on the high places. (1Ki 15:14; 2Ki 12:3; 2Ch 17:3)44Jehoshaphat also made peace with the king of Israel. (2Ch 18:1; 2Ch 20:35)45Now the rest of the acts of Jehoshaphat, and his might that he showed, and how he warred, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Judah? (2Ch 20:34)46And from the land he exterminated the remnant of the male cult prostitutes who remained in the days of his father Asa. (1Ki 14:24; 1Ki 15:12)47There was no king in Edom; a deputy was king. (2Sa 8:14; 2Ki 3:9; 2Ki 8:20)48Jehoshaphat made ships of Tarshish to go to Ophir for gold, but they did not go, for the ships were wrecked at Ezion-geber. (1Ki 9:26; 1Ki 9:28; 1Ki 10:22)49Then Ahaziah the son of Ahab said to Jehoshaphat, “Let my servants go with your servants in the ships,” but Jehoshaphat was not willing.50And Jehoshaphat slept with his fathers and was buried with his fathers in the city of David his father, and Jehoram his son reigned in his place. (2Ch 21:1)
Ahaziah Reigns in Israel
51Ahaziah the son of Ahab began to reign over Israel in Samaria in the seventeenth year of Jehoshaphat king of Judah, and he reigned two years over Israel. (1Ki 22:40)52He did what was evil in the sight of the Lord and walked in the way of his father and in the way of his mother and in the way of Jeroboam the son of Nebat, who made Israel to sin. (1Ki 15:26)53He served Baal and worshiped him and provoked the Lord, the God of Israel, to anger in every way that his father had done. (1Ki 16:30; 1Ki 16:31)
1Изминаха три години без война между Сирия и Израил.2А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израилевия цар, (2Ch 18:2)3Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар? (De 4:43)4Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израилевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне. (2Ki 3:7)5Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до ГОСПОДНЕТО слово.6Тогава Израилевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. (1Ki 18:19)7Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него? (2Ki 3:11)8Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.9Тогава Израилевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.10А Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.11А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.12Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.13А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говори доброто.14А Михей отговори: В името на живия ГОСПОД заявявам, че каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря. (Nu 22:38)15И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.16А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в ГОСПОДНЕТО име!17Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израил, пръснат по планините – като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир. (Mt 9:36)18Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?19А Михей каза: Чуй ГОСПОДНЕТО слово. Видях ГОСПОДА, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво. (Job 1:6; Job 2:1; Ps 103:20; Ps 103:21; Isa 6:1; Da 7:9; Da 7:10; Zec 1:10; Mt 18:10; Heb 1:7; Heb 1:14)20И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг – друго.21После излезе един дух, застана пред ГОСПОДА и каза: Аз ще го примамя.22ГОСПОД го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така! (Jud 9:23; Job 12:16; Eze 14:9; 2Th 2:17)23И така, сега ГОСПОД е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; ГОСПОД обаче е говорил зло за тебе. (Eze 14:9)24Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина ГОСПОДНИЯТ Дух от мене, за да говори на теб? (2Ch 18:23)25А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.26Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.27И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода[1], докато си дойда с мир.28А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то ГОСПОД не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена. (Nu 16:29; De 18:20)29И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.30Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението. (2Ch 35:22)31А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.32А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израилевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика. (2Ch 18:31; Pr 13:20)33И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.34А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израилевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.35И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.36Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.37Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.38И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което ГОСПОД беше говорил. (1Ki 21:19)39А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе. (Am 3:15)40Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.
Възцаряване на Йосафат в Юдея
41А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав. (2Ch 20:31)42Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.43Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места. (1Ki 14:23; 1Ki 15:14; 2Ki 12:3; 2Ch 17:3)44И Йосафат сключи мир с Израилевия цар. (2Ch 19:2; 2Co 6:14)45А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.46Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса. (1Ki 14:24; 1Ki 15:12)47По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник. (Ge 25:23; 2Sa 8:14; 2Ki 3:9; 2Ki 8:20)48Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер. (1Ki 9:26; 1Ki 10:22; 2Ch 20:35; 2Ch 20:37)49Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.50И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам. (2Ch 21:1)
Възцаряване на Охозия в Израил
51Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува две години над Израил. (1Ki 22:40)52Той върши зло пред ГОСПОДА, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; (1Ki 15:26)53защото служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му. (Jud 2:11; 1Ki 16:31)