1Ahab told Jezebel all that Elijah had done, and how he had killed all the prophets with the sword. (1Ki 18:40)2Then Jezebel sent a messenger to Elijah, saying, “So may the gods do to me and more also, if I do not make your life as the life of one of them by this time tomorrow.” (Ru 1:17; 1Ki 20:10)3Then he was afraid, and he arose and ran for his life and came to Beersheba, which belongs to Judah, and left his servant there. (Ge 21:31)4But he himself went a day’s journey into the wilderness and came and sat down under a broom tree. And he asked that he might die, saying, “It is enough; now, O Lord, take away my life, for I am no better than my fathers.” (Nu 11:15; Jon 4:3; Jon 4:8)5And he lay down and slept under a broom tree. And behold, an angel touched him and said to him, “Arise and eat.”6And he looked, and behold, there was at his head a cake baked on hot stones and a jar of water. And he ate and drank and lay down again.7And the angel of the Lord came again a second time and touched him and said, “Arise and eat, for the journey is too great for you.”8And he arose and ate and drank, and went in the strength of that food forty days and forty nights to Horeb, the mount of God. (Ex 3:1; Ex 24:18; Ex 34:28; De 9:9; De 9:18; Mt 4:2; Mr 1:13; Lu 4:2)
The Lord Speaks to Elijah
9There he came to a cave and lodged in it. And behold, the word of the Lord came to him, and he said to him, “What are you doing here, Elijah?” (1Ki 19:13)10He said, “I have been very jealous for the Lord, the God of hosts. For the people of Israel have forsaken your covenant, thrown down your altars, and killed your prophets with the sword, and I, even I only, am left, and they seek my life, to take it away.” (Nu 25:11; Nu 25:13; 1Ki 18:4; 1Ki 18:22; 1Ki 18:30; Ro 11:3)11And he said, “Go out and stand on the mount before the Lord.” And behold, the Lord passed by, and a great and strong wind tore the mountains and broke in pieces the rocks before the Lord, but the Lord was not in the wind. And after the wind an earthquake, but the Lord was not in the earthquake. (Ex 24:12; Ex 34:2; Eze 1:4; Eze 37:7)12And after the earthquake a fire, but the Lord was not in the fire. And after the fire the sound of a low whisper.[1]13And when Elijah heard it, he wrapped his face in his cloak and went out and stood at the entrance of the cave. And behold, there came a voice to him and said, “What are you doing here, Elijah?” (Ex 3:6; 1Ki 19:9)14He said, “I have been very jealous for the Lord, the God of hosts. For the people of Israel have forsaken your covenant, thrown down your altars, and killed your prophets with the sword, and I, even I only, am left, and they seek my life, to take it away.” (1Ki 19:10)15And the Lord said to him, “Go, return on your way to the wilderness of Damascus. And when you arrive, you shall anoint Hazael to be king over Syria.16And Jehu the son of Nimshi you shall anoint to be king over Israel, and Elisha the son of Shaphat of Abel-meholah you shall anoint to be prophet in your place. (1Ki 19:19; 2Ki 2:9; 2Ki 2:15; 2Ki 9:1)17And the one who escapes from the sword of Hazael shall Jehu put to death, and the one who escapes from the sword of Jehu shall Elisha put to death. (2Ki 8:12; 2Ki 13:3; 2Ki 13:22; Ho 6:5)18Yet I will leave seven thousand in Israel, all the knees that have not bowed to Baal, and every mouth that has not kissed him.” (Ho 13:2; Ro 11:4)
The Call of Elisha
19So he departed from there and found Elisha the son of Shaphat, who was plowing with twelve yoke of oxen in front of him, and he was with the twelfth. Elijah passed by him and cast his cloak upon him. (2Ki 2:8)20And he left the oxen and ran after Elijah and said, “Let me kiss my father and my mother, and then I will follow you.” And he said to him, “Go back again, for what have I done to you?” (Mt 8:21; Lu 9:61)21And he returned from following him and took the yoke of oxen and sacrificed them and boiled their flesh with the yokes of the oxen and gave it to the people, and they ate. Then he arose and went after Elijah and assisted him. (2Sa 24:22)
1Ахаав съобщи на Езавел всичко, което беше направил Илия, и как беше избил с меч всички пророци. (1Ki 18:40)2Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако утре около този час не постъпя с твоя живот, както с живота на всекиго от тях. (Ru 1:17; 1Ki 20:10; 2Ki 6:31)3А като чу това[1], Илия стана и отиде да спасява живота си. И като дойде във Вирсавее Юдов, остави слугата си там.4А той самият отиде на еднодневен път в пустинята и спря, и седна под една хвойна. И поиска за себе си да умре, като каза: Стига сега, ГОСПОДИ. Вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си. (Nu 11:15; Jon 4:3; Jon 4:8)5Тогава легна и заспа под хвойната. По-късно ангел се допря до него и му каза: Стани, яж.6Илия погледна и видя, че до главата му имаше пита, печена на жарава, и стомна с вода. И Илия яде, пи и пак легна.7А ангелът ГОСПОДЕН дойде втори път и се допря до него, като му каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за теб.8И той стана, яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив. (Ex 3:1; Ex 34:28; De 9:9; De 9:18; Mt 4:2)9Там влезе в една пещера, където се засели. Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза: Какво правиш тук, Илия?10А той отговори: Аз съм бил много ревнив за ГОСПОДА, Бога на Силите; защото израилтяните изоставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, но и моя живот искат да отнемат. (Nu 25:11; Nu 25:13; 1Ki 18:4; 1Ki 18:22; Ps 69:9; Ro 11:3)11Тогава ГОСПОД му каза: Излез и застани на планината пред ГОСПОДА. И, ето, ГОСПОД минаваше и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но ГОСПОД не беше в земетресението. (Ex 24:12; Eze 1:4; Eze 37:7)12А след земетресението – огън, но ГОСПОД не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас.13Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, към него дойде глас, който каза: Какво правиш тук, Илия? (Ex 3:6; 1Ki 19:9; Isa 6:2)14А той отвърна: Аз съм бил много ревнив за ГОСПОДА, Бога на силите; защото израилтяните изоставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат. (1Ki 19:10)15Но ГОСПОД му каза: Иди, върни се по пътя през пустинята в Дамаск и когато пристигнеш, помажи Азаил за цар над Сирия; (2Ki 8:12; 2Ki 8:13)16Ииуй, Намесиевия син, помажи за цар над Израил. А Елисей, Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо теб. (2Ki 9:1; Lu 4:27)17И ще стане така, че който се избави от Азаиловия меч, него Ииуй ще убие. А който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие. (2Ki 8:12; 2Ki 9:14; 2Ki 10:6; 2Ki 13:3; Ho 6:5)18Оставил съм Си обаче в Израил седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целунали. (Ho 13:2; Ro 11:4)
Призоваването на Елисей
19И така, Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки волове пред себе си; а самият той беше с дванадесетата. Илия отиде при него и хвърли кожуха си върху него.20А той остави воловете, затича се след Илия и каза: Нека целуна, моля, баща си и майка си и тогава ще те последвам. А Илия му отговори: Иди, върни се, какво съм ти сторил? (Mt 8:21; Mt 8:22; Lu 9:61; Lu 9:62)21И Елисей се върна, взе двойката волове и ги закла, а с дървените прибори на воловете опече месото им, даде на народа и те ядоха. Тогава стана, последва Илия и му слугуваше. (2Sa 24:22)