1Now King David was old and advanced in years. And although they covered him with clothes, he could not get warm.2Therefore his servants said to him, “Let a young woman be sought for my lord the king, and let her wait on the king and be in his service. Let her lie in your arms,[1] that my lord the king may be warm.”3So they sought for a beautiful young woman throughout all the territory of Israel, and found Abishag the Shunammite, and brought her to the king. (Jos 19:18)4The young woman was very beautiful, and she was of service to the king and attended to him, but the king knew her not.
Adonijah Sets Himself Up as King
5Now Adonijah the son of Haggith exalted himself, saying, “I will be king.” And he prepared for himself chariots and horsemen, and fifty men to run before him. (2Sa 3:4; 2Sa 15:1)6His father had never at any time displeased him by asking, “Why have you done thus and so?” He was also a very handsome man, and he was born next after Absalom. (2Sa 3:3; 1Ch 3:2)7He conferred with Joab the son of Zeruiah and with Abiathar the priest. And they followed Adonijah and helped him. (2Sa 2:13; 2Sa 2:18; 2Sa 20:25)8But Zadok the priest and Benaiah the son of Jehoiada and Nathan the prophet and Shimei and Rei and David’s mighty men were not with Adonijah. (2Sa 8:18; 2Sa 12:1; 2Sa 23:8; 1Ki 1:7; 1Ki 4:18)9Adonijah sacrificed sheep, oxen, and fattened cattle by the Serpent’s Stone, which is beside En-rogel, and he invited all his brothers, the king’s sons, and all the royal officials of Judah, (Jos 15:7; 2Sa 17:17)10but he did not invite Nathan the prophet or Benaiah or the mighty men or Solomon his brother. (2Sa 12:24)
Nathan and Bathsheba Before David
11Then Nathan said to Bathsheba the mother of Solomon, “Have you not heard that Adonijah the son of Haggith has become king and David our lord does not know it? (1Ki 1:5)12Now therefore come, let me give you advice, that you may save your own life and the life of your son Solomon.13Go in at once to King David, and say to him, ‘Did you not, my lord the king, swear to your servant, saying, “Solomon your son shall reign after me, and he shall sit on my throne”? Why then is Adonijah king?’ (1Ki 1:30; 1Ch 22:9)14Then while you are still speaking with the king, I also will come in after you and confirm[2] your words.”15So Bathsheba went to the king in his chamber (now the king was very old, and Abishag the Shunammite was attending to the king).16Bathsheba bowed and paid homage to the king, and the king said, “What do you desire?”17She said to him, “My lord, you swore to your servant by the Lord your God, saying, ‘Solomon your son shall reign after me, and he shall sit on my throne.’ (1Ki 1:13)18And now, behold, Adonijah is king, although you, my lord the king, do not know it.19He has sacrificed oxen, fattened cattle, and sheep in abundance, and has invited all the sons of the king, Abiathar the priest, and Joab the commander of the army, but Solomon your servant he has not invited. (1Ki 1:7; 1Ki 1:9; 1Ki 1:10)20And now, my lord the king, the eyes of all Israel are on you, to tell them who shall sit on the throne of my lord the king after him.21Otherwise it will come to pass, when my lord the king sleeps with his fathers, that I and my son Solomon will be counted offenders.” (De 31:16; 2Sa 7:12; 1Ki 2:10)22While she was still speaking with the king, Nathan the prophet came in.23And they told the king, “Here is Nathan the prophet.” And when he came in before the king, he bowed before the king, with his face to the ground.24And Nathan said, “My lord the king, have you said, ‘Adonijah shall reign after me, and he shall sit on my throne’?25For he has gone down this day and has sacrificed oxen, fattened cattle, and sheep in abundance, and has invited all the king’s sons, the commanders[3] of the army, and Abiathar the priest. And behold, they are eating and drinking before him, and saying, ‘Long live King Adonijah!’ (1Sa 10:24; 1Ki 1:19)26But me, your servant, and Zadok the priest, and Benaiah the son of Jehoiada, and your servant Solomon he has not invited. (1Ki 1:8; 1Ki 1:10; 1Ki 1:32)27Has this thing been brought about by my lord the king and you have not told your servants who should sit on the throne of my lord the king after him?”
Solomon Anointed King
28Then King David answered, “Call Bathsheba to me.” So she came into the king’s presence and stood before the king.29And the king swore, saying, “As the Lord lives, who has redeemed my soul out of every adversity, (Ru 3:13)30as I swore to you by the Lord, the God of Israel, saying, ‘Solomon your son shall reign after me, and he shall sit on my throne in my place,’ even so will I do this day.” (1Ki 1:13; 1Ki 1:17)31Then Bathsheba bowed with her face to the ground and paid homage to the king and said, “May my lord King David live forever!” (Ne 2:3; Da 2:4; Da 3:9; Da 5:10; Da 6:6; Da 6:21)32King David said, “Call to me Zadok the priest, Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada.” So they came before the king.33And the king said to them, “Take with you the servants of your lord and have Solomon my son ride on my own mule, and bring him down to Gihon. (2Sa 11:11; 2Sa 20:6; 2Ch 32:30; 2Ch 33:14)34And let Zadok the priest and Nathan the prophet there anoint him king over Israel. Then blow the trumpet and say, ‘Long live King Solomon!’ (1Sa 10:1; 1Sa 10:24; 2Sa 15:10; 1Ki 1:25; 2Ki 9:13; 2Ki 11:14)35You shall then come up after him, and he shall come and sit on my throne, for he shall be king in my place. And I have appointed him to be ruler over Israel and over Judah.”36And Benaiah the son of Jehoiada answered the king, “Amen! May the Lord, the God of my lord the king, say so.37As the Lord has been with my lord the king, even so may he be with Solomon, and make his throne greater than the throne of my lord King David.” (1Sa 20:13; 1Ki 1:47)38So Zadok the priest, Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada, and the Cherethites and the Pelethites went down and had Solomon ride on King David’s mule and brought him to Gihon. (2Sa 8:18)39There Zadok the priest took the horn of oil from the tent and anointed Solomon. Then they blew the trumpet, and all the people said, “Long live King Solomon!” (Ex 30:23; 1Ki 1:34; 1Ch 29:22; Ps 89:20)40And all the people went up after him, playing on pipes, and rejoicing with great joy, so that the earth was split by their noise.41Adonijah and all the guests who were with him heard it as they finished feasting. And when Joab heard the sound of the trumpet, he said, “What does this uproar in the city mean?”42While he was still speaking, behold, Jonathan the son of Abiathar the priest came. And Adonijah said, “Come in, for you are a worthy man and bring good news.” (2Sa 15:27; 2Sa 15:36; 2Sa 17:17; 2Sa 18:27)43Jonathan answered Adonijah, “No, for our lord King David has made Solomon king,44and the king has sent with him Zadok the priest, Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada, and the Cherethites and the Pelethites. And they had him ride on the king’s mule. (1Ki 1:38)45And Zadok the priest and Nathan the prophet have anointed him king at Gihon, and they have gone up from there rejoicing, so that the city is in an uproar. This is the noise that you have heard. (1Ki 1:33)46Solomon sits on the royal throne. (1Ch 29:23)47Moreover, the king’s servants came to congratulate our lord King David, saying, ‘May your God make the name of Solomon more famous than yours, and make his throne greater than your throne.’ And the king bowed himself on the bed. (Ge 47:31; 1Ki 1:37)48And the king also said, ‘Blessed be the Lord, the God of Israel, who has granted someone[4] to sit on my throne this day, my own eyes seeing it.’” (1Ki 3:6; Ps 132:11)49Then all the guests of Adonijah trembled and rose, and each went his own way.50And Adonijah feared Solomon. So he arose and went and took hold of the horns of the altar. (Ex 27:2; 1Ki 2:28)51Then it was told Solomon, “Behold, Adonijah fears King Solomon, for behold, he has laid hold of the horns of the altar, saying, ‘Let King Solomon swear to me first that he will not put his servant to death with the sword.’”52And Solomon said, “If he will show himself a worthy man, not one of his hairs shall fall to the earth, but if wickedness is found in him, he shall die.” (1Sa 14:45)53So King Solomon sent, and they brought him down from the altar. And he came and paid homage to King Solomon, and Solomon said to him, “Go to your house.”
1А когато Давид остаря в напреднала възраст, при все че го завиваха с дрехи, не се стопляше.2Затова слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при него и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят.3И така, потърсиха по всички Израилеви предели красива девица и намериха сунамката Ависага и я доведоха при царя. (Jos 19:18)4Девицата беше много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна.5Тогава Адония, Агитиният син, надменно си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него. (2Sa 3:4; 2Sa 15:1)6А баща му никога не му досаждаше с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много красив наглед. Той се беше родил на Давид след Авесалом. (2Sa 3:3; 2Sa 3:4; 2Sa 20:25; 1Ki 2:22; 1Ki 2:28; 1Ch 3:21)7Той се сговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.8Но свещеникът Садок, Ванайя, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония. (2Sa 23:8; 1Ki 4:18)9И Адония закла овце, говеда и угоени телета при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя, царските синове, и всичките Юдови мъже, царските служители.10Обаче пророка Натан, Ванайя, силните мъже и брат си Соломон не покани.11Тогава Натан каза на Соломоновата майка Витсавее: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това? (2Sa 3:4)12Ела сега да те посъветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон.13Иди, влез при цар Давид и му кажи: ГОСПОДАРЮ мой, царю, ти не се ли закле на слугинята си, като каза: Синът ти Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми? И така, защо се е възцарил Адония? (1Ch 22:9)14Докато ти още говориш там с царя, ще вляза и аз след теб и ще потвърдя думите ти.15И така, Витсавее влезе при царя в спалнята, а царят беше много стар и сунамката Ависага му прислужваше.16Витсавее се наведе и се поклони на царя. Царят я попита: Какво искаш?17А тя му отговори: ГОСПОДАРЮ мой, ти се закле в ГОСПОДА, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми. (1Ki 1:13; 1Ki 1:30)18Но сега Адония се е възцарил. А ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.19Той е заклал говеда, угоени телета и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав. Слугата ти Соломон обаче не е поканил. (1Ki 1:7; 1Ki 1:25)20Но към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него.21Иначе, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем смятани за престъпници. (De 31:16; 1Ki 2:10)22А докато тя още говореше с царя, влезе и пророк Натан.23И известиха на царя: Пророк Натан идва. И той, като влезе пред царя, му се поклони с лице до земята.24Натан каза: ГОСПОДАРЮ мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?25Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатар. И те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония! (1Sa 10:24; 1Ki 1:19)26А мене, мене, слугата ти, свещеника Садок, Ванайя, Йодаевия син, и слугата ти Соломон той не покани.27От господаря ми, царя, ли е заповядано това, без да си разкрил намерението на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него?
Помазване на Соломон за цар
28Тогава цар Давид отговори: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.29И царят се закле: В името на живия ГОСПОД, Който е избавил душата ми от всяко бедствие, (2Sa 4:9)30както ти се заклех в ГОСПОДА, Израилевия Бог, като казах, че синът ти Соломон ще царува след мен и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес. (1Ki 1:17)31Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека! (Ne 2:3; Da 2:4)32Тогава цар Давид каза: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя.33Царят им нареди: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гион. (2Sa 20:6; 2Ch 32:30)34И свещеникът Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израил. Засвирете с тръба и извикайте: Да живее цар Соломон! (1Sa 5:3; 1Sa 10:1; 1Sa 16:3; 1Sa 16:12; 2Sa 2:4; 2Sa 15:10; 1Ki 19:16; 2Ki 9:3; 2Ki 9:13; 2Ki 11:12; 2Ki 11:14)35Тогава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мен и аз го поставих да бъде вожд на Израил и Юда.36А Ванайя, Йодаевият син, отговори на царя: Амин! Така да каже и ГОСПОД Бог на господаря ми, царя!37Както ГОСПОД е бил с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид. (Jos 1:5; Jos 1:17; 1Sa 20:13; 1Ki 1:47)38И така, свещеникът Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевият син, с херетците и фелетците излязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион. (2Sa 8:18; 2Sa 23:20)39Свещеникът Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба и целият народ извика: Да живее цар Соломон! (Ex 30:23; Ex 30:25; Ex 30:32; 1Sa 10:24; 1Ch 29:22; Ps 89:20)40И целият народ го последва. Народът свиреше със свирки и се веселеше твърде буйно, така че земята ехтеше от виковете им.41А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: Защо е този шум и градът е развълнуван?42Докато още говореше, дойде Йонатан, син на свещеника Авиатар. И Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия. (2Sa 18:27)43А Йонатан отговори на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.44Царят прати с него свещеника Садок, пророка Натан и Ванайя, Йодаевия син, с херетците и фелетците и го качиха на царското муле.45Свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион. И оттам отидоха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е шумът, който сте чули.46При това Соломон седна на престола на царството. (1Ch 29:23)47Освен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си. (Ge 47:31; 1Ki 1:37)48Царят още говори така: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат. (1Ki 3:6; Ps 132:11; Ps 132:12)49Тогава всички гости на Адония се уплашиха и като станаха, отидоха всеки по пътя си.50А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде да се хване за роговете на жертвеника. (1Ki 2:28)51Тогава известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и се е хванал за роговете на жертвеника; и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.52А Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще бъде умъртвен. (1Sa 14:45; 2Sa 14:11; Ac 27:34)53И така, цар Соломон прати и свалиха Адония от жертвеника; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.