1If I speak in the tongues of men and of angels, but have not love, I am a noisy gong or a clanging cymbal.2And if I have prophetic powers, and understand all mysteries and all knowledge, and if I have all faith, so as to remove mountains, but have not love, I am nothing. (Mt 7:22; Mt 17:20; Mr 11:23; Lu 17:6; Ac 2:18; 1Co 14:1; 1Co 14:39)3If I give away all I have, and if I deliver up my body to be burned,[1] but have not love, I gain nothing. (Da 3:28; Mt 6:2)4Love is patient and kind; love does not envy or boast; it is not arrogant (Pr 10:12; Pr 17:9; Ac 7:9; 1Co 4:6; 2Co 6:6; Ga 5:22; Eph 4:32; Col 3:12; 1Th 5:14; 2Ti 2:10; 1Pe 4:8)5or rude. It does not insist on its own way; it is not irritable or resentful;[2] (Ro 4:6; 1Co 10:24; 2Co 5:19)6it does not rejoice at wrongdoing, but rejoices with the truth. (Ro 1:32; 2Th 2:12; 2Jo 1:4; 3Jo 1:3)7Love bears all things, believes all things, hopes all things, endures all things. (1Co 9:12; 1Co 13:4)8Love never ends. As for prophecies, they will pass away; as for tongues, they will cease; as for knowledge, it will pass away.9For we know in part and we prophesy in part, (1Co 8:2)10but when the perfect comes, the partial will pass away. (Joh 15:15)11When I was a child, I spoke like a child, I thought like a child, I reasoned like a child. When I became a man, I gave up childish ways.12For now we see in a mirror dimly, but then face to face. Now I know in part; then I shall know fully, even as I have been fully known. (Nu 12:8; Job 36:26; Mt 5:8; 1Co 8:3; 2Co 3:18; 2Co 5:7; Jas 1:23; 1Jo 3:2)13So now faith, hope, and love abide, these three; but the greatest of these is love.
1Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.2И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. (Mt 7:22; Mt 17:20; Mr 11:23; Lu 17:6; 1Co 12:8; 1Co 12:28; 1Co 14:1)3И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва. (Mt 6:1; Mt 6:2)4Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, (Pr 10:12; Php 2:3; 1Pe 4:8)5не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, (Ro 15:1; 1Co 10:24; Php 2:4)6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, (Ps 10:3; Ro 1:32; 2Jo 1:4)7всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. (Ro 15:1; Ga 6:2; 2Ti 2:24)8Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.9Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; (1Co 8:2; 2Co 5:7)10но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.11Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.12Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. (Mt 18:10; 2Co 3:18; 2Co 5:7; Php 3:12; 2Ti 2:19; 1Jo 3:2)13И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.