1Тогава Давид отиде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давид със страх, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе? (撒上14:3; 撒上16:4; 可2:26)2Давид отговори на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае за това, за което те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците еди-кое си и еди-кое си място.3А сега какво имаш на разположение? Дай ми пет хляба или каквото ти се намира.4И свещеникът отговори на Давид: Нямам останал нито един обикновен хляб; но има осветени хлябове – ако момците са се въздържали поне от жени. (出19:15; 出25:30; 利24:5; 亚7:3; 太12:4)5Давид отвърна на свещеника: Наистина жените са били далеч от нас през тези три дни, откакто тръгнах. Съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече друг хляб се освещава днес в съда. (利8:26; 帖前4:4)6И така свещеникът му даде осветените хлябове; защото там нямаше друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха вдигнали отпред ГОСПОДА, за да положат топли хлябове в деня, когато бяха вдигнати другите. (利24:8; 利24:9; 太12:3; 太12:4; 可2:25; 可2:26; 路6:3; 路6:4)7(А същия ден там имаше задържан пред ГОСПОДА един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.) (撒上22:9; 诗52:1)8Давид каза също на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех със себе си нито меча си, нито оръжията си, понеже царската работа беше спешна.9Свещеникът отговори: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, е обвит в кърпа зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен този. И Давид каза: Няма друг като него, дай ми го. (撒上17:2; 撒上17:50; 撒上31:10)10Така в онзи ден Давид избяга от Саул и отиде при гетския цар Анхус.11А слугите на Анхус му казаха: Този Давид не е ли цар на онази земя? Не е ли той, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро, като казваха: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди? (撒上18:7; 撒上29:5; 诗56:1)12И Давид, като пазеше тези думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус. (路2:19)13Затова промени поведението си пред тях и се престори на луд, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му. (诗34:1)14Тогава Анхус каза на слугите си: Не виждате ли, че този човек е луд! Защо го доведохте при мене?15Малко ли са моите луди[1], че сте довели този да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?