2 Царе 3 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Войната между привържениците на Саул и Давид се проточи. Давид все повече се налагаше, докато Сауловият дом все повече отслабваше. 2 На Давид се родиха в Хеврон следните синове: първородният беше Амнон от йезреелката Ахиноама; (1 Лет 3:1) 3 втори – Далуя от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай; 4 четвърти – Адония, син от Агита; пети – Сафатия, син от Авитала; 5 шести – Йетераам от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон. 6 Докато траеше войната между привържениците на Саул и Давид, Авенир беше на страната на Сауловия дом. 7 А Саул имаше наложница, на име Рицпа, дъщеря на Айя. Йевустей упрекна Авенир: „Защо си лежал с бащината ми наложница?“ (2 Цар 21:8) 8 Авенир силно се разяри от тези думи и отговори: „Нима аз съм кучешка глава от племето на Юда? Днес аз оказах милост към дома на баща ти Саул, към семейството му и приятелите му и не те предадох във властта на Давид, а ти сега заради една жена ме обвиняваш в грях. 9 Така да направи Бог на Авенир и повече от това да направи, ако аз не направя за Давид така, както Господ му се е клел: (1 Цар 25:30; 2 Цар 5:2) 10 ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израил и над Юда от Дан до Вирсавия.“ (1 Цар 15:28) 11 А Йевустей не можа да отговори на Авенир, понеже изпитваше страх от него. 12 Тогава Авенир изпрати вестители до Давид да кажат: „Чия е тази земя?“ И още: „Сключи с мене съюз и аз ще бъда с тебе. Така под твоя власт ще поставя целия израилски народ.“ 13 А Давид отговори: „Добре, ще сключа с тебе съюз. Само за едно те моля, а именно – ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Сауловата дъщеря Мелхола, когато дойдеш да се видиш с мене.“ 14 След това Давид изпрати вестители до Сауловия син Йевостей да кажат: „Върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.“ (1 Цар 18:27) 15 Тогава изпрати пратеници да я вземат от мъжа ѝ Фалтий, син на Лаиш. (1 Цар 25:44) 16 С нея тръгна и мъжът ѝ, като я придружи с плач до Бахурим. Но Авенир му заповяда: „Върни се.“ И той се върна. 17 А Авенир се посъветва с Израилевите старейшини с думите: „Вие отдавна искахте Давид да ви бъде цар. 18 Време е сега да действате, защото Господ е казал на Давид: ‘Чрез ръката на Своя служител Давид ще избавя народа Си Израил от властта на филистимците и на всички врагове.’“ 19 Същото каза Авенир и на мъжете от племето на Вениамин. След това Авенир отиде в Хеврон, за да съобщи на Давид тези желания на Израил и на цялото племе на Вениамин. 20 Авенир заедно с двадесет мъже дойде при Давид в Хеврон и Давид даде угощение на Авенир и на тези, които бяха с него. 21 Тогава Авенир каза на Давид: „Ще отида и ще събера около тебе, своя господар, царя, целия израилски народ, за да сключат завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както ти сам желаеш.“ След това Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир. 22 И ето Давидовите слуги заедно с Йоав се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенир го нямаше вече при Давид в Хеврон, защото Давид го беше отпратил и той си бе отишъл с мир. 23 Когато Йоав и цялата войска, която беше с него, дойдоха, тогава съобщиха на Йоав: „При царя дойде Авенир, Нировият син, и той го изпрати, и онзи си отиде с мир.“ 24 Тогава Йоав дойде при царя и каза: „Какво си направил? Ето Авенир е идвал при тебе, защо си го изпратил и той си е отишъл? 25 Ти познаваш Авенир, Нировия син. Той е идвал да те измами, да разбере кога идваш и кога тръгваш и да разузнае всичко, което правиш.“ 26 Йоав излезе от Давид и изпрати след Авенир вестители, които го върнаха от кладенеца Сира, без Давид да знае това. 27 Когато Авенир се завърна в Хеврон, Йоав го отведе настрана – навътре от градските порти, уж да говори с него тайно. Там той го прободе в корема като отмъщение за кръвта на брат си Асаил. (2 Цар 2:18; 3 Цар 2:5) 28 А по-късно, като чу за това Давид, каза: „Невинни сме за вечни времена пред Господа аз и царството ми за кръвта на Авенир, Нировия син. 29 Нека тя падне върху главата на Йоав и върху цялото му семейство. Нека в него винаги има човек с кървящи рани или прокажен, или такъв, който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае от хляб.“ 30 Така Йоав и брат му Авеса убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в битката при Гаваон. 31 Тогава Давид каза на Йоав и на тези, които бяха заедно с него: „Раздерете дрехите си и се облечете във вретища, и оплаквайте Авенир.“ И цар Давид вървеше след носилката му. 32 Погребаха Авенир в Хеврон. Царят плака с висок глас над Авенировия гроб. Плакаха и всички с него. 33 Царят оплака Авенир, нареждайки: „Нима като безумен трябваше да умре Авенир? 34 Ръцете ти не бяха свързани, краката ти не бяха оковани – ти падна, както пада човек от престъпници.“ Тогава всички заридаха още повече. 35 Когато дойдоха да предложат на Давид да яде хляб, докато още не беше се стъмнило, Давид се закле с думите: „Така Бог да ми стори, да! И повече да ми прибави, ако вкуся хляб или друго нещо до залез слънце.“ 36 Когато целият народ научи за станалото, това му допадна; всичко, което царят вършеше, допадаше на целия народ. 37 Защото в онзи ден целият израилски народ разбра, че убийството на Авенир, Нировия син, не беше извършено от царя. 38 След това царят каза на придворните си: „Знаете ли, че днес велик вожд падна в Израил? 39 Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тези мъже, Сауловите синове, са по-силни от мене. Но Господ ще въздаде на онзи, който извършва зло, според злодеянието му.“ (Пс 28:4; Ис 3:11)