1Тогава Господ изпрати Натан[1] при Давид. Той отиде при него и му каза: „В един град имаше двама души – единият богат, а другият сиромах. (Пс 51:1)2Богатият имаше твърде много овце и кози, както и едър добитък,3а сиромахът нямаше нищо освен едно-единствено женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало при него заедно с децата му – ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря.4Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“5Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт.6А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“ (Изх 21:37)7Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: ‘Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул,8дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече.9А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч.10Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.’11Така говори Господ: ‘Ето в твоя дворец Аз ще изпратя против тебе злини, ще взема твоите жени и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с жените ти под това слънце. (2 Цар 16:22)12Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.’“13Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш. (Пс 32:5)14Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“15След това Натан отиде у дома си. И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид.16Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята.17При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях.18На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“19Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“20Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде.21А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“22Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: ‘Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?’23А сега то умря – защо да постя? Мога ли да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.“24И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя роди син, когото нарече Соломон[2]. Господ възлюби това дете (Неем 13:26; Мт 1:6)25и изпрати пророк Натан, който го нарече Йедидия[3], както Господ беше казал.26Йоав воюва против Рава, главен град на амонците, и обсади този царски град. (2 Цар 11:1; 1 Лет 20:1)27Той изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Аз щурмувах Рава и завладях вътрешния град до реката.28А сега събери останалите боеспособни воини и потегли към този град, и сам го превземи. Защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.“29Давид събра воините, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.30Давид взе короната от главата на царя им, която тежеше талант* злато и беше украсена със скъпоценни камъни. Давид сам я сложи на главата си и изнесе от града много голяма плячка.31А жителите на този град той принуди да работят с триони, железни дикани, железни брадви и в пещи за печене на тухли. Така постъпи той с всички амонски градове. След това Давид се завърна с цялата си войска в Йерусалим.