1След тези събития и тази проявена вярност дойде Сенахирим, асирийският цар, и навлезе в Юдея, обсади укрепените градове с намерението да ги превземе. (4 Цар 18:13; Ис 36:1)2А Езекия, като видя, че Сенахерим е дошъл, за да воюва против Йерусалим,3се посъветва със знатните и военачалниците си дали да не засипят водните извори извън града. Те се съгласиха.4И се събраха много хора, засипаха всички извори и потока, течащ през долината, с мисълта: „Нека като дойдат асирийските царе, да не намерят достатъчно вода!“ (Ис 22:9)5Езекия укрепна, изгради отново цялата стена, където беше съборена, издигна кулите по-високи, построи отвън втора стена, укрепи Мило в Давидовия град и направи много копия и щитове.6Постави военачалници над народа, събра всички при себе си на площада при градските порти и ги насърчи с думите:7„Бъдете силни и храбри, не бойте се и не се страхувайте от асирийския цар и от многобройната му войска, защото на наша страна има повече, отколкото на негова.8С него са десници от плът, а с нас е Господ, нашият Бог, за да ни помага и да се сражава в битките ни.“ И народът се успокои от думите на Езекия, царя на юдеите.9Тогава асирийският цар Сенахерим, който все още държеше под обсада Лахис с цялата си войска, изпрати свои слуги в Йерусалим, за да съобщят на юдейския цар Езекия и на всички юдеи.10Ето посланието на Сенахерим, асирийския цар: „На какво се надявате? Как ще издържите обсадата на Йерусалим?11Не ви ли мами Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като ви казва: ‘Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар’?12Нали този Езекия премахна оброчищата Му и жертвениците Му и заповяда на Юдея и Йерусалим: ‘Пред един жертвеник се покланяйте и на него кадете!’13Нима не знаете какво направихме аз и предците ми с всички народи по земята? Съумяха ли народите по земята да избавят страната си от моята ръка?14Кой от всички богове на онези народи, които предците ми изтребиха, е могъл да избави своя народ от ръката ми, за да може и вашият Бог да ви спаси от моята ръка?15Затова не се оставяйте Езекия да ви мами така и да ви увещава и не му вярвайте. След като никой бог на нито един народ или царство не е избавил народа си от моята ръка, нима вашият Бог ще направи това?“16И много още говореха слугите му против Господа Бога и против Езекия, Неговия раб.17Той написа и писмо, в което хулеше Господа, Бога на Израил, и говореше против Него, като твърдеше: „Както боговете на народите по земята не спасиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да спаси народа Си от моята ръка.“18Всичко това асирийците викаха на еврейски език към жителите на Йерусалим, които бяха по градските стени, за да ги уплашат и обезкуражат и така да превземат града.19Те говореха за Бога на Йерусалим, както за боговете на другите народи – дело на човешките ръце.20Цар Езекия и пророк Исая, Амоцовият син, отправиха молитва за помощ към небето.21И Господ изпрати ангел, който погуби всички храбри мъже, предводители и военачалници във войската на асирийския цар. Така той се върна посрамен в страната си. И когато влезе в светилището на своя бог, неговите синове го убиха с меч.22Така Господ избави Езекия и жителите на Йерусалим от ръката на асирийския цар и от всички врагове и им дари мир отвред.23И мнозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на юдейския цар Езекия, който след тези събития беше особено почитан от всички народи.
Краят на царуването на Езекия
24По това време Езекия легна смъртно болен и се помоли на Господа. И Господ го послуша и му даде знамение. (4 Цар 20:1; Ис 38:1)25Но Езекия не благодари за сторените му добрини, напротив, сърцето му се възгордя. Затова наказание сполетя него, Юдея и Йерусалим.26Тогава Езекия и жителите на Йерусалим смириха гордостта в сърцата си и наказанието от Господа ги отмина в дните на Езекия.27И Езекия натрупа голямо богатство и много слава. Затова си направи съкровищница за сребро, злато и скъпоценни камъни, за благовония, за щитове и всякакви отбрани съдове; (4 Цар 20:20)28направи още хранилища за жито, вино, елей, обори за добитък и кошари за стадата.29Изгради и градове. А стада от дребен и едър добитък имаше в изобилие, защото Бог бе твърде щедър към него.30Именно той, Езекия, отби горния приток на Геон и отведе водите му на запад към Давидовия град. Езекия успяваше във всяко от своите начинания.31Така беше и когато вавилонските първенци изпратиха при него пратениците си, за да разпитат за знамението, станало в страната. Тогава Господ го остави да постъпи по своя воля, за да го изпита и разбере какво е в сърцето му. (Ис 39:1)32А останалите дела на Езекия и неговите добродетели са описани във видението на пророк Исаия, Амоцовия син, и в книгата на юдейските и израилските царе.33Езекия почина при предците си и го погребаха при гробниците на Давидовите потомци. И цяла Юдея и жителите на Йерусалим му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари синът му Манасия.