1Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището осветено, както преди, силно възнегодуваха. (1 Мак 10:15)2Те решиха да погубят рода на Яков, който живееше сред тях, и започнаха да убиват и изтребват мнозина от народа.3Тогава Юда се опълчи срещу синовете на Исав от Акраватини в Идумея, понеже те държаха в обсада Израил, нанесе им голямо поражение, усмири ги и взе плячка от тях.4Той си спомни и за злините на Ваяновите синове, които бяха като примка и примамка за народа, понеже му устройваха засади по пътищата.5И макар те да потърсиха защита от него затворени в кулите, той се нахвърли върху тях, като се закле да ги изтреби, и изгори с огън кулите на града с всички, които бяха вътре.6След това той продължи срещу синовете на Амон и се натъкна на силна войска и многоброен народ, а техен предводител беше Тимотей.7С тях завърза много сражения, в които те бяха разгромени от него и унищожени.8Той завладя и Язер заедно със селищата около него и се завърна в Юдея.
Подготовка за спасяването на юдеите в Галилея и Галаад
9Тогава езичниците от Галаад се събраха против израилтяните, които живееха в пределите им, за да ги избият. Но те успяха да избягат в крепостта Датема10и изпратиха до Юда и братята му следното писмо: „Езичниците наоколо са се събрали срещу нас, за да ни изтребят,11и се готвят да дойдат и да завладеят крепостта, в която избягахме. Предводител на войската им е Тимотей.12Затова ела и ни избави от ръцете им, защото мнозина от нас загинаха,13а всички наши братя в пределите на Тов са предадени на смърт, жените, децата и имотът им са взети в плен; там избиха около хиляда мъже.“14И докато още четяха писмото, ето пристигнаха други вестители от Галилея с раздрани дрехи, които донесоха следната вест:15„Против нас се събраха от Птолемаида, от Тир и Сидон, от цяла езическа Галилея, за да ни погубят.“16Когато Юда и народът чуха тези думи, свикаха голямо събрание, за да се съветват какво да сторят за своите братя, които се намират в беда и са заплашвани с война от езичниците.17Тогава Юда каза на своя брат Симон: „Избери си мъже и иди да защитиш братята си в Галилея. Аз пък и брат ми Йонатан ще се отправим към Галаад.“18А за предводители на народа той определи Йосиф, син на Захария, и Азария, за да бранят Юдея с останалата войска.19Даде им и следната заповед: „Управлявайте този народ, но не започвайте война срещу езичниците, докато не се завърнем!“20Отделиха за похода на Симон в Галилея три хиляди мъже, а на Юда, в Галаад – осем хиляди мъже.
Военните походи в Галилея и в Галаад
21И Симон се отправи към Галилея, участва в много битки с езичниците и те бяха разбити пред очите му.22Преследваше ги до портите на Птолемаида, от езичниците паднаха около три хиляди мъже и той взе плячка от тях.23Взе също със себе си намиращите се в Галилея и в Арвати юдеи заедно с жените, с децата и с всичко, което имаха, и ги доведе в Юдея с голяма радост.24А Юда Макавей и брат му Йонатан преминаха Йордан и извървяха три дена път през пустинята. (2 Мак 12:10)25Там се натъкнаха на навутейци, които ги приеха мирно и им разказаха всичко, станало с братята им в Галаад –26как мнозина от тях са затворени във Васара и Восор, в Алеми, Хасфор, Макед и Карнаим – все градове укрепени и големи,27че и в другите градове се намират в обсада и че за следващия ден е заповядано нападение над тези крепости, за да бъдат превзети и всички те в един ден да бъдат погубени.28Затова Юда веднага пое с войската си обратно пътя през пустинята към Восор, превзе този град, изби с острия си меч цялото мъжко население, взе като плячка всичките им оръжия и го изгори с огън.29Оттам тръгна още същата нощ и достигна до крепостта Датема.30С настъпването на утрото, когато вдигнаха очи, пред тях се разкри неизброимо множество народ, който настъпваше със стълби и обсадни машини, за да превземе крепостта и хората, които се намираха в нея.31А Юда, като видя, че битката е започнала и от града се издигаха до небето писъци, звуци на тръба и силни викове,32се обърна към войниците си: „Сражавайте се днес за вашите братя!“33С три отряда той заобиколи враговете откъм тила, затръбиха с тръбите и със силни гласове отправиха молитва.34Щом Тимотеевата войска разбра, че това е Макавей, побягнаха от него, но той им нанесе голямо поражение. В този ден от тях паднаха около осем хиляди мъже.35Тогава той се върна в Масифа и след обсада я превзе. Изби цялото мъжко население, плячкоса града и го изгори с огън.36Оттам тръгна и превзе Хасфон, Макед, Восор и останалите галаадски градове.37След тези събития Тимотей събра друга войска и се разположи на лагера при Рафон отвъд потока.38Юда изпрати съгледвачи, за да огледат войската му, и те му известиха следното: „При него са се събрали всички съседни на нас езичници – твърде много на брой.39Наели са за подкрепа също и араби и са се разположили отвъд потока, готови да тръгнат против тебе на война.“ Тогава Юда се отправи срещу тях.40Докато Юда и войската му приближаваха потока, Тимотей се обърна към своите военачалници: „Ако успее пръв да премине към нашата страна, няма да можем да му устоим, защото е сигурно, че той ще надделее над нас. (1 Цар 14:9)41Но ако го обземе страх и разположи лагера си отвъд потока, ние ще преминем оттатък и ще го надвием!“42Щом Юда достигна до потока, постави войсковите писари при потока и им заповяда: „Не позволявайте на никого да остава в лагера. Нека всички влязат в битката!“43И пръв премина срещу тях, а след него и целият народ. И езичниците бяха разбити от него – те хвърлиха оръжието си и побягнаха към светилището в Карнаим.44Тогава превзеха града и изгориха с огън светилището и всички, които се намираха в него. Карнаим беше победен и вече не можеше да противостои на Юда.45След това Юда събра всички израилтяни, жители на Галаад, от малки до големи, заедно с жените, децата и имуществото им – твърде голямо множество, за да се отправи с тях към юдейската земя.46И достигнаха до Ефрон. Това беше голям, доста укрепен град по пътя. Не беше възможно да го заобиколят нито отдясно, нито отляво, а трябваше да се мине през него. (2 Мак 12:27)47Но жителите му се затвориха вътре и затрупаха портите с камъни.48Юда изпрати при тях пратеници с миролюбиво предложение: „Искаме да минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой няма да ви причини зло, ние само ще преминем.“ Но те не искаха да му отворят. (Чис 20:14; Вт 21:21)49Тогава Юда заповяда да известят сред войската всеки на своето място да се приготви за битка.50Войниците заеха местата си и водиха сражение за града през целия ден и цялата нощ, докато градът се предаде в ръцете му.51И погуби с острия си меч цялото му мъжко население, разруши го до основи, взе голяма плячка и премина през града по труповете на избитите.52След това преминаха Йордан в голямата равнина срещу Бет-Сан.53Юда постоянно се грижеше някой да не изостава от множеството и ободряваше народа през целия път, докато стигнаха до юдейската земя.54Тогава с веселие и радост се изкачиха на планината Сион и принесоха всесъжение*, защото никой от тях не загина, а се завърнаха невредими.
Истинските водачи на Израил
55По времето, когато Юда и Йонатан се намираха в Галаад, а брат им Симон – в Галилея, пред Птолемаида,56военачалниците Йосиф, син на Захария, и Азарий чуха за славните военни подвизи, които те бяха извършили,57и си рекоха: „Нека и ние да прославим имената си и да се отправим на война срещу езичниците около нас!“58Така те обявиха пред войската, която беше с тях, и тръгнаха срещу Ямния.59Но Горгий с войниците си излезе от града на бой против тях.60Йосиф и Азарий бяха обърнати в бяг и преследвани до пределите на Юдея. И в този ден паднаха около две хиляди мъже от израилския народ.61И настана голям смут сред народа на Израил, защото се мислеха за храбри и не послушаха Юда и братята му.62Но те не бяха от потомството на онези мъже, в чиито ръце беше предоставено спасението на Израил.63А храбрият Юда и братята му се прославиха твърде много в цял Израил и сред всички народи, докъдето достигаше името им,64и се събираха при тях, за да им изразят благопожеланията си.65След това Юда и братята му се отправиха на война против синовете на Исав в земята, разположена на юг. Той завладя Хеврон и околните селища, разруши укрепленията му и опожари кулите около града.66И отново се вдигна, за да отиде в земята на филистимците, и мина през Мариса.67В този ден паднаха в бой някои от свещениците, които желаеха да се прославят с храброст и безразсъдно бяха тръгнали на война.68А Юда се отби в Азот, град във филистимската земя, разруши жертвениците им, изгори с огън изваянията на техните богове, взе плячка от градовете и се завърна в Юдея.