1В онези дни живееше един свещеник, Мататия, от рода на Йоарив. Баща му беше Йоан, син на Симеон. Той беше от Йерусалим, но се беше заселил в Модин (1 Лет 24:7)2и имаше петима синове: Йоан, наричан още Гадис,3Симон, наричан Таси,4Юда, който се наричаше още Макавей,5Елеазар, наричан Аваран, и Йонатан, наричан Апфус.6Като видя богохулствата, които станаха в Юдея и Йерусалим,7той каза: „Горко ми! Защо се родих да видя разорението на своя народ и разорението на святия град и да стоя тук безсилен, когато той е предаден в ръцете на враговете, а светилището – в ръцете на чужденци!8Храмът му стана като мъж, загубил почит,9скъпоценните му съдове бяха отнесени като плячка, кърмачетата му бяха избити по улиците, а младежите му – от вражески меч.10Кой народ не е завземал царството му и не е ограбвал богатствата му!11Всичките му накити бяха отнесени, от свободен той стана роб.12И ето нашите светини, нашето великолепие, нашата слава запустяха и езичници ги оскверниха.13За какво още да живеем?“14И Мататия и неговите синове раздраха дрехите си, облякоха се във вретища* и се потопиха в дълбока скръб.
Въстанието на Мататия
15Тогава в град Модин дойдоха хора на царя, за да принуждават жителите му към отстъпничество и жертвоприношения на идоли.16Мнозина от израилтяните отидоха при тях, Мататия и синовете му също се явиха.17Тогава хората на царя се обърнаха към Мататия и му рекоха: „Ти си виден човек в този град, уважаван и влиятелен, подкрепят те синове и братя.18Затова пристъпи сега пръв и изпълни царската заповед, както сториха това всички народи, мъжете в Юдея и онези, които останаха в Йерусалим. Така ти и твоят дом ще се причислите към приятелите на царя, ти и твоите синове ще бъдете почетени със сребро и със злато, и с много дарове.“19А Мататия отвърна с висок глас: „Дори и всички народи в неговото царство да послушат царя и всеки от тях да отстъпи от богослужението на своите бащи в съгласие със заповедта му,20аз, моите синове и моите братя ще постъпваме според Завета на нашите бащи.21Нека Бог ни пази да не изоставим Закона и неговите разпоредби!22Няма да се вслушаме в заповедта на царя и няма да отстъпим ни надясно, ни наляво от нашето богослужение.“23Едва беше изрекъл тези думи и някакъв юдеин се приближи пред очите на всички, за да принесе жертва според царската заповед върху жертвеника в Модин.24Щом видя това, Мататия се изпълни с ревност към Закона, тялото му потрепери и пламнал от ярост, се втурна към него и го съсече върху жертвеника.25Заедно с него уби и човека на царя, който принуждаваше да се извършва жертвоприношение, и разруши жертвеника.26Обладан от ревност към Закона, той постъпи така, както Финеес със Замврий, сина на Салом. (Чис 25:6)27След това Мататия тръгна из града и призоваваше с висок глас: „Всеки, който милее за закона и отстоява завета, нека тръгне след мене!“28И потърси убежище със синовете си в планината, като изоставиха всичко, което имаха в града. (2 Мак 5:27)
Битката в съботния ден
29Тогава мнозина, предани на правдата и на закона, отидоха в пустинята и останаха там30заедно с децата, жените и добитъка си, защото много беди се стовариха върху тях.31Но на царските хора и на войските, разположени в Йерусалим, Давидовия град, беше съобщено, че някои са нарушили царската заповед и са избягали в пустинята, за да се укрият.32Веднага след тях се спуснаха голям брой войници, настигнаха ги и макар денят да беше събота, подредиха се в боен ред, за да ги нападнат. (2 Мак 6:11)33Тогава им рекоха: „Още не е късно, излезте, изпълнете царската заповед и ще останете живи!“34Но те отговориха: „Няма да излезем и няма да изпълним царската заповед. Няма да оскверним съботния ден.“35Тогава веднага започнаха сражение против тях.36Но те не им оказаха съпротива, дори и камък не хвърлиха срещу тях, нито затвориха убежищата си,37а отвърнаха с думите: „Всички ще измрем невинни. Небето и земята са ни свидетели, че вие несправедливо ни погубвате.“38И макар да беше събота, нападнаха ги и те загинаха заедно с жените, децата и добитъка си – около хиляда души.39Когато Мататия и приятелите му узнаха това, горчиво ги оплакаха,40но си казаха един на друг: „Ако всички ние постъпваме така, както постъпиха тези наши братя, и не се сражаваме с езичниците за живота и обичаите си, те скоро ще ни изтребят от земята.“41И още в същия ден взеха решение: „Ако някой излезе на война против нас в съботен ден, ще се бием с него, за да не умрем всички, както измряха нашите братя в убежищата си.“
Първи успехи на въстаналите
42Тогава при тях се събраха много хасидеи* от Израил, силни и храбри, до един верни на Закона.43И всички, които бягаха от злините, се присъединиха към тях и укрепиха мощта им. (2 Мак 8:1)44Така съставиха войска и в своя гняв сразяваха нечестивците, и в яростта си – престъпилите Закона. А оцелелите избягаха при езичниците, за да се спасят.45Мататия и приятелите му обикаляха навред и разрушаваха жертвениците,46и насила обрязваха необрязаните деца, които откриеха в пределите на Израил.47Те преследваха надменните и в техни ръце делото вървеше към успех.48Така бранеха Закона от ръцете на езичниците и от ръцете на царете и не оставиха грешника да възтържествува.
Заветът и смъртта на Мататия
49А когато настанаха последните дни на Мататия, той се обърна към синовете си: „Сега властват надменност и изпитания, време е на гибел и яростен гняв.50Затова, деца мои, ревностно отстоявайте закона и отдайте живота си за завета на нашите предци.51Спомнете си за предците ни, за делата, които те извършиха в своето си време, и вие ще придобиете голяма слава и име във вечността.52Нали в изкушение Авраам доказа, че е верен, и това му бе признато за добродетел! (Бит 15:6; Бит 22:1; Рим 4:3)53Йосиф, макар и във време на притеснение, спази заповедта и стана господар на Египет. (Бит 39:7; Бит 41:40)54Финеес, нашият праотец, получи завета на вечното свещенство затова, че прояви голяма ревност. (Чис 25:6)55Иисус Навин затова, че изпълни повелята, стана съдия над Израил. (И Н 1:2)56Халев получи земя за наследство затова, че свидетелства за истината пред народа. (Чис 13:30; Чис 14:6; И Н 14:13)57Давид наследи царския престол за вечни времена за своето милосърдие. (2 Цар 7:16)58Илия дори беше взет на небето за голямата си ревност към закона. (3 Цар 18:21; 3 Цар 19:10; 4 Цар 2:11)59Анания, Азария и Мисаил се спасиха от пламъка чрез вяра. (Дан 3:16)60Даниил беше избавен от устата на лъва заради своята невинност. (Дан 6:21)61И така, помнете: от поколение в поколение всеки, който се надява на Него, не загива!62Не се бойте от думите на грешен човек, защото славата му ще се превърне в тор и червеи.63Днес той е изпълнен с високомерие, но утре няма да го има, защото отново ще е станал на прах и замислите му ще пропаднат.64А вие, деца мои, проявете мъжество и твърдо отстоявайте Закона, защото чрез него ще се прославите.65Ето Симон, вашия брат, за когото знаем, че е човек с разум – слушайте винаги него, той ще ви бъде като баща!66А Юда Макавей, силен и храбър от младини, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите.67И така, съберете при себе си всички, които съблюдават Закона, и отмъстете за неправдите към своя народ.68Отдайте заслуженото на езичниците и спазвайте заповедите на Закона!“69След това ги благослови и се прибра при предците си.70Той умря в сто четиридесет и шестата година. Погребаха го в гробницата на предците му в Модин и цял Израил горчиво го оплака.