1А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена, (1 Сол 4:3)2но за да се избягва блудството, нека всеки мъж си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж.3Мъжът да отдава на жена си дължимото внимание[1], а също и жената – на мъжа.4Жената не е господарка на своето тяло, а мъжът ѝ, също и мъжът не е господар на своето тяло, а жена му.5Не се лишавайте един от друг освен по взаимно съгласие за известно време, за да се отдадете на пост и[2] молитва. После пак се съберете заедно, за да не ви изкушава Сатаната поради вашето невъздържание.6Това обаче ви го казвам по снизхождение, а не като заповед.7Защото желая всички хора да са като мене, но всеки си има своя дарба от Бога: един – една, друг – друга.8А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат като мене.9Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, понеже е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват.
Заповед против развода
10На женените пък заповядвам – не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си, (Мт 5:32; Мт 19:9; Мк 10:11)11ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си.12А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя,13също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя.14Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени.15Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни[3] е призовал да живеем в мир.16И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си?
Спазване на заповедите
17Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви.18Някой е призован обрязан – нека не се крие. Друг е призован необрязан – нека не се обрязва. (1 Мак 1:15)19Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко. (Рим 2:25; Гал 5:6; Гал 6:15)20Кой в каквото положение е призован, в него да си остава.21Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си.22Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос.23Вие сте скъпо купени – не ставайте роби на хора. (1 Кор 6:20)24Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован.
Съвети към безбрачните
25За девствените нямам заповед от Господа, а ви давам мнението си като човек, който поради милостта на Господа е достоен за доверие.26Поради сегашното трудно положение намирам за добро това: добре е за човека да си бъде, както е:27свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга.28Ако пък се ожениш, не вършиш грях, и девицата, ако се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще имат житейски грижи, а аз ви щадя.29Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат,30и онези, които плачат – сякаш не плачат, и които се радват – сякаш не се радват, и които купуват – сякаш не притежават, (Ез 7:12)31и които се ползват от този свят – сякаш не се ползват, защото този свят е преходен. (1 Йн 2:16)32А аз искам вие да бъдете без такива грижи. Нежененият се грижи за неща, които са свързани с Господа – как да угоди на Господа,33а жененият се грижи за житейските неща – как да угоди на жена си.34Различават се в грижите си също омъжената жена и девицата. Неомъжената се грижи за неща, които са свързани с Господа, за да бъде свята и по тяло, и по дух. А омъжената се грижи за светските неща – как да угоди на мъжа си.35Говоря ви това за ваша полза – не за да ви метна примка, а за да служите на Господа благоприлично и постоянно, без да се отвличате.36Ако пък някой смята, че е неприлично девицата му да остане в напреднала възраст и че така трябва да постъпи, нека направи, както желае; няма да съгреши – нека се омъжват.37Който обаче е непоколебимо твърд в сърцето си, няма такава нужда и е властен над волята си, щом е решил в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.38Така че и онзи, който омъжва девицата си, добре прави, и който не я омъжва, още по-добре прави.39Жената е обвързана по закон[4], докато е жив мъжът ѝ, но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна да се омъжи за когото иска, само да е според волята на Господа. (Рим 7:2)40По-блажена е обаче, ако си остане така, според моето мнение; а смятам, че и аз имам Божий Дух.