1 Коринтяни 7

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена, (1 Сол 4:3) 2 но за да се избягва блудството, нека всеки мъж си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж. 3 Мъжът да отдава на жена си дължимото внимание[1], а също и жената – на мъжа. 4 Жената не е господарка на своето тяло, а мъжът и, също и мъжът не е господар на своето тяло, а жена му. 5 Не се лишавайте един от друг освен по взаимно съгласие за известно време, за да се отдадете на пост и[2] молитва. После пак се съберете заедно, за да не ви изкушава Сатаната поради вашето невъздържание. 6 Това обаче ви го казвам по снизхождение, а не като заповед. 7 Защото желая всички хора да са като мене, но всеки си има своя дарба от Бога: един – една, друг – друга. 8 А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат като мене. 9 Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, понеже е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват. 10 На женените пък заповядвам – не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си, (Мт 5:32; Мт 19:9; Мк 10:11) 11 ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си. 12 А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя, 13 също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя. 14 Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени. 15 Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни[3] е призовал да живеем в мир. 16 И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си? 17 Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви. 18 Някой е призован обрязан – нека не се крие. Друг е призован необрязан – нека не се обрязва. (1 Мак 1:15) 19 Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко. (Рим 2:25; Гал 5:6; Гал 6:15) 20 Кой в каквото положение е призован, в него да си остава. 21 Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си. 22 Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос. 23 Вие сте скъпо купени – не ставайте роби на хора. (1 Кор 6:20) 24 Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован. 25 За девствените нямам заповед от Господа, а ви давам мнението си като човек, който поради милостта на Господа е достоен за доверие. 26 Поради сегашното трудно положение намирам за добро това: добре е за човека да си бъде, както е: 27 свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга. 28 Ако пък се ожениш, не вършиш грях, и девицата, ако се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще имат житейски грижи, а аз ви щадя. 29 Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат, 30 и онези, които плачат – сякаш не плачат, и които се радват – сякаш не се радват, и които купуват – сякаш не притежават, (Ез 7:12) 31 и които се ползват от този свят – сякаш не се ползват, защото този свят е преходен. (1 Йн 2:16) 32 А аз искам вие да бъдете без такива грижи. Нежененият се грижи за неща, които са свързани с Господа – как да угоди на Господа, 33 а жененият се грижи за житейските неща – как да угоди на жена си. 34 Различават се в грижите си също омъжената жена и девицата. Неомъжената се грижи за неща, които са свързани с Господа, за да бъде свята и по тяло, и по дух. А омъжената се грижи за светските неща – как да угоди на мъжа си. 35 Говоря ви това за ваша полза – не за да ви метна примка, а за да служите на Господа благоприлично и постоянно, без да се отвличате. 36 Ако пък някой смята, че е неприлично девицата му да остане в напреднала възраст и че така трябва да постъпи, нека направи, както желае; няма да съгреши – нека се омъжват. 37 Който обаче е непоколебимо твърд в сърцето си, няма такава нужда и е властен над волята си, щом е решил в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. 38 Така че и онзи, който омъжва девицата си, добре прави, и който не я омъжва, още по-добре прави. 39 Жената е обвързана по закон[4], докато е жив мъжът и, но ако мъжът и умре, тя е свободна да се омъжи за когото иска, само да е според волята на Господа. (Рим 7:2) 40 По-блажена е обаче, ако си остане така, според моето мнение; а смятам, че и аз имам Божий Дух.