1А Юдит започна песента така: „Прославяйте моя Бог под звуците на тимпани, възхвалявайте моя Господ под звуците на кимвали! Нека и песента ви бъде прослава и възхвала за Него! Величайте и призовавайте Неговото име! (Ps 81:2; Ps 105:1; Ps 135:1; Ps 149:1; Ps 150:1)2Защото Той е Бог, Господ, Който води войните до победен край! Той ме върна тук, сред своя народ, и ме изтръгна от ръцете на моите гонители. (Ps 46:10; Ps 76:4; Jdt 9:7)3Асирийският враг дойде от планините на север, дойде с многохилядните си войски и тяхното множество препречи пътя на реките, а конницата им покри хълмовете.4Той искаше да изгори страната ми с огън, младежите ми да изтреби с меч, кърмачетата да удари о земята, да вземе децата ми за плячка, да отведе девиците ми в плен.5Но Господ Вседържител ги повали чрез женска ръка. (Jdt 13:18)6И не от младежи падна техният предводител, не го поразиха синове на титани, нито срещу него извисиха снага исполини, а Юдит, дъщерята на Мерария, го погуби чрез хубостта на лицето си.7За да избави Израил от страдания, тя свали вдовишката дреха, намаза лицето си с благоухания, (Jdt 10:3)8украси косата си с накити и надяна ленена дреха, за да го прелъсти.9Сандалите и привлякоха погледа му, а нейната хубост плени душата му. Но меч преряза шията му.10Нейната смелост ужаси персите, нейното безстрашие порази мидийците.11Тогава угнетените ми братя ликуваха от радост, тяхната немощ се превърна в мъжество, а враговете ни, обзети от страх, с викове се обърнаха в бягство.12Синовете на млади жени ги съсичаха и поваляха като роби, заловени при бягство. Те бяха изтребени от войската на моя Господ Бог. (Jdt 5:23)13Искам да възвелича своя Бог с нова песен: „Велик си Ти, Господи, и славен, дивен в силата Си и непобедим! (Ps 86:10; Ps 144:9; Ps 147:5)14Нека Ти служи цялото Твое творение! Защото Ти рече – и то възникна; Ти изпрати Своя Дух – и светът бе устроен. И никой не може да противостои на Твоята дума! (Ps 33:9; Ps 104:30; Ps 148:5; Jdt 9:4)15Планини и морета из основи треперят и камъни като восък се стопяват пред Тебе, но към тези, които се боят от Тебе, Ти си благ и милостив. (Jud 5:5; Ps 25:14; Ps 97:5; Ps 103:13)16Малка е всяка жертва за благоухание, нищожна е всяка тлъстина за всеизгаряне пред Тебе. Но който се бои от Господа, велик ще е завинаги! (1Sa 15:22; Ps 51:18; Sir 34:12)17Горко на народите, които се вдигат против моя народ! В съдния ден Господ Вседържител ще ги накаже – ще изпрати огън и червеи за телата им и те за вечни времена ще стенат от болка“.“ (Isa 66:24)
Празник в Йерусалим в чест на победата
18Щом пристигнаха в Йерусалим, те се поклониха на Бога. И когато народът се очисти, принесоха всеизгарянията си, доброволните си жертви и даровете. (Nu 31:48)19Юдит посвети на храма всички съдове на Олоферн, които народът и беше дал. Тя даде в жертва на Бога също и завесата, която беше взела от спалнята му.20Три месеца народът празнуваше с веселие пред храма, а Юдит беше заедно с тях.
Последните години на Юдит
21Когато изминаха тези дни, всички се разотидоха по домовете си. Юдит се завърна във Ветилуя и заживя в своето имение. И докато беше жива, славата и се носеше из цялата страна.22Мнозина я искаха за съпруга, но откакто мъжът и Манасия умря и се върна при предците си, тя не позна мъж до края на дните си.23В дома на мъжа си доживя до сто и пет години – дълбока старост, а на своята слугиня дари свободата. Тя умря във Ветилуя, погребаха я в гробната пещера на съпруга и Манасия.24Израилтяните я оплакваха седем дена. А преди смъртта си тя беше разделила своя имот между роднините на мъжа си Манасия и между близките от своя род.25И вече никой не заплашваше израилския народ в дните на Юдит и много дни след смъртта и.