Филипяни 2

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 И тъй, ако имате насърчение чрез Христос, утеха от любовта, общение с Духа, ако имате милосърдие и състрадание –2 направете радостта ми пълна: имайте едни мисли, една и съща любов, бъдете единодушни и единомислени. (1 Кор 1:10)3 Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки смирено да смята другия за по-горен от себе си. (Рим 12:10)4 Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.5 Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос.6 Той, Който беше Бог по природа[1], не се възползва от равенството си с Бога, (Кол 1:15)7 но унизи Себе Си, като стана служител и се уподоби на човек. А когато се яви като човек, (Ис 53:3; Мт 20:28; 2 Кор 8:9)8 Той смири Себе Си и стана послушен дори до смърт – до смъртта на кръста.9 Затова Бог Го извиси и Му даде име, което е над всяко име, (Еф 1:22)10 тъй че в името на Иисус да преклони колене всичко, което е на небето, на земята и под земята, (Ис 45:23; Рим 14:11)11 и всяка уста да изповяда за слава на Бог Отец: „Иисус Христос е Господ.“12 Затова, възлюбени мои, както винаги сте послушни – не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствам, – постигайте спасението си със страх и трепет,13 защото Бог е, Който подтиква и да искате, и да действате според благата Му воля.14 Всичко вършете без ропот и съмнение,15 за да бъдете безукорни и чисти, непорочни Божии деца посред опак и развратен род, посред който сияете като светила във вселената, (Вт 32:5; Дан 12:3; Мт 5:14; Мт 17:17)16 отстоявайки словото на живота за моя похвала в Христовия ден, че не съм тичал напразно и не съм се трудил напразно, (2 Кор 1:14; Гал 4:11; Фил 1:6)17 но макар да се принасям като жертвено възлияние в служба на вярата ви, аз се радвам и споделям радостта на всички вас. (2 Тим 4:6)18 Така също и вие се радвайте и споделяйте моята радост.19 Изразявам надежда чрез Господ Иисус скоро да изпратя при вас Тимотей, тъй че, като узная как сте, да се утеша духом.20 Защото нямам никой друг, който като мене[2] така искрено да се грижи за вас,21 докато всички търсят своето, а не онова, което е на Иисус Христос. (Фил 1:15)22 А неговата изпитана вярност вие знаете – както син с баща си, така и той заедно с мене служи на благовестието.23 И тъй, надявам се да го изпратя веднага, щом узная какво ще стане с мене,24 а съм убеден чрез Господ, че и сам скоро ще дойда при вас. (Фил 1:25)25 Намерих обаче за нужно да изпратя при вас брат Епафродит, мой сътрудник и съратник, изпратен от вас, за да ми помага в моите нужди.26 Той копнееше за всички ви и дълбоко скърбеше, че бяхте чули за неговото заболяване.27 Да, той беше смъртно болен, но Бог му оказа милост, и то не само на него, но и на мене, за да не ми се трупа скръб върху скръб.28 Затова го изпратих по-скоро, та като го видите пак, да се зарадвате и аз да бъда по-малко наскърбен.29 И така, приемете го в името на Господа с пълна радост и към такива братя се отнасяйте с почит,30 понеже за Христовото дело той изложи на опасност живота си дори до смърт, за да ви замести в служението поради вашето отсъствие.