1И тъй, ако имате насърчение чрез Христос, утеха от любовта, общение с Духа, ако имате милосърдие и състрадание –2направете радостта ми пълна: имайте едни мисли, една и съща любов, бъдете единодушни и единомислени. (1Co 1:10)3Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки смирено да смята другия за по-горен от себе си. (Ro 12:10)4Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.5Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос.6Той, Който беше Бог по природа[1], не се възползва от равенството си с Бога, (Col 1:15)7но унизи Себе Си, като стана служител и се уподоби на човек. А когато се яви като човек, (Isa 53:3; Mt 20:28; 2Co 8:9)8Той смири Себе Си и стана послушен дори до смърт – до смъртта на кръста.9Затова Бог Го извиси и Му даде име, което е над всяко име, (Eph 1:22)10тъй че в името на Иисус да преклони колене всичко, което е на небето, на земята и под земята, (Isa 45:23; Ro 14:11)11и всяка уста да изповяда за слава на Бог Отец: „Иисус Христос е Господ.“
Усърдие в доброто
12Затова, възлюбени мои, както винаги сте послушни – не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствам, – постигайте спасението си със страх и трепет,13защото Бог е, Който подтиква и да искате, и да действате според благата Му воля.14Всичко вършете без ропот и съмнение,15за да бъдете безукорни и чисти, непорочни Божии деца посред опак и развратен род, посред който сияете като светила във вселената, (De 32:5; Da 12:3; Mt 5:14; Mt 17:17)16отстоявайки словото на живота за моя похвала в Христовия ден, че не съм тичал напразно и не съм се трудил напразно, (2Co 1:14; Ga 4:11; Php 1:6)17но макар да се принасям като жертвено възлияние в служба на вярата ви, аз се радвам и споделям радостта на всички вас. (2Ti 4:6)18Така също и вие се радвайте и споделяйте моята радост.
Тимотей и Епафродит – апостолски сътрудници
19Изразявам надежда чрез Господ Иисус скоро да изпратя при вас Тимотей, тъй че, като узная как сте, да се утеша духом.20Защото нямам никой друг, който като мене[2] така искрено да се грижи за вас,21докато всички търсят своето, а не онова, което е на Иисус Христос. (Php 1:15)22А неговата изпитана вярност вие знаете – както син с баща си, така и той заедно с мене служи на благовестието.23И тъй, надявам се да го изпратя веднага, щом узная какво ще стане с мене,24а съм убеден чрез Господ, че и сам скоро ще дойда при вас. (Php 1:25)25Намерих обаче за нужно да изпратя при вас брат Епафродит, мой сътрудник и съратник, изпратен от вас, за да ми помага в моите нужди.26Той копнееше за всички ви и дълбоко скърбеше, че бяхте чули за неговото заболяване.27Да, той беше смъртно болен, но Бог му оказа милост, и то не само на него, но и на мене, за да не ми се трупа скръб върху скръб.28Затова го изпратих по-скоро, та като го видите пак, да се зарадвате и аз да бъда по-малко наскърбен.29И така, приемете го в името на Господа с пълна радост и към такива братя се отнасяйте с почит,30понеже за Христовото дело той изложи на опасност живота си дори до смърт, за да ви замести в служението поради вашето отсъствие.