1След това Товит повика сина си Товия и му рече: „Синко, погрижи се за заплащането на човека, който те придружаваше. Дори трябва да се добави и още към него!“2Той отговори: „Татко, няма да е загуба за мене да му дам и половината от онова, което донесох,3защото той ме върна при тебе жив и здрав, жена ми излекува, среброто ми донесе, а и тебе изцели.“4А старецът каза: „Наистина го е заслужил!“5И като повика ангела, се обърна към него: „Вземи половината от всичко, което сте донесли!“6Тогава ангелът извика двамата настрана и им рече: „Възхвалявайте Бога и Го прославяйте, величайте Го и разказвайте на всички хора какво е сторил за вас! Добро е да се възхвалява Бог, да се превъзнася името Му и благоговейно да се проповядва за Божиите дела. И вие не преставайте да Го прославяте!7Да пазиш царска тайна е добро, а да разгласяваш Божиите дела е похвално. Вършете добро и зло няма да ви сполети.8Добро нещо е молитва с пост, милосърдие и справедливост. По-добре малко със справедливост, отколкото много с неправда. По-добре да сториш благодеяние, отколкото да трупаш злато, (Пр 11:4; Пр 16:8; Тов 4:6; Сир 29:8)9защото милосърдието избавя от смърт и очиства от всеки грях. Който е милостив и действа справедливо, ще живее дълго. (Дан 4:24; Сир 3:31)10А който върши грях, съкращава дните си.11Нищо няма да скрия от вас, аз вече казах: ‘Да пазиш царска тайна е добро, а да разгласяваш Божиите дела е похвално.’12И сега, когато ти се молеше със снаха си Сара, аз възнесох молитвата ви пред Светия; и когато ти погребваше мъртвите, аз също бях с тебе. (Тов 3:16)13Когато ти изостави обеда си, стана и отиде да се погрижиш за гроба на мъртвия, доброто ти дело не остана скрито за мене, защото аз бях с тебе.14И сега Бог ме изпрати да изцеля тебе и снаха ти Сара. (Тов 3:17)15Аз съм Рафаил, един от седемте ангели, които възнасят молитвите на благочестивите и възлизат пред славата на Светия Бог.“ (Зах 4:10; Лк 1:19; Отк 8:2)16Тогава двамата, обзети от смут, паднаха на лицата си, понеже се уплашиха.17Но той им рече: „Не се плашете, мир ще имате! Прославяйте Бога за вечни времена!18Защото не по мое желание дойдох, а по волята на нашия Бог. Затова Го прославяйте за вечни времена!19През всички тези дни ви изглеждаше, че ям и пия, но това само изглеждаше така за вас. (Съд 13:16; Лк 24:41)20И сега прославяйте Бога, защото аз възлизам при Онзи, Който ме е изпратил, а това, което се случи, опишете в книга!“ (Съд 13:20; Йн 20:17)21Тогава те станаха, но вече не го видяха.22И навред разказваха за великите и чудни Божии дела и как им се явил Господен ангел.