1Книга за историята на Товит, сина на Товиил, син на Ананиил, син на Адуил, син на Гаваил, от рода на Асиил, от Нефталимовото племе,2взет в плен по времето на асирийския цар Енемесар от Тисва, която се намира южно от Нефталимския Кидиос – град в Галилея отвъд Асир. (4 Цар 18:9)
Животът на Товит до пленяването му
3Аз, Товит, през всичките дни на живота си вървях по пътя на истината и правдата и сторих много добрини на своите братя и на своя народ, които бяха дошли заедно с мене в Ниневия, в страната на асирийците.4Още докато бях момче и живеех в страната си – земята на Израил, цялото племе на моя отец Нефталим се отдели от храма в Йерусалим, избран от всички племена на Израил за принасяне на жертви там. Този храм, осветен като жилище на Всевишния, беше съграден за всички поколения за вечни времена.5И както всички отделили се племена, така и родът на моя баща Нефталим принасяше жертва на Ваал – юница. (3 Цар 12:26)6Аз пък често ходех сам на празниците в Йерусалим, както с вечна сила повелява законът на всички израилтяни; носех първите плодове, десятъците от произведеното и овча вълна от първото стригане (Изх 23:19; Вт 14:22; Вт 16:16)7и давах това на свещениците – Аароновите синове, за жертвеника: десятъка от всички произведения давах на Левиевите синове, които служеха в Йерусалим; втория десятък продавах и всяка година ходех и го харчех в Йерусалимския храм; (Чис 18:12; Вт 18:3)8а третия давах на когото беше необходимо, така както ми нареждаше Девора, майката на моя баща, понеже след неговата смърт останах сирак.9А когато станах мъж, взех за жена Ана, от рода на баща ни, и добих от нея Товия.
Пленничеството на Товит
10По време на пленничеството ми в Ниневия всички мои братя и мои сънародници ядяха от ястията на езичниците.11Аз обаче избягвах да ям от тях,12защото помнех Бога с цялата си душа.13И Всевишният ме дари с милост и благоволение пред Енемесар и аз станах придворен доставчик. (Дан 2:48)14Ходих и до Мидия и в мидийския град Рага оставих у Гаваил, брата на Гаврия, десет таланта сребро на съхранение.15Но когато Енемесар умря, на негово място се възцари синът му Сенахирим и пътищата станаха несигурни, а аз вече не можех да ходя в Мидия.16По времето на Енемесар аз сторих много добрини на своите братя:17на гладните давах хляба си, на голите – дрехите си, а когато виждах някого от своя народ умрял и хвърлен зад стените на Ниневия, погребвах го. (Йов 31:16)18Тайно погребвах и онези, които цар Сенахирим убиваше, когато с бягство се върна от Юдея. А той изби мнозина в яростта си и търсеха труповете им, но не ги намираха.19Но един ниневиец ме издаде на царя, че ги погребвам. И затова се скрих. А щом узнах, че ме търсят, за да ме убият, уплаших се и избягах от града. (Изх 2:15)20Тогава разграбиха целия ми имот и не ми остана нищо друго освен жена ми Ана и сина ми Товия.21Но не минаха и петдесет дена и Сенахирим беше убит от двамата си синове. Те обаче избягаха в планината Арарат, а на негово място се възцари синът му Сахердон, който назначи Ахиахар, сина на моя брат Анаил, да се грижи за сметките и за цялостния ред в страната. (Ис 37:38)22И понеже Ахиахар се застъпи за мене, аз се завърнах в Ниневия. Ахиахар пък беше и виночерпец, и пазител на печата, и управител, и ковчежник. Затова Сахердон му отреди второто място в държавата; а той беше мой племенник.