1В онези дни в Израил още нямаше цар. Дановото племе си търсеше своя дял земя, където да се засели, защото дотогава не му се беше паднал дял по наследство между Израилевите племена. (Съд 1:34)2Затова Дановите потомци изпратиха от племето си петима храбри мъже от Цора и Естаол, за да огледат тази земя и да я проучат, като им казаха: „Отидете проучете тази земя.“ Те дойдоха в Ефремовата планина близо до дома на Миха и там пренощуваха.3Когато дойдоха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: „Как си дошъл тука? Какво правиш на това място и защо си тука?“4Той им отговори: „Това и това направи Миха за мене, нае ме и аз му станах свещеник.“5Те му казаха: „Допитай се до Бога, за да разберем дали ще бъде благоприятен пътят, по който сме тръгнали.“6Свещеникът им каза: „Вървете с мир – пътят, по който сте тръгнали, е пред Господа.“7Петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис. Тук те видяха, че тамошните хора живеят спокойно и безгрижно, подобно на сидонци – тихо и без страх, защото в онази земя нямаше владетел и потисник. Те живееха далече от сидонците и с никого нямаха нищо общо.8Петимата души се завърнаха при съплеменниците си в Цора и Естаол и бяха попитани: „Какви вести носите?“9Те отговориха: „Станете да тръгнем на поход срещу тях. Огледахме тази земя, тя е твърде добра. Какво се двоумите? Не се колебайте, тръгвайте да завладеете тази земя.10Когато отидете, ще намерите един безгрижен народ, а онази земя е широка. Бог я предава под ваша власт. Мястото е такова, че няма оскъдица от нищо, което ражда земята.“11И така, те всички потеглиха оттам, от Дановото племе, от Цора и Естаол – шестстотин мъже, въоръжени с войнишки оръжия. (Съд 13:25)12Те тръгнаха на битка и се разположиха на стан в Кириат-Ярим, в Юдея. Затова и до днес наричат онова място Махане-Дан[1]. То се намира оттатък Кириат-Ярим.13Оттам поеха за Ефремовта планина и дойдоха до дома на Миха.14И петимата мъже, които бяха ходили да оглеждат земята Лаис, казаха на съплеменниците си: „Знаете ли, че в тези домове има ефод*, терафим*, истукан* и излят кумир*? Сега помислете какво да се прави.“15Там те се отбиха от пътя и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха.16Докато шестстотинте мъже от Дановото племе, въоръжени с войнишки оръжия, стояха при вратата,17петимата души, които бяха ходили да оглеждат тази земя, отидоха, влязоха там, взеха истукана* и ефода*, терафима* и излетия кумир*. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте мъже, въоръжени с войнишки оръжия.18Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана*, ефода*, терафима* и излетия кумир*, свещеникът им каза: „Какво правите?“19Те му отговориха: „Мълчи! Сложи си ръката на устата си, ела с нас и бъди ни духовен отец и свещеник. По-добре ли е за тебе да бъдеш свещеник в дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на племе или род в Израил?“20Това допадна на свещеника, той взе ефода*, терафима* и истукана* и дойде при въоръжените хора.21Тогава те тръгнаха по обратния път и поставиха начело на похода децата, добитъка и скъпоценните си вещи.22Когато те се отдалечиха от дома на Миха, обитателите на домовете, съседни с Миховия дом, вдигнаха тревога, втурнаха се да преследват Дановите потомци (Бит 31:22)23и викнаха към тях. Дановите потомци се обърнаха и казаха на Миха: „Какво става с тебе, че си събрал толкова хора?“24Миха отговори: „Вие ми взехте боговете, които бях направил, както и свещеника, а след това заминахте. Какво ми остава още, та казвате: ‘Какво става с тебе?’“25Дановите потомци му казаха: „Замълчи пред нас! Иначе някои от нас ще се разсърдят и ще ви нападнат. Така ти ще загубиш живота си и семейството си.“26След това Дановите потомци поеха по пътя си, а Миха като видя, че те са по-силни от него, върна се и се прибра в своя дом.27Дановите потомци взеха това, което бе направил Миха, както и свещеника, който беше при него, и тръгнаха към Лаис срещу спокойния и безгрижен народ. Те го избиха с меч, а града изгориха с огън. (И Н 19:47)28Никой не се притече на помощ на Лаис, защото той беше отдалечен от Сидон и жителите му живееха съвсем уединено. Този град се намираше в долина, в близост до Бет-Рехов. Там данци отново изградиха град и се заселиха в него.29Града нарекоха Дан по името на баща си Дан, потомък на Яков – а преди това този град се наричаше Лаис.30Тогава Дановите потомци поставиха взетия истукан*. А Йонатан, син на Гирсон, Манасиевия син, както и синовете му, бяха свещеници в Дановото племе до деня, когато жителите на тази земя бяха отведени в плен. (Изх 2:22)31Така те си поставиха направения от Миха истукан*, който остана там през цялото време, докато Божият дом се намираше в Силом.