от Bulgarian Bible Society1Величествена висота, кристално чист небосвод, каква удивителна гледка за окото е небето! (Бит 1:14; Пс 8:1; Пс 19:2; Пс 104:19)2Щом се появи при изгрев, слънцето разкрива това чудно творение на Всевишния.3А издигне ли се по пладне, изсушава земята и тогава кой би устоял на неговия пек?4При топене и горене използват пещи. Но слънцето сипе тройно повече жар върху планините, обвива ги в огнен дим, а блясъкът на лъчите му заслепява очите.5Велик е Господ, Който го е сътворил, и по Негова заповед то преминава по своя път.6И месечината изгрява в отреденото и време – вечен знак за определяне на времето. (Пс 89:38)7Месечината е знак за деня на празника. Изпълни ли се със светлина, тя започва да намалява, докато изчезне.8Месецът е получил името си от нея. Как чудно нараства и се променя тя –[1] светилник на небесното войнство, който блести на небесната твърд.9Великолепието на небето, сиянието на звездите – каква блестяща украса във висините на Господа. (Вар 3:33)10Според словото на Светия те са подредени по чин и неуморно стоят на своята стража.11Погледни небесната дъга и прослави нейния Творец – как прекрасна е тя в своето сияние! (Бит 9:13; Ез 1:28; Сир 50:7)12С величествения си кръг тя обгръща небето, прострели са я ръцете на Всевишния.13По Негова повеля обилен сняг се сипе и светкавици проблясват, за да изпълнят присъдата Му. (Йов 38:22)14Тогава се отварят съкровищници и от тях облаци излитат като птици.15С мощта Си придава такава сила на облаците, че те се раздробяват на късчета градушка. (Пс 147:17)16Появи ли се, треперят планините, по волята Му духа южен вятър.17От гръмовния Му глас земята трепери, бушува вятърът от север, носят се вихрушки.18Той сипе сняг, който кръжи като птици и се спуска надолу като ято скакалци.[2] Искрящата му белота е изумителна за окото, а падащите снежинки пленяват сърцето.19И скреж разсипва по земята като сол; и щом замръзне, става на иглички. (Пс 147:16)20Когато духне студеният вятър от север, лед сковава и водата. Той покрива цялата водна повърхност, сякаш водата е облечена в броня.21А южният вятър опустошава планините, пали пустинята и като огън прегаря тревата.22Но бързо изцеление за всичко е мъглата, а падналата роса избавя от зноя.23С повелята Си Той укротява морската бездна и посажда острови в нея. (Пс 104:5)24Онези, които плават в морето, разказват за опасностите му, а ние оставаме изумени, щом го чуем с ушите си.25Защото там има странни и удивителни създания, многообразие от всякакви животни, разни чудовища. (Пс 104:25; Пс 107:23)26Чрез Него ангелите довеждат делата Му докрай и чрез Неговото слово всичко придобива определения ред. (Пс 33:6)27Много можем да говорим, но пак няма да стигнем докрай. Затова да завършим с думите: „Той е всичко!“ (Пс 106:2)28Откъде ще вземем сила, за да Го прославим? Той превъзхожда всичките Си дела! (Пс 96:4; Пс 145:3)29Страшен е Господ, несравнимо велик, дивна е Неговата мощ!30Прославяйте Господа с хвалебствия – но и тогава Той ще бъде над тях.[3] Величайте Го с всичките си сили, без умора, защото и това няма да ви е достатъчно.31Кой Го е видял, та да Го обясни? Кой може достойно да Го възвеличи? (Йн 1:18)32Много неща, които са по-велики от това, остават скрити. Защото ние виждаме малка част от делата Му. (Йов 26:14)33Всичко е сътворил Господ и е дарил мъдрост на благочестивите. (Сир 1:9; Сир 42:17)