1Синко, не лишавай бедния от необходимото за живот и не измъчвай нуждаещите се, които те гледат в очакване.2Не наскърбявай гладна душа и не огорчавай човек в неговата оскъдица.3Не огорчавай вече наранено сърце и не се колебай да помогнеш на онзи, който се нуждае. (Пр 3:27)4Не отказвай на угнетен, който моли за помощ, и не отвръщай лицето си от сиромах. (Тов 4:6)5Не отвръщай очи от просещ и не давай повод да те проклина,6защото, ако те проклина с горчивина в душата си, Онзи, Който го е сътворил, ще чуе молбата му. (Изх 22:22; Вт 15:9)7Старай се да бъдеш приветлив сред хора и свеждай глава пред онзи, когото всички уважават.8Изслушвай внимателно сиромаха и му отговаряй спокойно и любезно.9Избавяй онзи, с когото са се отнесли несправедливо, от ръката на несправедливия и не проявявай малодушие, когато се застъпваш за правдата. (Йов 29:12)10На сираците бъди като баща, а на овдовялата им майка – като съпруг. [1] Така ще бъдеш като син на Всевишния и Той ще те възлюби повече от собствената ти майка. (Изх 22:21; Пс 41:2; Ис 49:15; Лк 6:35; Йн 14:21)
Мъдростта – път към истинския живот
11Мъдростта въздига синовете си и подкрепя онези, които я търсят. (Сир 6:27)12Който я обича, обича живота, и които стават рано заради нея, ще се изпълнят с радост. (Пр 3:16; Прем 6:14; Прем 8:17)13Който я владее, ще наследи слава и където и да отиде, Господ ще го благослови. (Пр 3:35)14Които служат на нея, служат на Светия Господ. И които нея обичат, тях Господ обича. (Йн 14:21)15Който я слуша, ще съди хората, и който ѝ бъде предан, ще живее в упование.16Който ѝ се довери, ще я наследи и потомците му ще я владеят.17Защото отначало тя ще тръгне с него по криволичещи пътеки, ще всели у него страх и малодушие, [2] ще го мъчи със строгото си възпитание и ще го поставя на изпитание със своите изисквания, докато напълно му се довери. (Мт 7:14)18Но после ще го поведе по правия път, ще го изпълни с радост[3] и ще му открие тайните си. (Йов 11:6; Дан 2:21; Йн 15:15)19Ако пък се отклони, тя ще го изостави и ще го предаде в ръцете на неговата гибел.
За истинския и лицемерния срам
20Мисли в какво време живееш и се пази от зло, [4] за да не се срамуваш от самия себе си.21Има срам, който води към грях, и има срам, който е слава и благодат. (Сир 20:22; Сир 41:16)22Не показвай пристрастие против волята си и не допускай срамът да те погуби.23Не се въздържай да говориш, когато това е нужно,24защото от думите се опознава мъдростта, а от разговора – възпитанието.25Не се противопоставяй на истината и се засрами, ако проявиш невежество.26Не се срамувай да признаеш греховете си, не можеш да спреш течението на реката. (Лев 5:5; Чис 5:7; 3 Цар 21:27)27Не се подчинявай на глупав човек и не показвай пристрастие към управниците.28Сражавай се до смърт за истината и Господ Бог ще бъде до тебе в тази битка.29Не бъди прибързан в думите си, а мързелив и нехаен в делата си.30Не се дръж като лъв в своя дом, изпълнен с подозрение към слугите си.
Истинското отношение към богатството
31Нека ръката ти да не бъде разтворена за вземане и свита за даване. (Д А 20:35)