от Bulgarian Bible Society1Господи, Отче и Владико на моя живот! Не ме оставяй на волята на необмислени думи и не ми позволявай чрез тях да достигна до падение.2Кой ще приготви бич за помислите ми и напътствие към мъдрост за сърцето ми, за да не щадят те прегрешенията ми и да не гледат през пръсти на техните заблуди?3Така прегрешенията ми няма да се множат, заблудите ми няма да растат и аз няма да падна унизен пред противниците си и да се зарадва над мене врагът ми.4Господи, Отче и Боже на моя живот! Не допускай надменност в очите ми5[1] и отклонявай от мене желанията ми.6Нека чревоугодието и сладострастието не ме завладеят и не предавай душата ми на безсрамие.
Поучения относно говоренето
7Чуйте, деца, поука как да говорим. И който я съблюдава, няма да си има неприятности заради това.8Заради думите си грешникът попада в беда, заради тях и клеветникът, и надменният пропадат.9Не привиквай устата си към клетва[2] и нека не ти става навик да назоваваш името на Светия. (Изх 20:7; Мт 5:34; Мт 23:20; Як 5:12)10Защото както роб, когото постоянно наказват, не се избавя от рани, така и който се кълне постоянно в името на Светия, няма да се очисти от грях.11Човек, който често се кълне, се изпълва с беззаконие и наказанието няма да напусне неговия дом.[3] Ако се кълне прибързано, грехът му ще тежи върху него. Ако се кълне необмислено, ще съгреши двойно.[4] Ако пък клетвата му е лъжлива, за него няма оправдание и домът му ще се изпълни със злини.12Има слова, сякаш обгърнати със смърт, и нека те не съществуват сред потомците на Яков![5] Благочестивите да странят от всички тях, за да не бъдат въвлечени в грехове.13Не привиквай устата си на груба, неучтива реч, защото такива думи пораждат грях.14Помни за баща си и майка си, когато стоиш сред знатни,[6] и недей се забравя пред тях, защото по навик може да изречеш нещо глупаво и тогава да пожелаеш по-скоро да не си се раждал, и да проклинаш деня на своето рождение. (Йов 3:3)15Човек, навикнал на обидни думи, няма да се отучи до края на живота си от тях.
Греховете на сладострастието
16Два вида хора трупат грехове, но и третият предизвиква гнева на Бога.17Горещата от страст душа няма да угасне като пламнал огън, докато не изнемощее.[7] Човекът, който блудства със собствената си плът, няма да престане, докато огънят не догори.[8] Всеки хляб се услажда на сладострастника – няма да се насити, докато умре.18Човекът, който пренебрегва брачното ложе, тайно си казва: „Кой може да ме види?[9] Около мене мрак, стените ме скриват, никой не ме вижда. От какво да се боя? Всевишният няма да си спомни греховете ми.“ (Пр 6:24)19Той има страх от човешките очи,[10] а не знае, че очите на Господа са десет хиляди пъти по-сияйни от слънцето,[11] наблюдават всички пътища на хората и проникват в най-скритите места. (Пр 15:3; Пр 15:11; Пр 17:3; Пр 24:12)20На него Му е известно всичко, преди да го е сътворил, а така също и след като го е завършил. (Пр 8:22)21Такъв грешник ще бъде наказан на улицата пред целия град и ще бъде заловен там, където не е очаквал.22Така ще стане и с жената, напуснала мъжа си и придобила наследник от друг мъж. (Пр 2:16; Пр 5:2; Пр 7:5)23Първо, защото не се е подчинила на закона на Всевишния, второ, съгрешила е против своя мъж, и трето, извършила е прелюбодеяние и е придобила деца от друг мъж.24Тя ще бъде изведена на съд пред народа, а децата и ще бъдат подложени на наблюдение.25Нейните деца няма да хванат корен и клоните и няма да дадат плод.26За нея ще си спомнят с проклятие и позорът и няма да се заличи.27А останалите хора ще разберат, че няма нищо по-добро от страхопочитанието пред Господа и нищо по-сладко от това – да спазваме Неговите заповеди[12].