1Работник, който е пияница, няма да забогатее, и който не цени малкото, скоро ще пропадне.2Вино и жени отклоняват разумните от правия път и който се увлича по блудници, става все по-необуздан. (3 Цар 11:3; Пр 7:5; Пр 31:3; Ос 4:10)3Червеи ще наследят гниещата плът, а покварената му душа ще бъде погубена. (Пр 5:5; Пр 7:26; Пр 9:18)4Който бързо се доверява, той е лекомислен, и който по този начин съгрешава, сам си е виновен за прегрешенията.5Който се радва на злина, сам се осъжда[1].6Който мрази бъбрене, ще намали злото.7Никога не разпространявай слухове, за да не пострадаш и ти от това.8Не споделяй нищо нито за приятел, нито за неприятел, и стига да не вършиш грях, нищо не разкривай. (Пр 25:9)9Защото, който те е чул, ще се пази от тебе и след време ще те намрази.10Чул си мълва, отнеси я в гроба; не се бой, няма да се пукнеш.11Щом трябва да премълчи нещо, глупавият страда като родилка с рожбата си.12За глупавия мълвата, скрита в сърцето, е като стрела, забита в бедрото.13Провери приятеля си, може би той не е направил това; и ако го е направил, нека занапред никога не го прави.14Провери приятеля си, може би той не е казал това; и ако е казал, нека не го повтаря.15Провери приятеля си, защото често излиза клевета, [2] и недей да вярваш на всяка дума. (Екл 7:21)16Някой може да се подведе да каже нещо неволно. Но кой не е съгрешавал, когато говори? (Як 3:2)17Провери ближния си, преди да го упрекваш, и дай място на закона на Всевишния[3]. (Лев 19:17)
Истинската и мнимата мъдрост
20Всяка мъдрост е страхопочитание пред Господа и във всяка мъдрост има изпълнение на Закона[4].22Не е мъдрост да умееш да вършиш зло и не е разумно да следваш съвета на грешници.23Има хитрост, която носи позор, има и просто глупаци, които нямат достатъчно мъдрост.24По-добре беден на знания, но със страхопочитание пред Бога, отколкото богат на знания, но законопрестъпник.25Има същинска хитрост и тя е неправедна, има и такива, които изопачават доброто, за да обвинят и да се покажат праведни.26Има зли хора, които ходят прегърбени и унили, но са пълни с коварство.27Той е навел лице и се прави на тъпоумен, но ще те изпревари там, където не очакваш.28И макар че невинаги има сили да ти навреди, ако му се удаде случай, ще ти стори зло.29Човек се познава по вида и по израза на лицето личи дали е разумен.30Облеклото на човека, присъщата усмивка и походката му говорят за неговия нрав.