Romans 2

Съвременен български превод

from Bulgarian Bible Society
1 Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. (Mt 7:1; Lu 6:37)2 А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела.3 Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш?4 Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние? (2Pe 3:9; Wis 11:23)5 Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога.6 Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му: (Ps 62:13; Pr 24:12; Mt 16:27; 2Ti 4:14; Re 2:23; Re 22:12)7 вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие,8 но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата.9 Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин,10 а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин,11 защото Бог не гледа кой какъв е. (De 10:17; Ac 10:34; Ga 2:6; Eph 6:9; 1Pe 1:17)12 Онези, които без закона са съгрешили, без закона и ще загинат. А онези, които при закона са съгрешили, чрез закона ще бъдат съдени.13 Праведни пред Бога са не онези, които само са слушали закона[1], а онези, които го изпълняват, те ще бъдат оправдани.14 Защото щом езичниците, макар и да нямат закона, по природа вършат законното, те, без да имат закона, сами на себе си са закон.15 Те показват, че делото на закона е написано в техните сърца, чрез съвестта си, която свидетелства за това, и чрез мислите си, които една друга се обвиняват или се оправдават.16 Така ще бъде в деня, когато съгласно благовестието, което проповядвам, Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото у хората. (Ec 12:14; 1Co 4:5; 2Co 5:10)17 Ето ти се наричаш юдеин, на закона се облягаш и с Бога се хвалиш,18 знаеш волята Му и разбираш кое е по-добро, понеже се поучаваш от закона.19 Ти си уверен, че си водач на слепци, светлина за онези, които са в мрак, (Mt 15:14; Joh 9:40)20 че си наставник на неразумни, учител на духовно незрели, понеже в ьакона имаш олицетворение на знанието и истината.21 Но като учиш другите, защо не учиш себе си? Като проповядваш да не се краде, защо крадеш? (Ps 50:16)22 Като говориш да не се прелюбодейства, защо прелюбодействаш? Като се гнусиш от идолите, защо светотатстваш?23 Хвалиш се със закона, а безчестиш Бога, като погазваш закона? (Joh 7:19)24 Защото както е писано, заради вас Божието име се хули сред езичниците. (Isa 52:5; Eze 36:20)25 От обрязването има полза, ако изпълняваш закона. Но ако престъпваш закона, и да се обрежеш, все едно че си необрязан. (1Co 7:19; Ga 5:3)26 Ако обаче необрязаният спазва разпоредбите на закона, нима необрязването му няма да се сметне за обрязване?27 И тогава необрязаният по природа, като изпълнява закона, ще те осъди, след като въпреки Писанието и обрязването ти престъпваш закона.28 Защото юдеин е не онзи, който е такъв по външност, нито обрязване е онова, което е външно, върху плътта,29 а юдеин е онзи, който вътрешно е такъв, и обрязване е онова, което е в сърцето – по дух, а не по буква. Похвалата за него идва не от хората, а от Бога. (De 30:6; Jer 4:4)