Римляни 15

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Ние, силните, сме длъжни да подкрепяме слабите в немощите им, а не да търсим полза за себе си.2 Нека всеки от нас живее в полза на ближния за укрепване в доброто.3 Защото и Христос не живя за Своя полза, а както е писано: „Хулите на онези, които Те хулят, Отче, паднаха върху Мене.“ (Пс 69:10)4 А всичко, което бе писано преди, бе писано за наша поука, за да имаме надежда чрез търпението и чрез утехата от Писанията. (2 Тим 3:16; 1 Мак 12:9)5 И нека Бог, изворът на търпение и утеха, ви даде да бъдете единодушни помежду си според волята на Иисус Христос,6 за да славите единомислено и в един глас Бога и Отец на нашия Господ Иисус Христос.7 Приемайте се взаимно, както Христос прие вас за слава на Бога.8 И заявявам, че Иисус Христос стана слуга на обрязаните заради верността на Бога – за да утвърди обещанията, дадени на праотците,9 и езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: „Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи, и ще възпявам Твоето име.“ (2 Цар 22:50; Пс 18:50)10 И пак е казано: Радвайте се, езичници, заедно с Неговия народ! (Вт 32:43)11 И още: „Прославяйте Господа, всички езичници, прославяйте Го, всички народи!“ (Пс 117:1)12 Исаия също казва: „Ще даде потомък Йесеевият корен и като се въздигне, ще властва над народите. На Него ще се надяват езичниците.“ (Ис 11:10; Отк 5:5; Отк 22:16)13 А Бог, изворът на надежда, нека ви изпълни с голяма радост и мир във вярата, за да се умножава все повече вашата надежда чрез силата на Светия Дух.14 И самият аз съм уверен за вас, братя мои, че вие сте пълни с благост, придобили сте дълбоко познание и можете да се наставлявате един друг.15 Осмелих се, братя[1], да ви пиша по-открито, за да ви напомня някои неща. Това правя по силата на дадената ми от Бога благодат16 да бъда служител на Иисус Христос сред езичниците и да върша свещенодействието на Божието благовестие, та присъединяването на езичниците, осветено от Светия Дух, да бъде приятно за Бога.17 И така, благодарение на Иисус Христос мога да се похваля със служението си пред Бога.18 Но няма да се осмеля да кажа нещо, което Христос да не е извършил чрез мене, за да станат езичниците послушни на Бога – извършено чрез слово и дело,19 със силата на знамения и чудеса и със силата на Божия Дух. Така разпространих Христовото благовестие от Йерусалим и навсякъде чак до Илирик. (2 Кор 12:12)20 При това се стремих да благовестя не там, където името на Христос беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа, (1 Кор 3:10; 2 Кор 10:15)21 а както е писано: „Онези, на които не беше известено за Него, ще видят, и онези, които не бяха чули, ще разберат.“ (Ис 52:15)22 Тъкмо това много пъти ми пречеше да дойда при вас. (Рим 1:10)23 Но сега, понеже нямам вече работа по тези места, а пък от много години копнея да дойда при вас,24 когато тръгна за Испания, ще ви навестя[2]. На път за там се надявам да ви видя и да бъда изпратен нататък от вас, след като първо ви се порадвам за известно време.25 А сега отивам в Йерусалим в услуга на вярващите, (Д А 19:21)26 защото Македония и Ахая благоволиха да направят дарение за бедните вярващи в Йерусалим. (1 Кор 16:1; 2 Кор 8:1)27 Благоволиха, но и са им длъжни. Защото щом езичниците се ползват от техните духовни блага, длъжни са да им бъдат в услуга със земните си блага. (1 Кор 9:11; Гал 6:6)28 След като извърша това и им връча по реда тази придобивка, ще замина през вашите места за Испания.29 А знам, че когато дойда при вас, ще дойда с пълното благословение на Христовото благовестие[3].30 Моля ви, братя, заради нашия Господ Иисус Христос и заради любовта на Духа, да ме подкрепяте с молитвите си за мене към Бога,31 за да се избавя от невярващите в Юдея и служението ми в Йерусалим да бъде добре прието от вярващите,32 та с радост да дойда при вас с Божията воля и да намеря утеха сред вас.33 А Бог, извор на мира, да бъде с всички вас, амин*. (Фил 4:9)