1Поучение на Асаф. Боже, защо ни отхвърли завинаги, защо се разпалва гневът Ти към овцете на Твоето пасище?2Спомни си за народа Си, който притежаваш от древност, който спаси като начало на Своето наследство. Спомни си и тази планина Сион, на която се засели. (Ex 15:17; De 7:6; Jer 10:16; Jer 51:19)3Простри ръцете Си към вековните развалини. Врагът разруши всичко в светилището.4Твоите врагове крещят сред храма Ти. Поставиха своите знаци за знамена.5Приличаха на секачи в гъсталак.6Ето разбиват в него всички украси с брадви и чукове.7Запалиха Твоето светилище и оскверниха жилището на Твоето име. (Isa 64:10)8Замислиха да ни изтребят до крак и изгориха всички места на Божиите събрания по земята.9Знамения за нас не се виждат. Нямаме вече пророк и няма между нас някой, който да знае – докога още?10Докога, Господи, врагът ще ни укорява и противникът ще пренебрегва Твоето име? (Ps 6:4; Ps 89:47)11Защо отдръпваш ръката Си, десницата Си? Извади я от дрехата Си и ги изтреби. (Isa 52:10)12Бог е мой цар от древността. Той е спасението по земята.13Ти раздели морето със силата Си и строши главите на водните чудовища. (Ex 14:21; Ps 89:10; Isa 51:9)14Строши главата на левиатана[1] и я даде за храна на пустинните животни. (Job 3:8; Ps 104:26; Isa 27:1)15Ти раздели извори и потоци, пресуши буйни реки.16Твой е денят, също и нощта. Ти създаде светлината и слънцето. (Ge 1:16)17Ти установи всички граници на земята, направи лятото и зимата.18Спомни си, че врагът хулеше Господа; един безумен народ пренебрегва Твоето име.19Не давай на зверовете душата на Своята гургулица! Не забравяй живота на Своите сиромаси.20Погледни към Своя завет[2]! Всички тайни кътчета по земята се изпълниха с насилие.21Не оставяй потиснатият да се върне посрамен! Нека бедният и сиромахът да прославят името Ти!22Стани, Боже, защити делото Си; припомни си всекидневните хули на неразумния към Тебе.23Не забравяй вика на Твоите противници, растящия рев на въстаналите против Тебе.