1За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид. (Пс 82:1)2[1] Наистина ли, съдии, изричате правда? Справедливо ли съдите хората?3Не! В сърцето си замисляте неправда по земята, с ръцете си отмервате насилие.4Нечестивите станаха отстъпници от майчина утроба; заблуждават, говорейки лъжи от майчина утроба.5Тяхната отрова е като отровата на змия, подобни са на глуха кобра, затворила ухото си, (Вт 32:33; Пс 140:4)6която не се вслушва в гласа на заклинателя, на заклинателя, изкусен в заклинания.7Боже, строши зъбите в устата им! Господи, счупи челюстите на младите лъвове! (Пс 3:8; Пс 35:17; Пс 57:5)8Нека изчезнат те като вода, която се оттича! Когато съдията опъне стрелите си, те да бъдат като притъпени. (Йов 11:16)9Да си отидат като охлюви, излезли от къщичките си, да не видят слънце като пометнато дете. (Йов 3:16)10Преди вашите котли да усетят пламналите тръни, както сурови, така и горящи, вихър да ги отнесе. (Йов 21:18; Йов 27:21; Ос 13:3; Наум 1:10)11Невинният ще се зарадва, когато види отмъщение; ще потопи крака си в кръвта на нечестивия.12И човек ще каже: „Наистина има награда за невинния. И така, има Бог, Който съди по земята!“