1Защо, Господи, стоиш далече и се криеш във време на неволя?2Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си. Нека да се хване в кроежите, които е замислил.3Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си, алчният кощунства и презира Господа.4В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва: „Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли.5Пътищата му са неуспешни във всяко време. Твоите присъди са високо и далече от него. Всички свои неприятели презира.6Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм, зло няма да ме сполети от род в род.“7Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие, а езикът му е несправедлив и пагубен.8Той стои в засада край селищата, убива невинния в потайни места, очите му дебнат бедния.9Той се таи като лъв в храсталака, причаква, за да хване сиромаха. Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си.10Той сразява, удря и слабите падат в неговата примка.11Казва си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“12Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си! Не забравяй потиснатите.13Защото нечестивият може да се отрича от Бога и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“14Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения, за да въздадеш с Твоята ръка. Бедните се уповават на Тебе. Ти си помощник на сираците.15Сломи ръката на злия и нечестивия, така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо.16Господ е Цар за вечни времена и завинаги! Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя.17Господи, Ти чуваш желанието на смирените. Ти укрепваш сърцата им, вслушваш се,18за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите и повече никой човек да не всява страх по земята.