1Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми в себе си[1].2Пази заповедите ми и ще живееш, пази и поуката ми като зеницата на очите си. (Пр 4:4)3Вържи ги и на пръстите си, напиши ги на скрижалите* на сърцето си. (Вт 6:8; Пр 3:3)4Кажи на премъдростта: „Ти си моя сестра!“, и наречи разума свой сродник,5за да те пазят от чужда жена, която ласкае с думите си.6Защото погледнах от прозореца на къщата си през решетката му7и видях между неопитните, различих между младежите един неразумен млад,8който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и който вървеше по пътя към нейната къща9по здрач, когато се свечеряваше, в тъмнината на нощта и в мрака.10И ето насреща му жена, облечена като блудница и с коварно сърце,11бъбрива и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи:12ту на улицата, ту по площадите, и при всеки ъгъл причаква някого. (Пр 23:27)13Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му каза: (Пр 5:2)14„Имам мирни жертви. Днес изпълних оброците си.15Затова излязох насреща ти, за да те потърся, и те намерих. (П П 3:2)16Постлала съм леглото си с покривки, с разноцветни тъкани от Египет.17Покадих леглото си със смирна*, алое и канела.18Ела, ще се опиваме от любов, ще се насладим на милувки,19защото мъжът ми не е у дома. Той замина на дълъг път.20Взе кесия сребро със себе си. Ще се върне вкъщи при пълнолуние.“21Тя го увлече с многото си убеждаващи думи, завладя го с ласкави уста.22Той тръгна веднага след нея, както вол отива на клане[2], както елен – срещу изстрел,23докато стрелата прониже черния му дроб, както птица се хвърля в примка и не знае, че е за нейна гибел.24И така, синове, чуйте ме и внимавайте в думите ми!25Да не се отклонява сърцето по нейния път; не скитай по пътеките ѝ,26защото тя мнозина е повалила ранени и мнозина са убити от нея.27Нейният дом е път към преизподнята, който води надолу към помещенията на смъртта.