Притчи 7

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми в себе си[1]. 2 Пази заповедите ми и ще живееш, пази и поуката ми като зеницата на очите си. (Пр 4:4) 3 Вържи ги и на пръстите си, напиши ги на скрижалите на сърцето си. (Вт 6:8; Пр 3:3) 4 Кажи на премъдростта: „Ти си моя сестра!“, и наречи разума свой сродник, 5 за да те пазят от чужда жена, която ласкае с думите си. 6 Защото погледнах от прозореца на къщата си през решетката му 7 и видях между неопитните, различих между младежите един неразумен млад, 8 който минаваше по улицата близо до ъгъла и и който вървеше по пътя към нейната къща 9 по здрач, когато се свечеряваше, в тъмнината на нощта и в мрака. 10 И ето насреща му жена, облечена като блудница и с коварно сърце, 11 бъбрива и необуздана, краката и не се спират вкъщи: 12 ту на улицата, ту по площадите, и при всеки ъгъл причаква някого. (Пр 23:27) 13 Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му каза: (Пр 5:2) 14 „Имам мирни жертви. Днес изпълних оброците си. 15 Затова излязох насреща ти, за да те потърся, и те намерих. (П П 3:2) 16 Постлала съм леглото си с покривки, с разноцветни тъкани от Египет. 17 Покадих леглото си със смирна, алое и канела. 18 Ела, ще се опиваме от любов, ще се насладим на милувки, 19 защото мъжът ми не е у дома. Той замина на дълъг път. 20 Взе кесия сребро със себе си. Ще се върне вкъщи при пълнолуние.“ 21 Тя го увлече с многото си убеждаващи думи, завладя го с ласкави уста. 22 Той тръгна веднага след нея, както вол отива на клане[2], както елен – срещу изстрел, 23 докато стрелата прониже черния му дроб, както птица се хвърля в примка и не знае, че е за нейна гибел. 24 И така, синове, чуйте ме и внимавайте в думите ми! 25 Да не се отклонява сърцето по нейния път; не скитай по пътеките и, 26 защото тя мнозина е повалила ранени и мнозина са убити от нея. 27 Нейният дом е път към преизподнята, който води надолу към помещенията на смъртта.