1Сине, внимавай в мъдростта ми и наведи ухото си към моето разбиране,2за да запазиш разумност и устните ти да следват знанието[1],3защото от устните на чуждата жена тече мед и нейните думи са по-мазни от зехтин,4но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч. (Екл 7:26)5Нейните крака слизат към смъртта; стъпките ѝ стигат до преизподнята. (Пр 7:27)6Така че пътят на живота ѝ не се проумява – нейните пътища са непостоянни, но тя не знае.7И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите ми.8Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до входа на дома ѝ,9за да не дадеш силата си на други и годините си на жесток човек;10за да не насища чужди твоята сила и трудът ти да не отива за чужд дом. (Пр 29:3)11И накрая ще охкаш, когато плътта ти и тялото ти бъдат изтощени,12и ще кажеш: „Защо мразех поучението и сърцето ми презираше упрека;13защо не се вслушах в гласа на своите учители и не скланях ухото си към моите наставници?14Почти изпаднах във всякакво зло сред култовото събрание и обществото!“15Пий вода от своя водоем и от онази, която извира от твоя кладенец.16Трябва ли изворите ти да се разливат по улицата, водните струи – по площадите?17Нека те бъдат само твои, а не и на чужди.18Нека твоят извор да бъде благословен и весели се с жената на своята младост (Екл 9:9)19като с обична кошута и мила сърна: нейните гърди да те упояват по всяко време, винаги се опивай с любовта ѝ.20И защо, сине, ще се увличаш от чужда жена и да прегръщаш гърди на чужденка?21Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки;22собствените му престъпления хващат нечестивия и той е завързан с въжетата на своя грях.23Той умира, без да се поучи, и е заблуден от голямото си безумие.